Решение № 144 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2738/2014 г.

Решение № 144 от 8.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2738/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Пламен Павлов Митов с адрес: гр. София, ж. к. "Св. Троица", бл. 366, вх. Д, ет. 2, ап. 105, подадена чрез процесуалния му представител адв. Иванов, против решение № 359 от 20.01.2014 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 8540/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 2001107651/07.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 1635/09.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът не е съобразил СГЕ относно подписите върху вносните бележки от част трета и обстоятелството, че вносните бележки по част първа не са представени в оригинал, а са копия. Неправилно в РА е определено началното салдо за 2005 г. След като органът по приходите презумира недекларирани доходи от стопанска дейност е следвало да посочи каква е тя и да признае нормативно признатите разходи по чл. 29 ЗДДФЛ. Решението се обжалва и в частта му, в която са присъдени разноски на ответника. Претендира се неговата отмяна изцяло. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Кирова и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - частично основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2001107651/07.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 1635/09.07.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното лице след проведена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, поради констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, са установени задължения за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. и 2006 г. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г. и лихви. Първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно органът по приходите е определил данъчна основа за облагане по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК като недостиг на средства, формиран към различни моменти от годината. Поради това не е кредитирал ССЕ, с която разликата между разходи и приходи е определена като годишна база. Приел е, че СГЕ установява, че подписите върху вносните бележки са на ревизираното лице, което в качеството си на едноличен собственик, управляващ и представляващ "Интер Ойл 2010" ЕООД съобразно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ТЗ е захранвало неговата сметка. Настоящата касационна инстанция намира за неправилен изводът на съда, че законосъобразно данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК е определена като сбор от недостиг на средства през различни периоди от годината. На основание чл. 122, ал. 1 ДОПК органът по приходите определя по реда на ал. 2 размера на данъчната основа за облагане и прилага установения в закона размер на данъка към нея. В случая се касае за подоходно облагане, като данъчната основа се определя на базата на годишния облагаем доход, а не месечен облагаем доход /чл. 13 ЗОДФЛ, отм. и чл. 17 ЗДДФЛ говорят за обща годишна данъчна основа/. Размерът на данъка следователно, дори и при ревизия по чл. 122 от ДОПК, се определя съобразно изискванията на материалния закон, като особеността касае единствено и само размера на облагаемата данъчна основа, но не позволява определянето й в противоречие с материалния закон помесечно, вместо годишно. За 2005 г.: Неоснователен е доводът на касатора, че неправилно в РА началното салдо е определено като нулево. В хода на ревизията въпреки връченото уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК ревизираното лице не е взело становище и не е представило доказателства, нито е декларирало имуществото си по реда на чл. 124, ал. 3 ДОПК. Не е заявено от негова страна, че е разполагало с парични суми към 01.01.2005 г., не е посочено в какъв размер, нито са представени доказателства в тази връзка. Доказателства за налични суми към 01.01.2005 г. не са представени от жалбоподателя и в хода на съдебното производство. Тъй като вещото лице по назначената ССЕ определя на годишна база по-голяма данъчна основа от тази в РА с оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя по чл. 161, ал. 5 ДОПК, правилно и законосъобразно съдът е потвърдил РА в тази част. За 2006 г.: Видно и от самия РА, както и от заключението на вещото лице по назначената ССЕ крайното салдо към 31.12.2006 г. е положително, т. е. установено е, че приходите на лицето надвишават направените от него разходи и не е налице недостиг на средства. Поради това решението на АССГ като постановено при неправилно приложение на материалния закон в частта му, в която е потвърден РА относно определеното с него задължение за данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) в размер на 1655.11 лв. и лихви 985.61 лв. за 2006 г., следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в посочената част. За 2009 г.: В самия РА е прието положително начално салдо към 01.01.09 г. в размер на 1 487.10 лв. При така установеното в хода на ревизията наличие на посочената сума в началото на годината с оглед заключението на ССЕ отрицателното салдо към 31.12.09 г. е в размер на 6 280.18 лв. Данъчната основа, определена като сбор от недостига на средства и трудовото възнаграждение, е в размер на 8 054.76 лв. Размерът на данъка след приспадане на внесения върху трудовото възнаграждение е в размер на 608.26 лв. С оглед изложеното решението на АССГ следва да бъде отменено частично относно потвърждаването на РА за определения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за разликата над 608.26 лв. до 638.24 лв. и съответните лихви. За 2010 г.: От СГЕ по категоричен начин се установява, че сумите по вносните бележки, представени от ОББ в оригинал, /с изключение на две/ са внасяни от жалбоподателя и подписите на вносител са негови. Вещото лице е категорично, че подписите на вносител върху вносните бележки, с които са внасяни суми в "Алфа Банка" АД, също са на жалбоподателя, независимо, че експертизата е изготвена при използване на представените от банката копия от документи, доколкото отчетливо се виждат както общите, така и частните признаци. Експертът е посочил, че се касае се характерна форма, посока и количество движения при изпълнение на подписа. При изследването на подпис върху копие от документ според неговите обяснения рискът е този подпис да е прехвърлен чрез технически средства, което в случая не се установява. По категоричен начин е установено, че ревизираното лице е захранвало сметката на дружеството, чийто едноличен собственик на капитала, управител и представляващ е. След проведена ревизия на "Интер Ойл 2010" ЕООД органите по приходите поддържат тезата, че това са лични средства на физическото лице с неустановен произход. В тежест на ревизираното лице е да докаже, че се касае за средства на дружеството, получени в резултат на осъществяваната от него стопанска дейност. Такива твърдения липсват от страна на жалбоподателя и съответно от него не са ангажирани доказателства в тази насока. След намаляване на разходите с вноските по двете вносни бележки в ОББ и сумата по вноската в "ПИБ" АД, за които не се установява да са направени от Пламен Павлов Митов /общо 650 лв./, отрицателното салдо към кроя на годината е в размер на 4 913 739.00 лв., а дължимият данък по чл. 48 ЗДДФЛ е в размер на 491 373.90 лв. Поради изложеното решението на АССГ следва да бъде отменено частично относно потвърждаването на РА за определения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за разликата над 491 373.90 лв. до 501 420.24 лв. и съответните лихви. Липсват доказателства по делото за това, че установеният недостиг на средства представлява доход от стопанска дейност на физическото лице, което не е търговец по смисъла на ТЗ, поради което претенцията на жалбоподателя за намаляване на данъчните основи с признати разходи на основание чл. 29 ЗДДФЛ е неоснователна. Не са допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Жалбоподателят не е предявил претенция за разноски за първоинстанционното производство и за касационното производство. Разноските на ответника следва да се определят по реда на чл. 161, ал. 1, предл. последно ДОПК - в размера на минималното възнаграждение за един адвокат съобразно чл. 8, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно - 7 457 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение