Решение № 3272 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1062/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Рест Груп" ЕООД, ЕИК 206036539, срещу Решение № 36979 от 10.11.2025 г., постановено по адм. дело № 8969/2023 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-22002222005004-091-001/11.04.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 931/06.07.2023 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДОДОП) - София при ЦУ на НАП. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът изцяло е възприел констатациите и правните изводи на приходните органи, съгласно които, в противоречие с материалния закон и практиката на Съда на ЕС и на Върховния административен съд, като основание за отказа на данъчен кредит по процесните доставки е посочена липсата на техническа и материална обезпеченост на доставчика. В подробно изложение се твърди, че с представените още в хода на ревизията и в съдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства е установено по категоричен начин реалното изпълнение на процесните доставки на услуги, както и използването им за икономическата дейност на дружеството. Като неправилни и необосновани се оспорват и изводите на съда във връзка с облагането по ЗКПО. В съдебно заседание, касаторът, чрез адв. Вражилов, моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановена отмяна на процесния РА. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Ответникът – директор на дирекция ДОДОП - София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кирова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № Р-22002222005004-091-001/11.04.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 931/06.07.2023 г. на директора на ДОДОП – София при ЦУ на НАП, с който на „Рест Груп" ЕООД са установени задължения по ЗДДС общо в размер на 37991.08 лв., заедно с лихви за забава общо в размер на 15099.78 лв., както и задължения по ЗКПО за данъчен период 2020 г. в общ размер на 32061.77 лв., заедно с лихви за забава в размер на 5916.98 лв. Установено е, че „РЕСТ ГРУП" ЕООД осъществява дейност основно като подизпълнител по полагане на геоклетки при изграждане на газопроводна мрежа, с възложител „СТИДИ" ЕООД и ползва подизпълнител - „ПИБ ГРУП 2019" ЕООД. Дружеството е декларирало получени доставки за данъчните периоди от м.09.2020 г. до м.01.2021 г. по 14 бр. фактури, издадени от „ПИБ ГРУП 2019" ЕООД, с данъчна основа общо в размер на 189 322,03 лв. и начислен ДДС в размер на 37 864,41 лв. С договор от 14.09.2020 г. „КЕНПАЙП ИНДЪСТРИС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ИНК" - клон България е възложило на „СТИДИ" ЕООД инсталация на геоклетки по протежението на газопровод „Батулци-Дерманци". С договор от 14.09.2020 г. „СТИДИ" ЕООД е превъзложило на „РЕСТ ГРУП" ЕООД да инсталира геоклетки по протежението на газопровод „Батулци-Дерманци", като описаните в договора дейности включват разгъване и позициониране на секции, закрепени към земята посредством ПА въже 8 мм и метални шишове, захващане на съседни секции със свързващи механизми. С договор от същата дата „РЕСТ ГРУП" ЕООД е възложило на „ПИБ труп 2019" ЕООД да извърши конкретно посочени дейности на същия газопровод - укрепване на земните масиви след заравянето на тръбите и полагане на специфични скоби върху заровените тръби за газопреносната мрежа. В хода на ревизията от „РЕСТ ГРУП" ЕООД са представени процесните фактури, издадени от „ПИБ труп 2019" ЕООД, протоколи обр. 19 за приемане на извършените дейности, счетоводни регистри, договори, сключени с възложителя „СТИДИ" ЕООД и с подизпълнителя „ПИБ Груп 2019" ЕООД. При извършената насрещна проверка доставчикът е представил копия на издадени фактури с данъчна основа общо в размер на 189 322,03 лв. и начислен ДДС в размер на 37 864,41 лв., авиза за местен превод и протоколи /обр. 19. Приложени са синтетични хронологични ведомости за периода 01.01.2020 - 31.12.2021г. на счетоводни сметки 601 и Разходи за материали, 602 „Разходи за външни услуги" и 411 „Клиенти за „РЕСТ ГРУП" ЕООД за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. с кореспондиращи сметки 703 „Строителни услуги", 4532 „Начислен ДДС за продажбите" и 5031 „Разплащателна сметка в лева" и хронологичен регистър на „ПИБ ГРУП 2019" ЕООД от 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. с отразени дебит и кредит сметка 411 „Клиенти за „РЕСТ ГРУП" ЕООД". Справката в информационната система на НАП е показала, че дружествено е разполагало с 6 лица, назначени на трудови правоотношения, от които 2 „шофьор товарен автомобил", 1 „склададжия", 1 „технически ръководител" и 2 „работник в строителството". Установено е, че фактурите, издадени от „ПИБ ГРУП 2019" ЕООД, са заплатени по банков път по сметка на В. М. П. - майка на М. Х. М., служител на „ПИБ ГРУП 2019" ЕООД. Ревизиращите органи са приели, че услугите не са извършени от издателя на фактурите и той не е действителния доставчик, поради което и на основание чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 ЗДДС във вр. с чл.9 ЗДДС на „Рест Груп" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 37864.41 лв. по 14 бр. фактури, издадени от „ПИБ Груп 2019" ЕООД. Констатирано е също, че през данъчен период м.10.2020 г., ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит в размер на 126.67 лв. по фактура № 13/28.10.2020 г., издадена от „Аутозона 2020" ООД. При преглед на счетоводните документи на „Рест Груп" ЕООД е установено, че същата не е данъчна. На основание чл.71, т.1 от ЗДДС, вр. с чл.114 от с.з. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в посочения размер. В хода на ревизията е установено, че за 2020 г. задълженото лице е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО, с която е деклариран счетоводен финансов резултат печалба в размер на 150272.47 лв. и данъчен финансов резултат в същия размер. Дължимият корпоративен данък е в размер на 15027.25 лв. Въз основа на представените счетоводни регистри е установено, че през 2020 г. по сч. с-ка 601-Разходи за материали са осчетоводени 71663.76 лв., а по сч. с-ка 602 - разходи за външни услуги - 116217.15 лв., представляващи отчетени разходи по фактури, издадени от „ПИБ Груп 2019" ЕООД. Предвид изложените мотиви за липса на реални доставки по фактурите, издадени от посочения доставчик е преценено, че отчетените по тях разходи водят до отклонение от данъчно облагане и е налице хипотезата на чл.16, ал.1 от ЗКПО. На основание чл. 26, т. 2 ЗКПО не са признати за данъчни цели осчетоводените разходи в размер на 187 880.91 лв., представляващи данъчната основа на фактурите, издадени от „ПИБ Груп 2019" ЕООД. Констатирано е също, че общият размер на осчетоводените приходи, декларирани с ГДД по ЗКПО, не съответства на декларираните такива с подадени справки-декларации за ДДС. По счетоводна сметка 703-Приходи от продажби на услуги са осчетоводени 460 308,67 лв., а съгласно регистрационните дневници за продажби през 2020 г. е декларирана данъчна основа на извършените доставки в размер на 593 045,51 лв., в т.ч. услуга с чуждестранен получател на стойност 3 520,49 лв. При проследяване на счетоводните справки ревизиращите са установили, че разликата в размер на 132 736,84 лв. произтича от отразени на 02.11.2020 г. със счетоводна статия 411/499/1. сума от 74 126,74 лв. с партньор „СТИДИ" ЕООД по фактура №18/02.11.2020 г. и на 24.11.2020 г. сума от 58 610,10 лв. с партньор „СТИДИ" ЕООД по фактура № 23/24.11.2020 г. От представените банкови извлечения е извлечена информация, че по цитираните фактури са извършени плащания в периода от 05.11.2020 г. до 07.02.2022 г., описани в РД. Отчетено е, че в представената хронологична разпечатка на сметка 499- Други кредитори, формираната разлика в размер на 132 736,84 лв. е отчетена със счетоводна операция 499/703 на 31.05.2021 г. и е признат приход в размер на 132 000,00 лв. с основание „признаване на приход след гаранционен период" /МО 0000000018/. Предвид липсата на документи, доказващи необходимостта от обследване на слягането на земните маси в продължение на половин година и допълнителна гаранция от 6 месеца, ревизиращите не са кредитирали дадените писмени обяснения за признаване на разходите през 2021 г. след изтичане на гаранционен срок. Приели са, че съгласно изискванията на чл. 34 от Закона за счетоводството /ЗСч/ „РЕСТ ГРУП" ЕООД е задължено да прилага Националните счетоводни стандарти, като по отношение на приходите от строителни услуги са относими разпоредбите на СС 11 Договори за строителство. Когато резултатът от един договор за строителство може да бъде оценен надеждно, приходите и разходите, свързани с договора за строителство, следва да бъдат признати като приходи и разходи чрез отнасяне към етапа на завършеност на договорната дейност към края на отчетния период. Тъй като в конкретния случай възлагането - 14.09.2020 г. и приключването на договора - 30.12.2020 г. са в един отчетен период, ревизиращите са преценили, че не се налага проследяване на етап на завършеност, а приходите и разходите могат да бъдат надеждно установени, още повече, че всички договорени дейности са извършени, приети от възложителя и признати чрез приемо - предавателни протоколи, довели до издаване на фактури. Поради това и на основание чл. 78 ЗКПО счетоводният финансов резултат на „РЕСТ ГРУГГ ЕООД за 2020 г. е преобразуван в посока увеличение със сумата 132 736,84 лв., представляваща непризнатите през текущата година приходи от строителни услуги. Установен е данъчен финансов резултат печалба в размер на 470 890,22 лв., дължим корпоративен данък в размер на 47 089,02 лв. и разлика за внасяне в размер на 32 061,77 лв. На основание чл. 175 от ДОПК са начислени лихви в размер на 5 916,98 лв. За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, при спазване на приложимите административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. По отношение на установените задължения по ЗДДС, в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „ПИБ Груп 2019" ЕООД, АССГ е формирал извод за недоказаност на реалното изпълнение на доставките на стоки от посочените дружества. Съдът е приел, че не са представени никакви доказателства за материална, кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, както и доказателства за извършено заплащане на услугите от възложителя към доставчика. Представените частни документи от жалбоподателя не обосновават по категоричен начин извода, че фактурираните доставки са реално извършени от доставчика. Административният съд не е кредитирал изслушаните по делото свидетелски показания, като е приел, че същите са логични, но не се подкрепят от писмените доказателства по делото. Изводите на органа по приходите, че не са налице реално извършени доставки на услуги по процесиите фактури не се опровергани и от приетата по делото ССчЕ и допълнението към нея, тъй като вещото лице изрично е посочило, че проверката от него е извършена само въз основа на документите приложени по делото, както и в счетоводството на жалбоподателя. Тъй като проверка в счетоводството на доставчика не е извършена, според съда, не може по категоричен начин да се твърди, че дружеството е водило редовно счетоводство, съгласно изискванията на ЗСч и СС, както и дали представените документи - фактури и др. от жалбоподателя в хода на ревизионното производство и съдебното такова, се намират в счетоводството на доставчика, съответно налице ли е идентичност между същите. За законосъобразен е приет и отказът на данъчен кредит по фактура за м. 10.2020 г., издадена от „Аутозона 2020" ООД. Посоченото дружество не е регистрирано по ЗДДС, като издадената от него фактура не е данъчна и е без начислен ДДС. С оглед мотивите в частта по ЗДДС, АССГ е споделил извода на органите по приходите, че фактурираните от „ПИБ ГРУП 2019" ЕООД доставки не са документално обосновани, с оглед което корекцията на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 2, във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО е приета за правилна. След като от жалбоподателя и от доставчика не са представени документи, обосноваващи категоричен извод за извършени реални доставки на услуги, и след като фактурите не отразяват реално извършени стопански операции, то не е налице документална обоснованост по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. В частта на установените задължения по ЗДДС, в резултат на отказан данъчен кредит: Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, съответно реалното предаване и приемане на стоките по доставката, съобразно изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. В тежест на лицето, претендиращо право на данъчен кредит е да докаже, че декларираните доставки на стоки и/или услуги са изпълнени и че същите са използвани за последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата му дейност. Съответно, националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване, следва да извърши цялостна проверка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (т. 37 от решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита К). Материалноправните предпоставки за възникването на правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на ВАС, а и тази на СЕС. С т. 25 от Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13 на СЕС е прието: "Освен това от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице (вж. Решение по дело Боник, посочено по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика). Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано. ". Неправилен е изводът на съда за недоказаност на реалното изпълнение на доставките на услуги от „ПИБ Груп 2019" ЕООД. В хода на ревизията от ревизираното дружество и от доставчика му са представени както процесните фактури, така и вторични, съпътстващи ги документи, установяващи реалното изпълнение на спорните доставки. Предметът на спорните доставки е дефиниран в договора от 14.09.2020 г., с който ревизираното дружество е превъзложило на „ПИБ Груп 2019" ЕООД изпълнението на дейностите, възложени му от „СТИДИ" ЕООД, а именно: да инсталира геоклетки по протежение на газопровод Батулци – Дерманци, като дейностите включват разгъване и позициониране на секции, закрепване към земята посредством ПЕ въже 8 мм и метални шишове, захващане на съседни секции със свързващи механизми. В договора са посочени конкретни параметри за инсталиране на геоклетките, като е уговорено, че необходимите материали и транспорт се осигуряват от възложителя, който осъществява и засипването със земни маси. Предметът на фактурите е плащане по конкретно посочен с номер и дата протокол обр. 19. От приложените към всяка фактура протоколи обр. 19 се установява датата на приемане и мястото на извършване на възложените дейности. Установено е плащане по фактурите по банков път, противно на приетото от съда. Въз основа на приложените по делото счетоводни регистри на доставчика, представени още в хода на ревизията, приетата без оспорване от страните съдебно-счетоводна експертиза е констатирала счетоводното отразяване на доставките при „ПИБ Груп 2019" ЕООД – Дт с/ка 411 Клиенти срещу Кт с/ка 703 Приходи от продажба на услуги, Кт с/ка 4532 Начислен ДДС на продажбите. Извършените плащания са отразени в сметка 503. Констатирано е и счетоводно отразяване на доставките и на извършеното плащане при ревизираното дружество. Не могат да бъдат споделени мотивите на АССГ за некредитиране на заключението на счетоводната експертиза. Обстоятелството, че експертът не е извършил проверка в счетоводството на доставчика, в резултат на което не е установено дали същото е водено редовно, е ирелевантно за преценката за реално осъществяване на доставките. Също така, несподелими са мотивите на първоинстанционния съд и на приходните органи във връзка с доказателствената сила на представените от ревизираното дружество и доставчика му частни документи. При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документи за доказване на определени факти и обстоятелства, меродавен за преценката дали една доставка на стоки или услуги е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. В преобладаващата си част и с оглед спецификата на търговската дейност те са частни документи, тъй като за относими към данъчното облагане факти и обстоятелства официалните документи по чл. 179 ГПК са рядкост в оборота. Същевременно, следва да бъде съобразено, че действителното извършване на процесните доставки е потвърдено в хода на ревизията от управителя на дружеството – доставчик, който е представил всички изискани му доказателства, в т.ч. за счетоводното им отразяване, за начина на изпълнението им и за получено плащане. Ангажираните при ревизията писмени доказателства във връзка с действителното изпълнение на доставките от „ПИБ Груп 2019" ЕООД не са оспорени от ответника в първоинстанционното производство. В подкрепа на извода за реално изпълнение е и писменото обяснение на управителя на основния възложител - „СТИДИ" ЕООД, събрано в хода на ревизията, съгласно което дружеството е било информирано в процеса на работата, че ще ползва подизпълнителя „ПИБ Груп 2019" ЕООД, работници на което е виждал на обекта. Също така, въз основа на събраните при ревизията доказателства, от ревизиращия екип е констатирано, че другите дружества – изпълнители на дейности на газопровода не са изпълнявали дейностите, възложени и изпълнени от „ПИБ Груп 2019" ЕООД (стр. 31 от РД). Нещо повече, приходните орани са формирали извод, че предметът на процесните доставки е изпълнен, потвърден е от клиентите на ревизираното дружество, и съответства на строителните дейности по договорите, по които е основен изпълнител, но услугите по процесните доставки не са изпълнени от „ПИБ Груп 2019" ЕООД. Въпреки това, ревизиращите не са събрали доказателства, а и липсват твърдения кой е извършил безспорно установените дейности. В тази връзка, следва да бъде съобразено, че в хода на ревизията е констатирано, че „РЕСТ ГРУП" ЕООД няма други доставчици във връзка с изпълнението на договора от 14.09.2020 г., сключен със „СТИДИ" ЕООД, а съгласно констатациите на счетоводната експертиза не е разполагало и с назначени работници, които да осъществят предмета на спорните доставки. Основният мотив на приходните органи, изцяло възприет и от съда, обосновал извода за нереално изпълнение на спорните услуги е липсата на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика. Същият е в противоречие с постоянната практика на Съда на ЕС, възприета и в практиката на ВАС, съгласно която не е допустима национална практика, с която се отказва претендираното данъчно предимство само въз основа на нередности при доставчика и предходните доставчици по веригата, като тези нередности не могат да бъдат самостоятелно основание за непризнаване на правото на данъчен кредит на получателя. Липсата на данни за наети по трудов договор работници при доставчика не може да служи като достатъчно основание за формиране на отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, каквито са едни от основните съображения на приходната администрация в случая. В тази насока е задължителното тълкуване на Директива 2006/12/ЕО, дадено с решението на СЕС по съединени дела № С-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David), в решението по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 и решение С-18/13 (Макс Пен). Същевременно, с оглед предмета на процесните доставки – поставяне на геоклетки с ръчен труд, следва да бъде съобразено, че през ревизираните периоди „ПИБ Груп 2019" ЕООД е имало назначени 6 лица по трудово правоотношение, от които двама работници са заявили, че не са извършвали дейности на газопровод Батулци – Дерманци. От останалите четири лица не са изискани писмени обяснения в хода на ревизията. Наличието на осигурени работници от „ПИБ Груп 2019" ЕООД на посочения обект и начина на изпълнение на възложените дейности се потвърждава от изслушаните в първоинстанционното производство свидетелски показания на М. Н., технически ръководител в „РЕСТ ГРУП" ЕООД, отговарящ за контрола на изпълнението на процесните работи, и на М. Т., управител на възложителя „СТИДИ" ЕООД. Гореизложеното обуславя неправилност на извода на приходните органи, възприет и от съда, че ревизираното дружество не е доказало реалното изпълнение на спорните доставки на услуги. От приетите по делото писмени и гласни доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява изпълнението на всички формални и материални изисквания на националния закон и на Директивата за ДДС за признаване правото на данъчен кредит по процесните доставки. Доказано е както притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, така и действителното извършване на доставките, в т.ч. реалното предаване и приемане на предмета им. Решението е правилно в частта относно отказания данъчен кредит по фактура № 13/28.10.2020 г., издадена от „Аутозона 2020" ООД. По несъмнен начин е установено, че същата не представлява данъчен документ по смисъла на чл.71, т. 1 ЗДДС, издадена е от данъчно незадължено лице, поради което в полза на „РЕСТ ГРУП" ЕООД не се следва право на приспадане на данъчен кредит. В частта на установените задължения по ЗКПО: Неправилен е изводът на първоинстанционния съд за наличие на основание по чл. 26, т. 2 ЗКПО за корекция на финансовия резултат на дружеството за 2020 г. със сума в общ размер на 187 880.91 лв., представляваща отчетени разходи за външни услуги по фактури, издадени от „ПИБ Груп 2019" ЕООД. По мотивите, изложени от настоящия касационен състав в частта относно облагането по ЗДДС за действително осъществяване на посочените доставки на услуги, следва да се приеме, че разходите, осчетоводени от „РЕСТ ГРУП" ЕООД по посочените фактури, са свързани с дейността на дружеството и са документално обосновани чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция (чл. 10, ал. 1 ЗКПО), поради което не са налице основания за приложението на чл. 26, т. 2 ЗКПО. Не е налице и отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО, тъй като са налице реално осъществени доставки от посочения доставчик. По гореизложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено поради противоречието му с материалния закон и необоснованост на правните изводи, в частта, с която е отхвърлена жалбата на „РЕСТ ГРУП" ЕООД срещу спорния РА, в частта на установените задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м.09.2020 г. до м.01.2021 г. в резултат на отказан данъчен кредит по фактурите, издадени от „ПИБ ГРУП 2019" ЕООД, в размер на 37 864,41 лв., заедно със съответните лихви, както и в частта на установените задължения за корпоративен данък за 2020 г., в резултат на извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството със сума в размер на 187 880.91 лв., заедно със съответните лихви, както и в частта за разноските за присъдената в полза на НАП сума над 7923,57 лв. до 7935,57 лв. На отмяна подлежи и процесният ревизионен акт, в частта на така установените задължения по ЗДДС и ЗКПО, ведно със съответните лихви, като издаден в противоречие с материалния закон. Решението следва да бъде оставено в сила в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, в частта на отказан данъчен кредит в размер на 126.67 лв. по фактура № 13/28.10.2020 г., издадена от „Аутозона 2020" ООД, ведно със съответните лихви. По отношение на извършената корекция на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 78 ЗКПО в посока увеличение със сумата от 132 736,84 лв., представляваща непризнатите през текущата година приходи от строителни услуги, първоинстанционният съд не е изложил никакви мотиви и не е формирал фактически и правни изводи, въпреки че е постановил цялостно отхвърляне на оспорването на РА. Съдът не е обосновал по никакъв начин извод за материална законосъобразност на акта в посочената част, като е налице пълна липса на мотиви по посочения спорен между страните въпрос. Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е довело до неизясняване на делото от фактическа и правна страна, което препятства възможността за ефективна проверка на правилността на обжалваното решение. Недопустимо е както фактическите установявания да се извършват от касационната инстанция (чл. 220 АПК), така и излагането на правни изводи по съществени за спора въпроси едва с касационното решение, което би довело до ограничаване правото на защита на страните по делото и лишаването им от възможността да реализират процесуалните си права пред две съдебни инстанции. Това налага отмяна на решението в посочената част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото му разглеждане административният съд следва да обсъди представените по делото доказателства и доказателствени средства, в т.ч. констатациите на приетите основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, след което да се произнесе по законосъобразността на ревизионния акт, в частта на установените задължения по ЗКПО, в резултат на корекция на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 78 ЗКПО в посока увеличение със сумата от 132 736,84 лв. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото, съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство в посочената част. С оглед изхода на спора в полза на касационния жалбоподател се следват разноски за двете съдебни инстанции, както следва: В първоинстанционното производство дружеството е доказало извършени разноски в общ размер на 8320 лв., представляващи платена държавна такса, платен адвокатски хонорар и възнаграждение за вещо лице. С оглед отменената част от РА в полза на „РЕСТ ГРУП" ЕООД се следват разноски за първата инстанция в размер на 3 458 евро. За касационното производство в полза на касатора се следват разноски за платено адвокатско възнаграждение и държавна такса, които, с оглед отменената част от РА, възлизат на 3602,87 евро. В полза на НАП за касационното производство се следват разноски в размер на 67 евро, определени съобразно отхвърлената част от жалбата и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК (в приложимата редакция) във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24, пр. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение