Определение № 590 от 31.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2293/2018 г.

Производството е образувано по частна жалба на С. Д. Г. срещу определение № 971 / 21.03.2018г. по гр.д. № 1188 / 2018г. на Апелативен съд - София, с което е прекратено производството по въззивното частно дело и частната жалба, предмет на това производство, е върната на Софийски градски съд за администрирането й съобразно изискванията на чл.275, ал.2 вр. чл.260 и чл.262, ал.1 ГПК. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно по съображения, изложени в частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страната, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима - подадена е срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Апелативният съд е върнал частната жалба на първоинстанционния съд за отстраняване на нередовности по чл.260 вр. чл.262, ал.1 ГПК, тъй като е приел, че е налице неяснота относно това, кой акт е предмет на обжалването. Определението на въззивния съд не подлежи на обжалване, тъй като е акт по администриране на жалбата, който не прегражда развитието на делото и няма характер на акт за връщане на частната жалба като недопустима. Предвид недопустимостта на настоящата частна жалба, не могат да бъдат разглеждани оплакванията за неправилност на обжалваното определение. С оглед изложеното, частната жалба следва да се остави без разглеждане, като недопустима. Водим от горното, Върховният касационен съд