Определение № 631 от 27.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5085/2013 г.

Производството по делото е по чл. 274,ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от С. Р. М. против определение № 197/06.06.2003 г., постановено от Софийския окръжен съд по ч.гр.д. № 435/2013 г. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В случая, няма изискване за наличие на обжалваем интерес над 1000 лв. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С. М. е подал частна жалба срещу определения на първостепенния съд, с което е допуснал събиране на гласни доказателства и съдебнотехническа експертиза по искане на насрещната страна по спора. С атакуваното определение въззивната инстанция е оставила без разглеждане тази частна жалба, като е прекратила образуваното по нея съдебно производство. Изложени са съображения, че съдебният акт на първостепенния съд не подлежи на самостоятелно обжалване. Определението е правилно. Законодателят изрично е разпоредил в чл. 274 ГПК кои определения на съда могат да бъдат обжалвани отделно с частни жалби. Това са две категории актове: 1. преграждащи по-нататъшното развитие на делото /за прекратяване, спиране, отказ за възобновяване и др., с които фактически се прегражда възможността за постановяване акт по същество на заявеното искане за защита на съответното материално право/; 2. изрично посочените случаи в закона. Актовете на съда, с които се произнася по движението на делото /даване ход на делото, отлагане и насрочване за съдено заседание, даване ход на устни прения и т.н./, по допускане и събиране на доказателства, не попадат в посочените по-горе категории. Ако съдът е допуснал или отказал да допусне определени доказателствени средства и с оглед на това решението му е неправилно като краен резултат, последното подлежи на обжалване и оплакването ще бъде разгледано и преценено от по-горната инстанция. Законосъобразен е поради това изводът на въззивния съд, че обжалваните в случая определения, постановени от районния съд не подлежат на обжалване. Той е съобразен и с разясненията, дадени в т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 г. ОСГК ВКС, които в тази си част са актуални и при действието на ГПК от 2007 г. К. не излага съображения по това заключение, а развива съображения за неправилност на актовете, постановени от районния съд, което е без значение за поставения процесуален проблем и съдът няма да обсъжда. В заключение, обжалваното определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. МОТИВИРАН от горното, съдът