Определение № 4141 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3320/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Т. М. от гр. Асеновград, [жк], [адрес], подадена чрез адв. Н. Стоев, против определение №2950 от 13.03.2026г., постановено по адм. дело №697/2026г. на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу писмо изх.№94-Н-453/09.12.2025г. на зам.-кмета на община Асеновград и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 вр. чл. 236 от АПК. Претендира се отмяната му и връщане на делото за продължаване съдопроизводствените действия. Ответникът – Зам.-кметът на Община Асеновград, не изразява становище по частната жалба. По делото е постъпило писмено възражение по частната жалба от Кмета на Община Асеновград, чрез процесуалния представител М.Марчева, който не е страна в съдебното производство, поради което същите не следва да се обсъждат. Върховният административен съд, в състав от Четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение № 2950 от 13.03.2026г., постановено по адм. дело №697/2026г. на Административен съд – Пловдив, е оставена без разглеждане жалбата на В. М., против писмо изх. №94-Н-453/09.12.2025г. на зам.-кмета на община Асеновград, като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото. За да постанови посочения резултат съдът се е основал на чл. 159, т. 1 от АПК и е приел, че обжалваното писмо по своето естество е волеизявление, представляващо част от производство по съгласуване и одобряване на заявление за настаняване/изваждане от отдаден под наем имот частна общинска собственост и не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Обжалваното определение е правилно. С обжалваното определение първоинстанционният съд правилно е установил съдържанието на оспорения административен акт, въз основа на което се съди за характера му. А именно - с оспореното писмо В.М. е информирана, че с писмо изх. №94-В-553/1/11.11.2025г. е разяснено решението на комисията, която следи за условията и реда за установяване на жилищни нужди и настаняване под наем на крайно нуждаещи се граждани, както и че се уточняват въпроси, свързани със сроковете по договорните правоотношения, възникнали по ЗОС и Наредбата. Редът за предоставяне под наем на общински жилища е уреден в глава пета, чл. 42 и сл. ЗОС. Наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед, според чл. 46, ал. 2 ЗОС. В случая обжалваното писмо по своето естество е част от сложният фактически състав по произнасяне на подадено от В.М. заявление за удължаване на срока за наем, респ. действия след произнасяне на комисията по чл. 3 от НУРЗУЖНГНПНПОЖ и по изваждане от отдаден под наем имот частна общинска собственост, поради което на основание чл. 21, ал. 5 от АПК този акт не представлява индивидуален административен акт и съответно - не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. С него не се създават задължения за оспорващия, не се засягат непосредствено негови права и законни интереси. С оспореното писмо не се създават и права или задължения за други лица. Оспореното писмо няма пряко разпоредително действие, тъй като няма като пряка последица прекратяване на наемните правоотношения, а е част от административното производство по издаване на следващ акт - заповед по чл. 46, ал. 2 от ЗОбС. Контролът за законосъобразност на този акт следва да бъде осъществен в рамките на производството по оспорване на съответния административен акт, с който процедурата ще приключи. В този смисъл определение № 5966 от 4.06.2025 г. по адм. д. № 5023/2025 г. на ВАС, IV отд. и определение № 8672 от 11.07.2024 г. по адм. д. № 6361/2024 г. на ВАС, IV отд. Цитираните в частната жалба тълкувателни решения са неотносими към конкретния правен спор, тъй като същите третират въпроси от друго естество. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, че административният съд не е изследвал въпроса за компетентността на издателя на акта въпреки, че е бил длъжен. В настоящия случай при извършване на проверка за допустимост на жалбата, т.е. проверка за съществуването и възможността да бъде упражнено правото на оспорване, административният съд е установил безспорно, че писмо изх.№94-Н-453/09.12.2025г. на зам.-кмета на община Асеновград не представлява индивидуален административен акт, а е такъв по чл.21, ал. 5 от АПК и не подлежи на съдебен контрол, като резултат е оставил жалбата без разглеждане и производството по делото е прекратено. За административният съд не е било налице задължение да извършва проверка по реда на чл. 168 от АПК, с оглед недопустимостта на жалбата. По изложените съображения правилно първоинстанционният съд е преценил жалбата като недопустима и поради наличие на основание по чл. 159, т. 1 от АПК е оставил същата без разглеждане, а образуваното по нея производство е прекратил. Определението е правилно, валидно и допустимо и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,