Определение № 66 от 10.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2346/2008 г.

Смолянският окръжен съд с определение от 19. 09. 2008 г. по гр. д. № 583/2008 г. е отхвърлил молбата на Е. К. за обезсилване на решение по от 22. 5. 2008 г. по гр. д. № 296/2007 г. на Смолянския районен съд и прекратяване на производството по делото. Е. А. К. от гр. С. е подала частна касационна жалба против определението на окръжния съд. След проверка, касационният съд установи следното: Делото е образувано по иск на К. против Й. Б. от гр. З. за делба на земеделски имот – нива от 11.273 дка в землището на гр. с., м. „Б”, имот № 2* по картата на землището. Районен съд – Смолян с решение от 20. 12. 2007 г. по гр. д. № 296/2007 г. е допуснал делба на имота при квоти 5/6 ид. ч. за К. и 1/6 ид. ч. за Б. Решението не е обжалвано и е влязло в сила – чл.219, б.”б” ГПК /отм./, след което е започнало производство по извършване на делбата. С решение от 22. 5. 2008 г. районният съд е постановил да се изнесе на публична продан, допуснатият до делба имот. С молба от 10. 6. 2008 г. К. е заявила, че се отказва от иска за делба и моли производстовото да бъде прекратено, а решението от 22. 5. 2008 г. да бъде обезсилено. Смолянският окръжен съд е отхвърлил молбата като неоснователна, като е приел, че в делбения процес ищецът не може да упражни едностранно, без съгласието на останалите съделители правото си на отказ от иска. Изводът на окръжния съд, че ищцата К няма процесуално право на отказ от иска, е правилен, но по други съображения. Предмет на спора по делото е потестативното право на делба. То е съдебно признато с влязлото в сила решение за допускане на делбата. Обстоятелството, че след това решение производството по делото продължава, произтича от спецификата на делбения процес, който протича на две фази – допускане на делбата и извършване на делбата. Тази специфика, обаче, не променя същността на решението по допускане на делбата, което е материализира произнасянето на съда по предмета на делото, т. е. това е основното, определящо решение по спора за делба. Съгласно чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже от спорното право във всяко положение на делото, което означава, че отказ от иска е недопустим, след като решението по спорното право е влязло в сила. В този смисъл е и решение № 82/1969 г. ОСГК, Сб. Съд. практика 1969 г., стр.28. Касационният съд счита, обаче, че жалбоподателката К. няма процесуално право на частна жалба срещу определението на Смолянския окръжен съд. В чл. 274 ГПК е предвидено частно обжалване на определения, които преграждат развитието на делото или в изрично посочени от закона случаи. Молбата на К. за прекратяване на делото не е уважена, т. е. произнасянето на окръжния съд не прегражда развитието на производството и поради това не може да бъде обект на частна жалба. Върховният касационен съд