Определение № 11819 от 21.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4315/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по две частни жалби - едната е подадена от И. С. И., чрез адв. Милкова, другата е от кмета на Община Аксаково, чрез процесуален представител, срещу Определение № 10330 от 14.10.2024 г. по адм. дело № 1913/2024 г. по описа на Административен съд (АС) – Варна. С обжалвания съдебен акт е изменено постановеното по същото дело Определение № 9059 от 12.09.2024 г. по цитираното административно за прекратяване на производството, в частта му за разноските, като на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, Община Аксаково е осъдена да заплати на И. И., разноски в размер на 400 лв. И. И., в своята частна жалба излага становище, че неправилно първоинстанционният съд е намалил размера на присъденото адвокатско възнаграждение и неправилно не е присъдил разноските за заплатената държавна такса за образуване на производството по оспорване на мълчалив отказ на кмета в размер на 10 лв. Ответната страна по тази частна жалба, кмета на Община Аксаково, чрез процесуален представител, обосновава извод за неоснователност на същата. Кмета на Община Аксаково, в частна жалба, изразява становище за неправилност на обжалваното определение, като счита, че на жалбоподателката изобщо не следва да бъдат присъждани разноски, поради липсата на правен интерес от завеждане на делото. Ответната страна по частната жалба на кмета на Община Аксаково, И. И., с писмено възражение оспорва тази частна жалба като неоснователна. По фактическата обстановка: С определение №9059/12.09.2024 г. на първоинстанционния съд жалбата на И. срещу мълчаливия отказ на кмета на Община Аксаково е оставена без разглеждане и производството е прекратено поради липса на правен интерес. По молба по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, съдът е допълнил определението с определение № 10330от 14.10.2024 г. и е присъдил на жалбоподателката 400 лв. за адвокатско възнаграждение, приемайки, че в частта над този размер искането е неоснователно поради липса на реално процесуално представителство. Решаващият състав е обосновал извод за недължимост на заявената държавна такса, тъй като към датата 03.09.2024 г., когато е внесена сумата от 10 лева, тя е била уведомена на 30.08.2024 г., че исканата от нея административна услуга е извършена – издадено е Удостоверение № 41 от 29.08.2024 г., поради което според съда, тя не е имала задължение и обективна нужда да изправя нередовността на жалбата. С Определение №2686/17.03.2025 г. Върховният административен съд е върнал делото на първата инстанция за произнасяне по реда на чл.176 АПК с указания да се постановят отхвърлителни диспозитиви - за сумата над 400 лева до претендирания размер от 1000 лева и отхвърлителен диспозитив за сумата от 10 лева за заплатената държавна такса. В изпълнение на тези указания, с Определение № 3637 от 01.04.2025 г. Административен съд – Варна е отхвърлил искането на И. за присъждане на разноски над 400 лв. до пълния претендиран размер от 1010 лв. По съществото на спора: Настоящата инстанция намира, че частната жалба на И. И. е основателна, а тази на Кмета на Община Аксаково е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл.143, ал.2 АПК, когато производството бъде прекратено поради оттегляне или отпадане на административния акт, оспорилата страна има право на разноски, доколкото именно поведението на административния орган е дало повод за завеждане на делото. Безспорно е установено, че към момента на подаване на жалбата (27.08.2024г.) е съществувал мълчалив отказ по заявлението на жалбоподателката, а издаването на удостоверението (29.08.2024 г.) е последвало след сезиране на съда. Следователно административният орган е дал повод за образуване на съдебното производство и отговаря за направените разноски. Не се споделя изводът на първоинстанционния съд за наличие на предпоставки за редукция поради липса на „реално процесуално представителство“. Законът не поставя правото на разноски в зависимост от броя или вида на процесуалните действия, а от факта на извършената квалифицирана правна услуга – изготвяне и подаване на жалба във връзка със защита на правата и законните интереси на лицето, което търси професионална юридическа помощ. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение за процесуално представителство по административно дело без определен материален интерес е 1000 лв. В конкретния случай представен е валиден договор за правна защита и съдействие за този размер, заплатен в брой. Липсва доказано възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, поради което съдът приема, че договореният и претендиран размер следва да се присъди изцяло. Настоящата инстанция намира, че подобно възражение следва да бъде направено изрично, а не съдът да тълкува разширително исканията на страните и да ги допълва. Относно заплатената държавна такса от 10 лв., настоящата инстанция намира, че тя също следва да бъде възстановена на страната, доколкото, ако държавната такса не бе заплатена, производството щеше да бъде прекратено, поради неизпълнение на указанията на съда и в този случай страната нямаше да има право на разноски. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 101, ал.2 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му, което означава, че държавната такса се смята платена към деня на подаване на жалбата, когато несъмнено, както вече се спомена, И. И. е имала правен интерес от оспорване. По изложените съображения Определение № 3637 от 01.04.2025 г., по адм. дело №1913/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което Община Аксаково бъде осъдена да заплати на И. С. И. допълнително разноски по делото в размер на 610.00 лева. При този извод Определение №10330/14.10.2024 г. по адм. дело №1913/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, трето отделение