Определение № 5981 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4563/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по жалба, имаща характер на частна жалба, подадена от „Централна енергоремонтна база“ ЕАД (ЦЕРБ ЕАД), представлявано от изпълнителния директор инж. А. Мавродиев, чрез пълномощник адв. И. Маринова, срещу определение № 308 от 02.04.2026 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-237/2026 г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за сключване на рамково споразумение с предмет: "Изпълнение на комплексни дейности по възстановяване експлоатационното състояние, промяна на съществуващото положение и/или изграждане на нови елементи от техническата инфраструктура в подстанции и/или изграждане на нови подстанции/възлови станции, част от електропреносната мрежа", открита с решение № F757951/03.02.2026 г. на изпълнителния директор на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното определение, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт, с който да бъде уважено искането за налагане на мярката. Ответникът - изпълнителният директор на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, чрез процесуален представител, представя становище по частната жалба, с подробни съображения за нейната неоснователност. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че настоящият частен жалбоподател „Централна енергоремонтна база“ ЕАД е подал жалба пред КЗК срещу решение № F757951/03.02.2026г. на изпълнителния директор на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД за откриване на "открита" по вид процедура за сключване на рамково споразумение, с гореописан предмет. В жалбата е обективирано искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, на основание чл. 203, ал. 2 ЗОП, обосновано с вероятната основателност на жалбата, настъпването на трудно поправими вреди, съобразяване на баланса на интересите, както и гарантиране на ефективността на контрола върху обявената процедура. С обжалваното определение КЗК е оставила без уважение искането за налагане на временната мярка. Комисията е посочила, че жалбоподателят носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата като отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на процедурата не спира изпълнението й. По този повод КЗК е отбелязала, че жалбоподателят не е изложил достатъчно обосновани и подкрепени с доказателства аргументи, че индивидуалните му интересите ще бъдат увредени по необратим начин, което би могло да бъде предотвратено чрез налагането на обезпечителната мярка. Искането за налагане на временна мярка следва да доказва наличие на реална, конкретна и необратима вреда, а не да се основава на предположения. Посочено е изрично, че в рамките на настоящото производство КЗК не може да реши спора по същество, поради което не следва да се обсъждат доводите, касаещи законосъобразността на обявената процедура, или чрез тези доводи да се обосновава необходимост от спиране на процедурата поради засегнати интереси на страните, включително на жалбоподателя. Освен това е подчертано, че вероятната основателност на жалбата не е идентифицирана от законодателя като основание за налагане на мярката, както и обстоятелството, че процедурата е на висока стойност и е за дълъг период от време, последното приложимо за широк кръг обществени поръчки. Също така е отбелязано, че правата на жалбоподателя ще бъдат защитени дори и процедурата да не бъде спряна, тъй като възложителят няма да има право да сключи договор преди влизането в сила на обжалваното решение (аргумент от чл. 112, ал. 8 ЗОП). Същевременно, при преценката на възможните последици от налагането на временната мярка върху всички интереси, които биха могли да бъдат засегнати, КЗК е счела, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие, както върху интереса на възложителя, така и върху обществото като цяло. Акцентирано е на специфичния предмет на обществената поръчка, имащ голямо обществено значение, като засяга интересите на широк кръг лица - не само интересите на възложителя, но най-вече на ползвателите на електропреносната мрежа, експлоатирана от "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, която обхваща както електроснабдяването на страната, така и транзита на потоците на електрическа енергия през територията на България. Съобразно така направената съпоставка между отделните интереси, които могат да се увредят, е изведено заключение, че ползата от налагането на временна мярка е само за жалбоподателя, докато вероятността за засягане на обществен интерес, е по отношение на значителен брой лица, поради което спирането на обществената поръчка би нарушило интересите както на възложителя, така и на обществото като цяло. Прието е, че настоящият случай попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, ще превишават ползата от нейното налагане. На последно място КЗК се е позовала на чл. 112, ал. 8 ЗОП, съгласно която разпоредба възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата и следователно, дори и процедурата да не бъде спряна и да продължи с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени в максимална степен до окончателното решаване на спора по същество. В допълнение е цитиран и текстът на чл. 204, ал. 4 ЗОП, че произнасянето по искането за налагане на временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. По тези съображения КЗК е приела, че искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ е неоснователно и го е оставила без уважение. Постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 ЗОП жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Според чл. 204, ал. 2 ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните, а ал. 3 предвижда, че Комисията за защита на конкуренцията може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл. 204, ал. 2 ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временната мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Настоящият съдебен състав намира за правилна преценката на КЗК, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху широк кръг лица предвид нейния предмет. В случая предметът на обжалваната обществена поръчка включва "извършване на строително-монтажни работи за изграждане, реконструкция и/или ремонт на елементите от техническата инфраструктура в/за подстанциите или възловите станции, които са (или които ще са) част от електропреносната мрежа на Р България и се експлоатират (или които ще се експлоатират) от "Електроенергиен системен оператор" ЕАД". Несъмнено интересът на възложителя изисква продължаване на процедурата. Такъв е и общественият интерес, който от една страна се презумира от закона, а от друга - изисква продължаване на процедурата, тъй като осъществяването на предвидените за възлагане дейности засяга голяма група лица – ползвателите на електропреносната мрежа, експлоатирана от "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, която се използва не само за електроснабдяване на страната, но и за транзита на потоците на електрическа енергия през територията на Р България. Общественият интерес и този на възложителя изискват по-бързо да започнат и приключат дейностите по предмета на обществената поръчка, което е отчетено и от законодателя с нормата на чл. 203, ал. 1 ЗОП. Този интерес правилно е отчетен и от органа по преразглеждането. Ето защо е законосъобразен изводът на КЗК, че мярката не следва да бъде наложена, тъй като от спирането могат да произтекат по-големи вреди за засегнатите страни, в т. ч. за възложителя и обществото, спрямо ползите от нейното налагане, които са единствено в интерес на жалбоподателя. Както в жалбата до КЗК, така и в настоящата частна жалба, са развити сходни доводи, че с налагането на временна мярка „спиране на процедурата“ ще се обезпечи законосъобразното й провеждане, което в най-пълна степен отговаря на обществения интерес. Следва да се отбележи, че изискването за провеждане на законосъобразна процедура и за спазване на принципа, прогласен с чл. 1 ЗОП, се отнася до всяка една процедура, която се провежда по реда на ЗОП и не обосновава наличие на изключение от общото правило за предварително изпълнение на решението за откриване на възлагателната процедура. Ако се възприеме тезата на частния жалбоподател, това би довело до необходимостта от спиране на всяка обявена и оспорена процедура за възлагане на обществена поръчка, за да се осигури нейното законосъобразно провеждане, което е в категорично противоречие със смисъла и целта на закона, който допуска спиране на процедурата по ЗОП само по изключение. При това всички възражения за допуснати нарушения при постановяване на оспореното решение на възложителя са извън предмета на преценка по чл. 204, ал. 2 и 3 ЗОП, поради което са неотносими за настоящото производство. По тези възражения КЗК ще се произнесе с решение, защото въпреки обжалването на определението пред ВАС, производството пред КЗК не спира, а продължава съгласно чл. 204, ал. 6 ЗОП. В противен случай се обезсмисля предвиденото в чл. 204, ал. 4 ЗОП, че произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. Комисията правилно е съобразила специфичния предмет на обществената поръчка, при което е извела обосновано заключение, че спирането на процедурата в случая ще се отрази отрицателно върху интересите на обществото, с оглед значението на електропреносната мрежа, експлоатирана от "Електроенергиен системен оператор" ЕАД, за електроснабдяването на страната, както и за транзита на потоците на електрическа енергия през територията на Р България. Правилно е отчетено и правилото на чл. 112, ал. 8 ЗОП, че възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата. По изложените съображения искането за налагане на временна мярка законосъобразно е оставено без уважение, поради което обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 216а, ал. 3 във вр. 236 във вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение