Определение № 2496 от 12.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2034/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Г. Й. Д. от гр. Пловдив /в качеството му на наследник на първоинстанционния жалбоподател В. Г. Д./, К. Г. С. от гр. София, В. И. Д. от гр. Пловдив и К. И. Я. от гр. Пловдив, чрез пълномощника им адв. Манолева, срещу определение № 10788 от 09.12.2024 г., постановено по адм. дело № 1264/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу заповед № РДЦ-23-192/23.02.2023 г. на кмета на район „Централен“ при Община Пловдив, прекратено е производството по делото и са осъдени да заплатят съдебни разноски. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Твърди се, че частните жалбоподатели са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и за тях е налице правен интерес от оспорване на заповедта. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът – кмета на район „Централен“ при Община Пловдив, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по частната жалба. Ответниците – П. К. М., В. Д. М., Г. М. Г. и Т. И. И., в приложен по делото писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Стойчев, изразяват становище за неоснователност на частната жалба. Претендират присъждане на разноски по делото. Ответниците – А. И. Д., В. С. Д. и В. С. Г., в срока по чл. 232 от АПК не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежни страни, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на В. Д. /починала в хода на съдебното производство/, В. Д., К. С. и К. Я. срещу заповед № РДЦ-23-192/23.02.2023 г. на кмета на район „Централен“ при Община Пловдив, с която на основание чл. 110, ал. 1, т. 4, чл. 113, ал. 1, ал. 2 и ал. 4, чл. 114, ал. 1, т. 1, чл. 128, ал. 8 и чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е одобрен работен устройствен план /РУП/ за УПИ III – „за жилищно строителство“ /отреден за поземлени имоти с идентификатори 56784.521.550, 56784.521.549 и 56784.521.553/, кв. 83 – нов, кв. 87 – стар по плана на Централна градска част /ЦГЧ/, гр. Пловдив, за запазване на съществуващо застрояване /сграда с идентификатор 56784.521.550.1/, надстрояване с два етажа и три и четириетажно пристрояване, свързано със застрояването в УПИ II – 572 и УПИ XI – 575 по означения контур и силуети с червен цвят и котировки с черен цвят. За да постанови оспореното определение Административен съд – Пловдив, е приел, че жалбоподателите, в качеството си на съсобственици на имот с идентификатор 56784.521.551, за който е отреден УПИ XI – 575, нямат правен интерес от оспорването, тъй като не са заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ. Прието е от съда още, че след като в текстовата част на оспорената заповед не е посочен УПИ XI – 575, то безспорно същият не е предмет на плана, независимо от това, че същият е останал в графичната част на този план. Според съда пропускът да бъде коригирана и графичната част на плана в съответствие с текстовата, след като на проведено заседание на експертния съвет по устройство на територията е взето решение да отпадне разработката по отношение на УПИ XI – 575, е преодолима посредством прилагане нормата на чл. 62, ал. 2 от АПК, тъй като в конкретиката на фактите от всички останали доказателства в преписката е ясно, че първоначално УПИ XI – 575 е бил в обхвата на проекта за РУП, но впоследствие е отпаднал. Така постановеното определение е неправилно. Разпоредба на чл. 131 от ЗУТ очертава кръга на заинтересованите лица, за които законодателят признава право на жалба срещу индивидуалните административни актове за одобряване на подробни устройствени планове, какъвто акт е процесната заповед. Съгласно чл. 131, ал. 1 от ЗУТ заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В съответствие с разпоредбата на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, непосредствено засегнати от предвижданията на ПУП недвижими имоти са: имотите - предмет на самия план; съседните имоти, когато с подробния устройствен план се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата на плана; съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. В съответствие с цитираната разпоредба жалбоподателите са обосновали правния си интерес от оспорване на заповедта с качеството си на собственици на УПИ XI – 575, съседен на УПИ III – „за жилищно строителство“, кв. 83 - нов, кв. 87 – стар по плана на гр. Пловдив. От приетите по делото писмени доказателства, включително и съдебно-технически експертизи, се установява също така, че към датата на издаване на оспорената заповед за процесните имоти е действащ подробен устройствен план /ПУП/ – застроително регулационен план /ЗРП/, одобрен със заповед № 1155/29.11.1982 г., изменен със заповед № ИК-173/07.02.1989 г.на главния архитект на Общински народен съвет – Пловдив, с който е предвидено свързано застрояване между УПИ II – 572, УПИ III – жилищно строителство, и УПИ XI – 575. Независимо от това, че в текстовата част на заповедта собственото на жалбоподателите УПИ XI – 575 не е посочено, то безспорно от графичната част на проекта за РУП, както и от заключенията на вещите лица, се установява по делото още, че и този имот е предмет на процесната устройствена процедура. Видно от заключението на вещото лице арх. А. съгласно графичната част към заповедта /за такава вещото лице приема тази на стр. 206 от делото/ част от съществуващата двуетажна жилищна сграда в УПИ XI – 575 се предвижда за събаряне, а останалата от нея част се предвижда да бъде пристроена и надстроена с дълбочина 16 м. и височина 12 м. Вещото лице сочи също така, че и в останалите две графични части, представени с административната преписка /на стр. 422 и стр. 207 от делото/, УПИ XI – 575 е предмет на разработката, като съществуващата сграда се запазва, но се пристроява и надстроява. При така установеното по делото настоящият съдебен състав намира за неправилен възприетия от съда извод за това, че процесният РУП не засяга имота на жалбоподателите, тъй като не е в неговия предмет. Действително, според текстовото съдържание на оспорената заповед се одобрява РУП само по отношение на УПИ III – „за жилищно строителство“, кв. 83 - нов, кв. 87 – стар по плана на гр. Пловдив, но според графичната част, която представлява неразделна част от заповедта, така, че текстовата и графична й част следва да се разглеждат в цялост, предмет на РУП е и УПИ XI – 575, собственост на жалбоподателите, за който се предвижда събаряне на част от съществуващата сграда и надстрояване и пристрояване на останалата част. Предвид характера на подробните устройствени планове като административни актове, при издаването им те представляват единство между текстовата и графичната част, тъй като текстовата част на акта е винаги придружена и от графична част, която трябва да съответства на текстовата. Поради и това в случая двете части на оспорената заповед са неразделно свързани, като целените с нея правни последици не могат да настъпят от действието само на текстовата нейна част. Следователно, след като в графичната част на оспорената заповед е включен и УПИ XI – 575 с конкретни предвиждания за него /и в трите приложени по делото проекти/, а и същият изрично е посочен в описания обект на проект за РУП и в обяснителната записка към него, то безспорно жалбоподателите се явяват заинтересувани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 от ЗУТ и същите са активно легитимирани да оспорят заповед № РДЦ-23-192/23.02.2023 г. на кмета на район „Централен“ при Община Пловдив, макар и техният имот да не е включен изрично в текстовата част на административния акт. Обратно на приетото от първоинстанционния съд, в настоящия случай се явява неприложима нормата на чл. 62, ал. 2 от АПК. Предвид изложеното определението следва да се отмени като неправилно, делото да се върне на Административен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия, при което съдът следва също така да установи по безспорен начин кой от приложените три проекта за РУП е одобрен с оспорената заповед. По отношение разноските, претендирани в настоящото производство, приложима е разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 236 АПК, поради което разноски не следва да се присъждат от този съд и на този етап от съдебното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,