Определение № 306 от 14.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2442/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от А. В. В., И. Х. С., Я. Я. А. – лично и като наследник по закон на починалата на 11. 08. 2021г. Р. Д. А., И. Я. С. и М. Я. Т., чрез адв. Д. А., срещу определение № 89/24.02.2022г. по в. ч. гр. д. № 19/2022г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателите частна жалба срещу определение № 3084/01.09.2021г. по гр. д. № 1962/2021г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от О. А. К. жалба срещу действията на ЧСИ С. К. – Д. по изп.д. № 902/2020г., изразяващи се в обратен въвод във владение за имот ПИ 10135.2565.101, находящ се в [населено място], представляващ лозе с площ от 18 783 кв.м., местност „Патладжанлъка“. Жалбоподателите поддържат недопустимост, респ. неправилност на обжалваното определение, като излагат твърдения, че същото е постановено при съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. Посочват, че неправилно апелативният съд е приел, че легитимиран да обжалва определение № 3084/01.09.2021г. по гр. д. № 1962/2021г. на Варненски окръжен съд е само О. К., но не и настоящите частни жалбоподатели. Излагат твърдения, че длъжниците и взискателят не са били уведомени за насрочения въвод във владение на 15.04.2021г. и не са присъствали на същия, поради което правото им на защита е било нарушено. С оглед на гореизложеното, поддържат незаконосъобразност на извършения обратен въвод във владение. Молят обжалваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено акт по съществото на спора. Ответникът по частната касационна жалба – СУ ”Свети Климент Охридски” подава писмен отговор, в който поддържа становище, че подадената от името на Р. Д. А. частна жалба е недопустима, с оглед настъпилата й смърт в хода на въззивното производство. Излага съображения за неоснователност на подадената от останалите жалбоподатели частна жалба. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, настоящият състав на Трето гражданско отделение, след като съобрази доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е допустима, доколкото е подадена в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване, преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, съдебен акт, постановен от апелативен съд. Изложените в отговора на частната жалба доводи за недопустимост на подадена от името на починалата Р. Д. А. частна жалба са неоснователни. Действително, в съдържанието на частната жалба не е посочено изрично, че същата е подадена от Я. Я. А. в лично качество и в качеството й на наследник по закон на починалата Р. Д. А., но това заключение може да бъде изведено от представените във въззивното производство доказателства. С определение № 3549/07.10.2021г. по гр. д. № 1962/2021г. на Варненски окръжен съд е констатирана смъртта на Р. Д. А., като на нейно място като страна в процеса е конституирана Я. Я. А. в качеството й на наследник по закон на починалата, която е обжалвала и от свое име процесното определение. Видно от представените на л. 11 и л. 12 от гр. д. № 19/2022г. на Варненски апелативен съд пълномощни, Я. Я. А. в качеството й на наследник на починалата Р. Д. А. е упълномощила адвокатско дружество „С. и партньори“, което е преупълномощило адв. Д. А. да я представлява пред всички съдилища в Република България в това й качество. С оглед изложеното, следва да се приеме, че подадената чрез адв. А., частната жалба е от името на Я. Я. А. в лично качество и в качеството й на наследник по закон на починалата Р. Д. А., погрешно спомената като жалбоподател в уводната част на жалбата. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалвания акт, апелативният съд е приел, че жалбоподателят А. В. В. е взискател, а останалите жалбоподатели са длъжници по процесното изпълнително дело. Установено е, че извършеният въвод във владение на 26.08.2020г. е бил обжалван по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК от СУ ”Св. Климент Охридски” в качеството му на трето за изпълнението лице, като с решение № 360/18.02.2021г. по гр.д. № 3216/2021г. на Варненски окръжен съд, въводът е отменен и са дадени указания на ЧСИ С. К.-Д. да възстанови фактическото положение преди въвода от 26. 08. 2020г., което съдебният изпълнител е сторил с протокол от 15. 04. 2021г.. Срещу тези действия на съдебния изпълнител е подадена жалба от О. А. К. – трето за изпълнението лице, като с определение № 3084/01.09.2021г. по гр. д. № 1962/2021г., Варненският окръжен съд е оставил така подадената жалба без разглеждане. Въз основа на гореизложеното, апелативният съд е приел, че настоящите частни жалбоподатели не са легитимирани да обжалват така постановеното от окръжния съд определение и е оставил подадената от тях частна жалба без разглеждане поради отсъствие на правен интерес от обжалване, доколкото обжалваният акт не засяга техни процесуални права. Атакуваното определение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено. С процесуалното право да обжалва с частна жалба по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК определението на съда, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, разполага единствено лицето, което е подало оставената без разглеждане жалба – в случая това е О. А. К., или упълномощен от него представител. Този извод се налага от разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ГПК, съдържаща процесуална забрана за предявяване от свое име на чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи, между които не е настоящия. Легитимацията на страните е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост, за която съдът следи служебно. Действайки от свое име, жалбоподателите не са легитимирани и нямат правен интерес да обжалват постановеното от Варненски окръжен съд определение, с което е оставена без разглеждане подадена от О. А. К. частна жалба, доколкото същото не засяга техни процесуални права. Изложените в частната жалба доводи за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител не подлежат на разглеждане в настоящото производство, чийто предмет е единствено законосъобразността на обжалваното определение, с което е отречено процесуалното им право да обжалват определение № 3084/01.09.2021г. по гр. д. № 1962/2021г. на Варненски окръжен съд. Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на настоящото производство в тежест на касаторите следва да бъдат възложени претендираните от ответника по частната жалба разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение