Решение № 6759 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1515/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Адвокатско дружество „Джулева и Аврамов“, чрез адв. Джулева, против Решение № 39661/27.11.2025 г. постановено по адм. дело № 2649/2025 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена исковата претенция на адвокатското дружество срещу Министерство на иновациите и растежа за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 000 лева вследствие на незаконосъобразен отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г., по проектно предложение № BG16RF0P002-2.073-10702 по процедура за подбор на проекти № BG16RF0P002-2.073 „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономически последствия от пандемията COVID-19“ по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г., обективиран в одобрен на 25.08.2020 г. списък на предложените за отхвърляне проектни предложения. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел липса на пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразния отказ и претендираните имуществени вреди. В касационната жалба се поддържа, че административното производство не е висящо, а е приключило с отказ за предоставяне на финансова помощ поради изтичане срока на действие на схемата и изчерпване на финансовия ресурс, който отказ според касатора не подлежи на съдебен контрол. В тази връзка се сочи, че вредите са пряка последица от отменения като незаконосъобразен отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Излагат се доводи, че ако административният орган не бе постановил отказа, проектното предложение би било разгледано в рамките на действащата схема и дружеството би получило безвъзмездната финансова помощ. Иска се отмяна на решението в оспорената част, като се постанови друго, с което се присъди обезщетение в претендирания размер. Прави и искане за присъждане на сторените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.В съдебно заседание касационната жалба се поддържа. Ответната страна чрез гл. експерт Михайлов, в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ се е развило по предявен от Адвокатско дружество „Джулева и Аврамов“ против Министерство на иновациите и растежа иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразен отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г., по проектно предложение № BG16RF0P002-2.073-10702 по процедура за подбор на проекти № BG16RF0P002-2.073 „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономически последствия от пандемията COVID-19“ по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г., обективиран в одобрен на 25.08.2020 г. списък на предложените за отхвърляне проектни предложения. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че на 14.05.2020 г. Адвокатско дружество „Джулева и Аврамов“ е подало проектно предложение с рег. № BG16RFOP002-2.073-10702 по процедура BG16RFOP002-2.073 „Подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19“ по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. С решение от 25.08.2020 г., обективирано в одобрен списък на предложените за отхвърляне проектни предложения по единадесета оценителна сесия, Ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 г. е отказал предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подаденото проектно предложение. Отказът е мотивиран с прието несъответствие на кандидата с изискването по т. 11.1, подт. 1 от Условията за кандидатстване и Критерий № 13 от Критериите и методологията за оценка на проектните предложения. Отказът е бил оспорен по съдебен ред, като с Решение № 6056 от 20.10.2022 г., постановено по адм. дело № 9165/2020 г. по описа на Административен съд София-град, същият е отменен като незаконосъобразен. Преписката е върната на ръководителя на Управляващия орган за ново произнасяне по проектното предложение на дружеството. Решението е оставено в сила с Решение № 5092 от 15.05.2023 г., постановено по адм. дело № 85/2023 г. по описа на Върховния административен съд. След влизане в сила на съдебното решение дружеството е отправило искане за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с молба рег. индекс 26-У-1045/02.10.2023 г. С писмо рег. № 26-Б-3534/10.11.2023 г. Министерството на иновациите и растежа е уведомило адвокатското дружество, че липсва възможност за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, тъй като схемата BG16RFOP002-2.073 е прекратила действието си към 30.06.2022 г. с изтичане срока на действие на Временната рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на пандемията COVID-19. При така установената фактическа обстановка административният съд е приел, че предявеният иск е процесуално допустим, но неоснователен. Приел е, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – отменен по съдебен ред незаконосъобразен административен акт, а именно отказът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, обективиран в одобрения на 25.08.2020 г. списък на предложените за отхвърляне проектни предложения. Според решаващият състав на съда, обаче, не са доказани останалите елементи от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ. Прието е, че не се установява по безспорен начин настъпването на претендираните имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, нито наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения отказ и претендираната сума от 10 000 лв. В тази връзка решаващият състав на съда е посочил, че отмяната на отказа не поражда автоматично право на кандидата да получи безвъзмездна финансова помощ, тъй като преписката е била върната за ново произнасяне от административния орган. На следващо място е прието, че към момента на връщане на преписката срокът на действие на схемата BG16RFOP002-2.073 вече е бил изтекъл, поради което липсва приключило административно производство с окончателен акт по същество относно допустимостта и финансирането на проектното предложение. С оглед изложеното е прието, че претендираната сума не представлява реално настъпила вреда, а хипотетична възможност за имуществено увеличение. Така мотивиран съдът е отхвърлил изцяло исковата претенция. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административен съд - София-град е обсъдил събрания по делото доказателствен материал, въз основа на който е формирал обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод осъществяване на административна дейност. Съгласно чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия, като в тяхна тежест е доказването на всички елементи от фактическия състав на отговорността. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна и недоказана претенцията на Адвокатско дружество „Джулева и Аврамов“ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 000 лв., претендирани като пропуснати ползи вследствие на отменения отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проектно предложение № BG16RFOP002-2.073-10702 по процедура за подбор на проекти № BG16RFOP002-2.073. От събраните по делото доказателства, не се установява по безспорен начин пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменения административен акт и претендираната сума. Както правилно е посочил административния съд, отмяната на отказа за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ не е породил автоматично право на кандидата да получи исканото финансиране, тъй като със съдебното решение преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, а не е признато право на получаване на помощта. В тази връзка следва да се посочи, че предоставянето на безвъзмездна финансова помощ е резултат от сложен фактически състав, включващ извършването на последващи административни действия и преценки от компетентния орган. Следователно, допустимостта на проектното предложение само по себе си не обуславя сигурно и безалтернативно получаване на помощта. В случая, не е установено по несъмнен начин, че при липса на незаконосъобразния отказ дружеството безусловно би придобило право на получаване на безвъзмездна финансова помощ. Настоящият касационен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че претендираното имуществено благо не е било признато с окончателен административен акт, а възможността за получаване на безвъзмездна финансова помощ е останала в сферата на предположенията. Именно поради това липсва сигурност, че имущественото увеличение действително би настъпило, ако отмененият административен акт не беше издаден. Не на последно място, следва да бъде съобразено обстоятелството, че след влизане в сила на отменителното решение на АССГ от страна на Министерството на иновациите и растежа е издадено писмо рег. № 26-Б-3534/10.11.2023 г., с което адвокатското дружество е уведомено, че липсва възможност за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, тъй като схемата BG16RFOP002-2.073 е прекратила действието си към 30.06.2022 г. с изтичане срока на действие на Временната рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на пандемията COVID-19. Това писмо по съществото си обективира отказ за предоставяне на помощта на друго основание - изтичане на срока на действие на схемата и прекратяването на приложимата временна рамка за държавна помощ. По делото не са представени доказателства за обжалване на писмото, каквато е била правната възможност за защита правата на дружеството. По тези съображения, настоящият състав на ВАС намира, че в случая не са налице основанията за ангажиране отговорността на Министерството на иновациите и растежа за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като на за ищеца е съществувал друг законов ред за защита на правата му, изключващ реда по ЗОДОВ. В исковия процес по ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване с всички допустими по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, следва да установи по безспорен и категоричен начин твърдените в исковата молба обстоятелства и факти. Настоящият касационен състав на ВАС намира, че адвокатското дружество не се е справило с доказателствената тежест и не е доказало по несъмнен и категоричен начин настъпването на твърдените имуществени вреди и най-вече, наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално настъпили такива и отмененият като незаконосъобразен отказ. С оглед гореизложеното касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а съдебното решение като правилно – да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. предл. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение