Определение № 35 от 23.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 3004/2013 г.

Производството е по чл. 247, ал. 1 ГПК по повод молба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя Н. Л., чрез процесуален представител адв. К. А. Т. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 55 от 23.02.2015г. по т. дело № 3004/2013г. на ВКС, ТК, Второ отделение като вместо „Оставя без уважение ...” се чете „Уважава ...” Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Производството по т. дело № 3004/2013г. на ВКС, ТК, Второ отделение е образувано по молба за отмяна на влязло в сила решение № 1530/09.10.2012г. по гр. дело № 3932/2012г. на Бургаски районен съд, подадена от ответника [фирма], [населено място] поради лишаване на молителя от възможността да участва в производството по делото вследствие нарушаване на правилата за призоваване. В молбата за отмяна е направено искане за спиране на изпълнението на решението, чиято отмяна се иска – на изп. дело № 301/819/ по описа за 2013г. на ЧСИ М. К. с рег. № 788 и район на действие СГС. С разпореждане от 09.09.2013г. на молителя е дадена възможност в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС обезпечение в размер 940,96 лв., а с определение от 01.10.2013г. този срок е продължен с една седмица, считано от изтичане на първоначалния срок. Поради невнасяне на определеното обезпечение в предоставения и продължен срок с определение № 237/08.10.2013г. по настоящото дело молбата на [фирма] за спиране изпълнението на решението е оставена без уважение. Впоследствие молителят е подал нова молба за спиране на изпълнението на решението, чиято отмяна се иска /изп. дело № 301/819/ по описа за 2013г. на ЧСИ М. К./ вх. № 10338/07.11.2013г. – лист 36 от т. дело № 3004/2013г. на ВКС, ТК, Второ отделение/, с която е представил преводно нареждане за внесено обезпечение в размер 940,96 лв., която сума е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 06.11.2013г. С определение от 13.11.2013г. по настоящото дело на основание чл. 309, ал. 1 във връзка с чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е спряно изпълнението на решение № 1530/09.10.2012г. по гр. дело № 3932/2012г. на Бургаски районен съд в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 940,96 лв. С решение № 200/20.01.2015г. по т. дело № 3004/2013г. на ВКС, ТК, Второ отделение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е отменено влязлото в сила решение № 1530/09.10.2012г. по гр. дело № 3932/2012г. на Бургаски районен съд, гражданска колегия и делото е върнато на Бургаски районен съд за ново разглеждане от друг състав. С решение № 38/08.01.2016г. по гр. дело № 344/2015г. на Бургаски районен съд, 6 гр. състав е признато за установено, че [фирма] дължи на [фирма] сумите 11 160 лв. – главница по посочена фактура въз основа на договор за доставка от 29.03.2011г. и 888,49 лв. – мораторна лихва за забавено плащане на главницата за определен период, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и ответникът е осъден да заплати разноски на ищеца. Посоченият съдебен акт е потвърден с решение № ІV-66 от 22.06.2016г. по в. гр. дело № 441/2016г. на Бургаски окръжен съд, 4 гр. въззивен състав. Настоящият състав на Второ отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че молбата по чл. 247 ГПК е неоснователна. Поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК се допуска, когато е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението/определението. Формираната от съда воля следва от мотивите на съдебния акт, а изразяването й се обективира в неговия диспозитив. Недопустимо е по реда на поправката да иска изменение на съответния съдебен акт. В настоящия случай не съществува несъответствие между мотивите и диспозитива на определение № 55 от 23.02.2015г. по т. дело № 3004/2013г. на ВКС, ТК, Второ отделение. Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, изложена в мотивите на посоченото определение, съдебният състав на ВКС, ТК, Второ отделение е направил извод за неоснователност на твърдението на [фирма], че е отпаднала нуждата от внесеното обезпечение поради липсата на надлежен съдебен акт за спиране на изпълнението, поради което е оставил без уважение молбата за освобождаване на обезпечението в размер 940,96 лв., внесено по сметка на ВКС на 06.11.2013г. за спиране изпълнението на решение № 1530/09.10.2012г. по гр. дело № 3932/2012г. на Бургаски районен съд. Постановеният диспозитив съответства на формираната воля на съдебния състав на ВКС. Съгласно чл. 309, ал. 1 във връзка с чл. 282, ал. 5 ГПК обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството прекратено, което не е налице към момента на постановяване на определението. Въз основа на изложените съображения молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение