Определение № 70 от 22.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 428/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 27/05.01.2022 г. на В. Д. Б., чрез адв. П. В., срещу определение № 60373/ 17.12.2021 г., постановено по гр. д. № 1270/2020 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на страната за допълване на определение № 897/16.12.2020 г. по същото дело с произнасяне по въпроса за разноските. Жалбоподателят счита обжалваното определение за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Излага доводи, че обжалваният акт е постановен при липса на пълен и точен анализ на хронологията на касационното производство. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното: За да постанови атакуваното определение, съставът на Върховния касационен съд, ІІІ г.о. е приел, че молбата на страната е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичане на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Определението, изменението на което в частта за разноските е поискано, е постановено в производство по чл. 288 ГПК. Със същото не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 386/29.10.2019 г. по възз. гр. д. № 616/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. Съдебните актове, постановявани в това производство, са окончателни и не подлежат на обжалване, като едномесечният срок по чл. 248, ал. 1 ГПК е започнал да тече от 16.12.2020 г. - датата на постановяване на определението по чл. 288 ГПК и същият е изтекъл на 18.01.2021 г. (присъствен ден). Доколкото молбата за изменение на определението в частта му за разноските, наименувана „частна жалба“, е подадена след изтичане на срока - на 24.09.2021 г., същата се явява просрочена. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, изменението или допълването на окончателен съдебен акт относно дължимите за производството разноски може да бъде искано в едномесечен срок от постановяването му. Законът не предвижда задължение на страните да бъдат връчвани преписи от неподлежащите на обжалване актове. Срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК е преклузивен и по отношение на окончателните актове на съда той тече от датата на постановяването им, а не от датата, на която заинтересованата от изменението страна е узнала за тях. Неспазването на преклузивния едномесечен срок води до недопустимост на производството и оставяне без разглеждане на искането по чл. 248 ГПК. Развитите от страната доводи в частната жалба нямат отношение към законосъобразността, респ. правилността на обжалвания съдебен акт и поради това не следва да бъдат обсъждани. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение