Определение № 3521 от 14.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4771/2023 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Делото е образувано по искане на „МБАЛ – Добрич“ АД, чрез изпълнителния й директор д-р Г. Ж., за спиране изпълнението на въззивно решение № 183 от 27.10.2023 г. по гр. д. № 256/2023 г. по описа на Варненския апелативен съд. С посоченото въззивно решение е отменено решение № 260001 от 15.02.2023г. на Окръжен съд - Добрич по гр. д. № 520/2020 г. в частта, в която са отхвърлени предявените от Д. Д. А., Е. Д. Д., Т. Д. Д. и Д.-А. Д. Д. искове с правно основание чл. 49, вр. чл.45 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за периода от 09.05.2017 г. до предявяване на исковата молба - 16.07.2020 г., както и в частта за разноските, като вместо това въззивният съд е осъдил „МБАЛ – Добрич“ АД да заплати на всеки от ищците сума в размер на 100 000 лв., представляваща обезщетение по предявен от всеки ищец частичен иск, при размер на целия от 200 000 лв., за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Д. Ю. А., починала на 21.05.2015 г., в резултат усложнения при раждане поради виновни противоправни действия/бездействия на лекари от ответната болница, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 09.05.2017 г. до окончателното му изплащане, на основание чл. 86 ЗЗД; отхвърлил е предявения от „МБАЛ – Добрич“ АД срещу ЗАД „Дженерали Застраховане“ обратен иск за заплащане на сумата от 400 000 лв., претендирана като дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка по полица 1314080140002 от 22.11.2014 г.; потвърдил е първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени претенциите на Д. Д. А., Е. Д. Д., Т. Д. Д. и Д.-А. Д. Д. за заплащане на законната лихва върху присъдените главници по чл. 49 ЗЗД за периода от 21.05.2015 г. до 09.05.2017 г.; присъдил е разноски по делото. На 03.11.2023 г. – в законоустановения срок, е постъпила касационна жалба, подадена от „МБАЛ – Добрич“ АД срещу въззивното решение. С молбата до ВКС е представен документ за внесена сума по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на 670 411.30 лв., която е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че са налице предпоставките на закона за спиране изпълнението на въззивното решение – същото не е влязло в сила, молителят е внесъл надлежно обезпечение, като сумата по обезпечението е постъпила по сметка на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение