Определение № 5508 от 28.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4842/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Ц. И. Ш., чрез адвокат Н. Карадимов против определение №794 /23.01.2025г., постановено по адм. дело № 1921/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата ѝ против изричен отказ на кмета на Община Пловдив по нейно заявление с вх. № 24 П-6962/30.07.2024 г., съдържащ се в писмо с изх. № 24 П-6962/1/ от 13.08.2024 г. и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение,като се твърди, че съдебното производство е следвало за продължи с разглеждане на жалбата срещу постановения мълчалив отказ, а не погрешно да се приема, че липсва оспорване срещу него. Иска се отмяна на прекратителното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – кметът на община Пловдив, чрез процесуален представител, в писмено становище оспорва частната жалба и моли за нейното отхвърляне. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в частната жалба,както и доводите на ответната страна, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е започнало по жалба на Ц. И. Ш. против мълчалив отказ на кмета на Община Пловдив по нейно заявление с вх. № 24 П-6962/30.07.2024 г. да се произнесе относно издаване на удостоверение, съответно да завери, молба-декларация, за извършване на обстоятелствена проверка за ПИ 56784.532.83, ведно с построените в същия имот постройки с идентификатори № 56784.532.83.1 и № 56784.532.83.2, с адрес в гр. Пловдив, [улица]. В съответствие с дадените указания с определение N 13742 от 11.12.2024г. по адм.д. N 10680/2024г., първоинстанционният съд е оставил жалбата без движение, за да се уточни предмета на оспорване- мълчалив отказ или писмо с изх. № 24 П-6962/1/ от 13.08.2024 г., постановен по същото заявление, което според оспорващата съдържа последвал изричен отказ. В указания срок е постъпила молба от жалбоподателката чрез процесуалния й представител, в която изрично се уточнява, че предмет на оспорване е „изричен отказ, съдържащ се в горепосоченото писмо“ Решаващият състав е изложил мотиви за това, че писмо с изх. № 24 П-6962/1/ от 13.08.2024 г., постановено по заявление с вх. № 24 П-6962/30.07.2024г. не съдържа изричен отказ за извършване на услугата, тъй като същото не създава права и задължения за неговия адресат, а има информативен и указателен характер, съответно не представлява годен за обжалване административен акт Обжалваното определение е правилно. Видно от съдържанието на обжалваното писмо, в него ясно е посочено, че за поземлен имот с идентификатор № 56784.532.83, с адрес в гр. Пловдив, [улица] е установено, че по отменен кадастрален план за местността, същият представлява част от бивши имоти с планосн. N 279 и N 287 и предвид данните от кадастралната карта на гр.Пловдив, границите на имота са спорни. В тази връзка, заявителят е уведомен, че следва да се установят имотните граници и да се извърши поправка в съответствие с действащия регулационен план. Правилно съдът е преценил, че писмото има информативен характер, като целта на издаването му е била да се уведоми заявителят, че е налице грешка в кадастралната карта, което налага да се процедира изменението й. По изложените мотиви, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Основателно е направеното искане на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което Ц. И. Ш. следва да бъде осъдена да заплати на община Пловдив разноски в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,