Определение № 49 от 05.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11880/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, вр. чл. 161, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Ц. Малинова, срещу определение №8961/17.10.2023г., постановено по адм. дело №9833/2023г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена молбата ѝ за възстановяване на срока за обжалване на Решение №653 по Протокол №41/14.10.2021г. на Столичен общински съвет /СОС/. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Навеждат се твърдения, за наличие на непредвидени обстоятелства, а именно, че Ковид епидемията я е възпрепятствала да обжалва навреме това решение на СОС, още повече, че живее в чужбина. Моли съда да отмени атакуваното определение или да върне делото на друг състав на същия съд. Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес срещу подлежащ на оспорване акт по чл.161, ал.3 от АПК и е депозирана в сроковете по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. С процесния съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че процесното решение на СОС е съобщено на заинтересованите страни чрез публикация в Държавен вестник бр.99/26.11.2021г. и срокът за оспорването му е изтекъл на 29.12.2021г. В този срок не е обжалвано от Малинова. Счел изложените от нея основания за възстановяване на срока за обжалване на процесното определение в хипотезите на чл. 161, ал. 1 от АПК за неоснователни. Приел, че фактът за постоянното живеене на Малинова в чужбина няма характер на особено и непредвидено обстоятелство по смисъла на закона и същата е следвало да упълномощи лице, което да се грижи за интересите ѝ в страната. Определението е правилно и съобразено със събраните по делото и относими към производството доказателства, отнесени към съответните на производството материално-правни норми. Съгласно чл. 161, ал. 1 АПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок може да иска възстановяването му ако докаже, че пропускането се дължи на особени, непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията въвело жалбоподателя в заблуждение. Основание за възстановяване на срока в първата хипотеза може да бъде само уважителна причина, препятстваща да се извърши действието в предвидения от закона или определен от съда срок. Особените непредвидени обстоятелства са извън обичайните, нормално очакваните и поради това извън предвидимите. Правилно първоинстанционният съд е съобразил, че постоянното живеене на молителката в чужбина няма характер на особено и непредвидено обстоятелство. В този случай тя е длъжна да си организира сама, по избран от нея начин, грижата за интересите си в Република България. Не са такива обстоятелства и нововъведените с частната жалба твърдения във връзка с Ковид епидемията. По време на същата, администрацията, съдебната система и съвременните средства за комуникации, не са спирали да работят, съответно няма как жалбоподателката да е била възпрепятствана да упражни правото си на жалба. В случая липсват и данни за конкретни действия на администрацията, въвели Малинова в заблуждение - втората група основания по чл. 161, ал. 1 АПК, за каквито тя не е ангажирала доказателства. По тези съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховен административен съд, второ отделение