Определение № 1257 от 12.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 928/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. М. А. от гр. Тутракан, чрез процесуален представител адв. И.Русчева, против Определение № 1438 от 30.12.2024 г., постановено по адм. д. № 370/2024 г. по описа на Административен съд – Силистра, в частта, с която е оставен без разглеждане предявеният от него иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу ОД на МВР - Силистра за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2 600 лв. и имуществени вреди в размер на 2 200 лв. от ЗПАМ № 23-0362-000053 от 26.03.2023 г., издадена от Полицейски инспектор към ОДМВР - Силистра, РУ-Тутракан, ведно със законната лихва върху посочените суми от предявяване на иска до окончателното им изплащане и е прекратено производството по делото в тази част. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на определението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон и моли за отмяната му, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по така предявения от него иск. Ответникът по частната жалба - ОД на МВР – Силистра, представляван от Директора - М.Н., чрез процесуален представител В.Атанасова – гл.юрк, с писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна и излага съображения за правилност на обжалваното определение в оспорената му част. Моли определението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомрност на претендираното от частния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – Силистра е оставил без разглеждане предявеният от С. М. А. иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу ОД на МВР - Силистра за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2 600 лв. и имуществени вреди в размер на 2 200 лв., претърпени вследствие на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 23-0362-000053 от 26.03.2023 г. – „Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от една година“, издадена от Полицейски инспектор към ОДМВР - Силистра, РУ-Тутракан, ведно със законната лихва върху посочените суми от предявяване на иска до окончателното им изплащане и е прекратил производството по делото в тази част. За да достигне до извод за недопустимост на подадените искове, решаващият състав на Административен съд – Силистра е приел, че сочените от ищеца вреди произтичат от индивидуален административен акт, който не е надлежно обжалван по административен или съдебен ред, което е признато от ищеца, той и частен жалбоподател с негова уточняваща молба, вх. № 1707 от 15.11.2024 г. – л. 49 от първоинстанционното дело. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК, съдът е формирал решаващия извод за недопустимост на предявените от С. А. искове, мотивирайки се с липсата на положителна процесуална предпоставка за разглеждането им по същество. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция възприема изцяло мотивите на обжалвания съдебен акт, поради което на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, препраща към същите. Правилно Административен съд – Силистра е приел, че производството по първоинстанционното дело в тази част подлежи на прекратяване, тъй като не е налице отмяна по административен или съдебен ред на индивидуалния административен акт - ЗПАМ № 23-0362-000053 от 26.03.2023 г., от който С. А. претендира имуществената и неимуществената обезвреда. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК, когато се претендират вреди от незаконосъобразен административен акт, неговата отмяна е условие за допустимост на иска по чл. 203 АПК. В текста на ЗПАМ № 23-0362-000053 от 26.03.2023 г., издадена от Д.Р. - Полицейски инспектор към ОДМВР - Силистра, РУ-Тутракан, на нейния адресат е указана изрично възможността за нейното обжалване по административен или по съдебен ред, като е посочен и срока за това. Безспорно се установява в случая, че процесният акт не е обжалван по надлежния ред, съответно че срокът за неговото обжалване е изтекъл. Отделно от това следва да се посочи, че в подадената искова молба няма наведени доводи за нищожност на процесната ЗПАМ. Предвид данните по делото за датата на връчване на заповедта и заявеното (в молба на ищеца, вх. вх. № 1707 от 15.11.2024 г. – л. 49 от първоинстанционното дело), че тази заповед не е обжалвана, не е налице и хипотезата по чл. 204, ал. 2 АПК за съединяване на предявените искове с оспорването на административния акт. Необосновано частният жалбоподател обвързва законосъобразността на ЗПАМ № 23-0362-000053 от 26.03.2023 г. с отрицателния резултат, който е получил от медицинското изследване за установяване употребявал ли е наркотични вещества или техни аналози, докато е шофирал на 26.03.2023 г. В нормата на чл. 149, ал. 1 АПК законодателят е посочил срока, в който могат да се обжалват индивидуалните административни актове – 14-дневен от съобщаването им. При необжалването им, същите влизат в сила и влекат съответните последици, вкл. тяхното изпълнение. След като процесната заповед не е обжалвана по съответния ред и срокът за нейното обжалване е изтекъл, тя е станала стабилен акт, подлежащ на изпълнение. По изложените съображения, обжалваното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор, на ответната страна следва да се заплатят направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за изплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. "първо", предл. "първо" АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение, Първа колегия