Решение № 7081 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1127/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Кеш Пойнт България“ ЕООД, чрез пълномощник юрк. Вълканов срещу решение № 10764 от 01.12.2025г. постановено по адм. дело № 1957/2025г. на Административен съд - Пловдив (АС- Пловдив). С оспореното решение е отменен отказ на „Кеш Пойнт България“ ЕООД, обективиран в писмо изх. № 000289/29.08.2025 г., за предоставяне на копия на носителите на лични данни (договори, стандартни европейски формуляри, платежни нареждания, в които са отразени лични данни), включително и сключени договори за кредит в периода 24.07.2022 г. – 24.07.2025 г., формиран по молба от 24.07.2025 г., подадена от П. Н. П., като делото е върнато като преписка за ново произнасяне съобразно мотивите на съда. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила– отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Твърденията са, че със заявление от 27.05.2025г. са искани „копия от всички документи, в които се съдържат лични данни“, което искане се счита за неиндивидуализирано и преграждащо възможността за оценка на администратора на лични данни относно тяхната защита. Подържа се, че се дължи единствено предоставяне на личните данни, които се обработват, като сочи, че с оспореното писмо такива са предоставени. Твърди неправилно приложение на материалния закон предвид, че нито в чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/697, нито в решение на СЕС по С-487/21 се предвижда предоставяне на пълни документи. Моли за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата на П. П.. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – П. Н. П. в представен писмен отговор, чрез адв. Паров оспорва касационната жалба и моли оспореното решение като правилно да остане в сила. Претендира разноски по делото. Върховният административен съд, пето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да се произнесе по спора, съдът е приел, че в случая подаденото писмено заявление до администратора на лични данни - „Кеш Пойнт България“ ЕООД, представляващо заявление по см. на чл.37б, ал.1 и ал.2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), с което субектът на данни е упражнил правата си по чл.15 - чл.22 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни, и с цел гарантиране принципите за прозрачност и отчетност е необходимо администратора на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителката, в това число и копия на сключените договори за парични заеми, анекси към тях и стандартен европейски формуляр. Позовавайки се на Решение на СЕС от 26.10.2023г. по дело С-307/22, Решение на СЕС от 4 май 2023г. по дело С-487/21, липсата на ограничения по смисъла на чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент 2016/679 по отношение обхвата на задълженията и правата, предвидени в чл. 12-22 Регламент 2016/679 и недоказаност от страна на администратора на лични данни на прекомерност по см. на чл. 12, § 5, б. „б“ от Регламент 2016/679, АС – Пловдив е направил извод, че „Кеш Пойнт България“ ЕООД, в качеството му на администратор на лични данни, не е изпълнило законосъобразно, пълно и точно задължението си по чл. 15, § 3 Регламент 2016/679 да предостави на субекта на данните копие от поисканите лични данни, включително и копия от документите в които се съдържат. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно АС – Пловдив е приел за незаконосъобразен отказа на дружеството, което е сезирано със заявление по чл. 15 от Регламента, отправено до него в качеството на администратор на лични данни от субект на данни, а именно – П. П., като изискванията за тези заявления са посочени в чл. 37в от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Съгласно чл. 37б, ал. 1 ЗЗЛД, субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент /ЕС/ 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. В конкретния случай, отправеното от П. искане до администратора на лични данни – „Кеш Пойнт България“ ЕООД има характер на заявление по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД и съдържа реквизитите по чл. 37в от ЗЗЛД. Същото е подадено във връзка с упражняване на правата по чл. 15 от Регламент /ЕС/ 2016/679 и администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта, така както предвижда чл. 15, § 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Съгласно чл. 15, § 1 от Регламента, субектът на данните има право да получи достъп до тях, като § 3 от същия член изрично регламентира, че администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване, като видно от легалната дефиниция на чл. 4, § 2 ОРЗД обработването включва и съхранението на лични данни, поради което задължението се разпростира до всички документи, съхранявани от администратора, в които се съдържат лични данни на П.. Тълкуване на чл. 15, § 3, изр. първо от Регламента е дадено с Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-487/2021 г., като е прието, че цитираната норма трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. В тази връзка и в съответствие с решението на СЕС, административният съд точно е посочил, че с оглед принципите на прозрачност и отчетност е необходимо администраторът на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителя, за да има възможност последният ефективно да упражни правата си и провери дали свързаните с него данни са точни и се обработват законосъобразно. Твърдението на касатора, че не е длъжен да предостави копия от документите- носители на личните данни противоречи, както на разпоредбата на чл.15, пар.3 от Регламент (ЕС)2016/679, така и на тълкуването й в цитираното решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело № С- 487/21, което е интерпретирано в съответствие със съдържанието му от АС. Следва да се отбележи, че решението на СЕС е задължително за всички съдилища в страните - членки на ЕС, поради което позовавайки се на него, съдът не е нарушил приложимото материално право. Спорът е за предоставяне на копие от договори за потребителски кредит между ответника по касация и касатора, както и съпътстващите тези договори документи. Субектът на данни не е длъжен да мотивира каква е целта му, още повече, че исканите копия от документите са необходими с оглед ефективно упражняване на правата по чл.17 и следващите от Регламент (ЕС)2016/679. Не се установяват допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. АС - Пловдив е постановил решение след събиране на допустимите и относими към предмета на спора доказателства, които е анализирал и обсъдил подробно. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила при липса на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора на процесуалния представител на ответника по касация следва да се присъдят разноски в производството пред ВАС. Същите съдът определя на сумата от 460,16 евро на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение