Определение № 326 от 24.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 129/2015 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх. №1962/17.02.2015г. на М. Д. М., чрез адв. Р. Д., за допълване на определение №221/13.02.2015г., постановено по гр.д. №129/2015г. по описа на ВКС, IV г.о. в частта за разноските. С посоченото определение, състав на IV г.о. не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение №5564/14 от 23.07.2014г., постановено по възз.гр.д. №4409/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № ІІІ-113-325/09.01.2014г. по гр.д. № 5140/2013г. на Районен съд – София. С отговора на касационната жалба, насрещната страна в касационното производство М. Д. М. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Р. Д., е претендирала всички сторени в процеса разноски, в това число и за адвокатско възнаграждение. Към отговора е представен договор за правна защита и съдействие от 22.12.2014г., от който е видно, че договореното възнаграждение в размер на 1000 лв. е заплатено изцяло в брой. Касаторът В. П. Н., надлежно уведомен за производството по чл.248 ГПК, в законоустановения срок не е взел становище по молбата за допълване на определението в частта му за разноските. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, от надлежна страна, поради което процесуално допустима. Същата е и основателна. С оглед изхода на делото разноски следва да се присъдят в полза на насрещната страна по касационната жалба. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно в представения писмен отговор, към който е представен и договора за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплатената от молителката в брой сума от 1000 лв. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение