Определение № 1321 от 06.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2037/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Н. И. Б. и Ц. И. Т. срещу Решение № 4111 от 27.11.2024 г. по адм. дело № 33/2024 г. на Административен съд - Плевен. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Н. И. Б. [ЕГН] с постоянен адрес гр. Плевен, [улица], в частта, с която се иска обявяване на нищожност на Решение № РД-02-16-606/13.12.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) 2014 – 2020 г. Със същия съдебен акт е оставена без разглеждане жалбата на Н. И. Б. [ЕГН] с постоянен адрес гр. Плевен, [улица], в частта, с която се иска отмяна като незаконосъобразно на Решение № РД-02-16-606/13.12.2022 г. на ръководителя на УО на ОПИК. Касационната жалба на Н. И. Б. в частта й срещу решението в частта, която има характер на определение, е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срок и срещу акт, подлежащ на обжалване. По същество в същата част касационната жалба е основателна по следните съображения: С решението в частта му с характер на определение съдът е оставил без разглеждане като просрочена жалбата на Н. И. Б. [ЕГН] с постоянен адрес гр. Плевен, [улица], в частта, с която се иска отмяна като незаконосъобразно на Решение № РД-02-16-606/13.12.2022 г. на ръководителя на УО на ОПИК. При проверка на срочността на оспорването съдът е обсъдил представената по делото справка от Централното координационно звено към МФ (отговорно за поддръжката на ИСУН), съгласно която по договори с рег. № BG16RFOP002-3.004-0064-C01 и рег. № BG16RFOP002-2.040-0865-C01 е създаден един профил на достъп на И. Т., асоцииран с електронна поща [интернет адрес]. Профилът има достъп до двата договора и не са създавани други профили за достъп или кодове за достъп до посочените договори в ИСУН. Посочено е, че кореспонденция с рег. № BG16RFOP002-3.004-0064-C01-М023 е отворена на 18.11.2022 г. в 14:08 ч. от профила за достъп на И. Т.. Кореспонденция с рег. № BG16RFOP002-2.040-0865-C02-М017 е изпратена на 25.01.2021 г. в 16:30 ч. от профила за достъп на И. Т., асоцииран с електронна поща [интернет адрес]. По искане на жалбоподателката Н. И. Б. съдът е назначил съдебно-компютърна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице IP адрес 93.152.144.50 към дата 25.01.2021 г., на която в 16:30 часа чрез профила на И. Т., асоцииран с електронна поща [интернет адрес], е осъществен достъп до ИСУН за подаване на молба с приложения, е от адресното пространство на Виваком, адресът е динамичен и няма данни за конкретен ползвател или устройство. За IP адрес 185.97.75.140 към дата 18.11.2022 г., на която в 14:08 часа чрез профила на И. Т., асоцииран с електронна поща [интернет адрес], е осъществен достъп до ИСУН за отваряне на приложена кореспонденция, вещото лице е установило, че този адрес се ползва от „ТИ ЕР ЕС“ ЕООД гр. София с управител К.. Г.ОО и достъпът е бил осъществен от нейния лаптоп. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като допълва, че динамичен IP адрес означава, че адресът е сменяем, при логване или при изключване на захранване не може да се установи конкретният МАК адрес за този ден и час от лицето, което е имало достъп до IP адреса, и най-вероятно става въпрос за мобилен интернет от ВИВАКОМ. Съдът е разпитал като свидетел К. Г. – управител на „ТИ ЕР ЕС“ ЕООД. Свидетелката потвърждава, че на 18.11.2022 г. е отворила кореспонденция в ИСУН 2020 с рег. № BG16RFOP002-3.004-0064-С01-М023, съдържаща уведомление за стартиране на процедура за определяне на финансова корекция чрез потребителския профил в ИСУН 2020, асоцииран с потребителското име [интернет адрес]. Посочва, че уведомлението за финансова корекция е по проект, по който е била консултант на вече покойния И. Т. и по който е имала достъп до профила за отчитане в системата ИСУН 2020. Твърди, че след като е отворила кореспонденцията, веднага е уведомила роднините на покойния, с които е общувала – дъщеря му Н. и бившата му жена Н., за процедурата за определяне на финансова корекция, която е започната с въпросното уведомление. Твърди, че веднага след смъртта на И. Т. – ноември месец 2020 г., е предоставила на дъщеря му Н. Б. и на бившата му съпруга Н. данните за достъп до потребителския профил в ИСУН 2020, асоцииран с потребителско име [интернет адрес], за да могат и те да влизат свободно в профила му. Въз основа на горната фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че релевантната дата на съобщаване на решението на ръководителя на УО е датата на изпращането му в ИСУН - чл. 13, ал. 1 от Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН (Загл. изм. – ДВ, бр. 46 от 2024 г.). В случая това е осъществено на 13.12.2022 г. чрез профила на ЕТ „И.Т.98“ в ИСУН 2020. Н. Б. е разполагала с достъп до профила на ЕТ „И.Т. 98“ в ИСУН 2020 – чрез същия профил тя е депозирала две поредни подписани от нея искания за временно спиране на друг административен договор между ЕТ и УО на ОПИК (на 17.11.2020 г. и 25.01.2021 г.), като към първото искане е бил приложен и акт за смърт на И. Т.; и в двете искания тя е посочена за лице за контакт като наследник; веднага след смъртта на Т. управителят на консултантската фирма е предоставил на Б. необходимите данни за достъп до потребителския профил в ИСУН 2020, асоцииран с потребителско име [интернет адрес]. Б. е била уведомена и за кореспонденцията за стартиране на процедурата за определяне на ФК, подала е възражение по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, поради което е имала възможност да следи в ИСУН за издаване на решение определяне на ФК и да го обжалва своевременно. Според съда срокът по чл. 149, ал. 1 АПК за обжалване на Решение № РД-02-16-606/13.12.2022 г. на ръководителя на УО на ОПИК 2014 - 2020 г. е започнал да тече от деня, следващ датата на съобщаване, т.е. от 14.12.2022 г. и съответно е изтекъл на 29.12.2022 г. – първият работен ден след 27.12.2022 г. Като подадена на 14.02.2023 г. жалбата срещу административния акт е просрочена, поради което оспорването в частта, в която се иска отмяна на акта, е недопустимо за разглеждане и жалбата в тази част следва да се остави без разглеждане. Касационната инстанция приема, че съдебният акт в частта му с характер на определение е неправилен по следните съображения: С процесния административен акт на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) е определена финансова корекция по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG16RFOP002-3.004-0064-C02 с бенефициер ЕТ „И. Т.98“ в размер на 309 909,84 лв., съставляващи 100 % от предоставената финансова подкрепа за периода на устойчивост за финансираните активи, от датата на прекратяване на производствената дейност до датата, на която изтича задължителният тригодишен период на устойчивост (от 07.11.2020 г. до 08.11.2022 г.). За съобщаване на акта административният орган е използвал Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН). Актът е обявен в системата на 13.12.2022 г. Неправилно съдът приема, че срокът за обжалване на административния акт от Н. И. Б. е започнал да тече от следващия ден и към датата на подаване на жалбата й е бил изтекъл. Собственикът на ЕТ „И. Т.98“ - И. Н. Т., е починал на 07.11.2020 г. По делото е безспорно установено, че този факт е станал известен на административния орган преди започване на административното производство. В обстоятелствената част на административния акт подробно са описани извършените проверки на 18.08.2022 г. и 26.09.2022 г. на адреса на производствената база на ЕТ - гр. Плевен, [улица]. Административният орган посочва, че след проверката на 18.08.2022 г. е направена констатация от съществено значение, а именно, че И. Н. Т. е починал на 07.11.2020 г. Административният орган е изпратил уведомление за започване на административното производство посредством ИСУН на 15.11.2022 г. до потребителския профил на ЕТ „И.Т. 98“, асоцииран с електронна поща[ интернет адрес]. Отново посредством ИСУН в същия профил е обявен и актът, с който приключва производството. Това обявяване няма за последица надлежно уведомяване на адресатите на акта, тъй като в случая не намира приложение чл. 13, ал. 5 от Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН (Загл. изм. – ДВ, бр. 46 от 2024 г.). Посочената разпоредба предвижда, че съгласието на кандидатите/бенефициерите за приемане на електронни изявления и за приложимия ред за съобщаване по ал. 3 и 4 се приема за дадено с подаването на формуляра за кандидатстване посредством ИСУН. В случая бенефициер на помощта е ЕТ „И. Т.98“. Още с подаването на формуляра за кандидатстване посредством ИСУН същият е дал съгласието си за приемане на електронни изявления. Липсва нормативно основание обаче неговите наследници също да са обвързани да приемат електронните изявления на органа. Използването на процесния профил от Н. И. Б. след смъртта на нейния баща не е равнозначно на даване на съгласие за приемане на електронни изявления. По изложените съображения неправилен е изводът на съда, че процесният административен акт се счита за получен с изпращането му посредством ИСУН. Предвид липсата на редовно уведомяване за издадения административен акт първоинстанционната жалба е подадена при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 АПК и съдът дължи пълна проверка на законосъобразност на акта съгласно чл. 168 АПК. По изложените съображения решението в частта му, в която има характер на определение, е неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. След произнасянето по съществото на спора делото следва да бъде върнато на Върховния административен съд за разглеждане на касационната жалба на Н. И. Б. в останалата й част и касационната жалба на Ц. И. Т.. Водим от горното, Върховният административен съд, седмо отделение