Определение № 10169 от 30.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8605/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. И. С., с [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], [адрес], подадена чрез пълномощника адв. М. Манев, срещу Определение № 1958/10.06.2024 г., постановено по адм. дело № 437/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е оставена без разглеждане жалбата на лицето против Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК (АУЗ) № 11-1/29.11.2022 г. и образуваното съдебно производство е прекратено. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на оспорваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 във вр. с чл. 236 от АПК. Основното оплакване е, че съдът не е обсъдил твърденията, изложени в жалбата до административния орган относно ненадлежното връчване на АУЗ. Искането е за отмяна на оспорваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Старши експерт „Местни данъци и такси“ при Община Братя Даскалови, в писмен отговор, подаден чрез адв. Е. Нонева, оспорва основателността на частната жалба и моли за оставяне в сила на оспорваното определение. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Частната жалба като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК против определение, подлежащо на оспорване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, е допустима, а разгледана по същество – неоснователна. С Определение № 1958/10.06.2024 г., постановнео по адм. дело № 437/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, чиято отмяна се иска, административният съд, на основание чл. 159, т. 5 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, е оставил жалбата на лицето против процесния АУЗ без разглеждане като недопустима и е прекратил образуваното съдебно производство. За да постанови този резултат, съдът, въз основа на приложената административна преписка, е приел, че АУЗ, издаден на 29.11.2022 г., е връчен на лицето на 06.12.2022 г. В предвидения 14-дневен срок, изтичащ на 20.12.2022 г., не е подадена жалба към горестоящия административен орган, поради което актът се е сдобил със стабилитет, а подадената на 23.05.2024 г. жалба до съда се явява недопустима като просрочена. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 159, т. 5 от АПК, приложим спрямо процесния случай на основание § 2 от ДР на ДОПК, жалбата или протестът се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато оспорването е просрочено. Правото на оспорване е субективно публично право, което се упражнява в законоустановени преклузивни срокове и именно носителят му е необходимо да следи за техните времеви рамки. В случая, видно от известие за доставяне (л. 15), АУЗ № 11-1/29.11.2022 г. е връчен на С. С. на 06.12.2022 г., като до имената на лицето е положен и подпис. Във връзка с основното оплакване, съдържащо се в частната жалба, следва да се посочи, че в действителност в жалбата на лицето до административния орган се съдържат твърдения, че почеркът, с който е положен подпис и е изписано името на лицето в известието за доставяне, не принадлежи на жалбоподателя. Въпреки това обаче съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нито определението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, тъй като от страна на пълномощника на С. С. не е формулирано изрично искане по чл. 193 от ГПК. Именно в тежест на С. е било доказването на неистинността на документа съгласно правилата на чл. 193, ал. 3 от ГПК, така както в тежест на административния орган е да докаже факта на връчването. При проявената процесуална пасивност и наличие на доказателство за връчване на акта, изводът на съда се явява правилен и обоснован. С оглед изложеното, като е оставил жалбата на лицето против процесния АУЗ без разглеждане като недопустима и е прекратил образуваното съдебно производство, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на ответника по частната жалба се следват разноски. Съгласно списък по чл. 80 от ГПК (л. 22) и договор за адвокатска защита и съдействие (л. 21) сторените разноски за адвокатско възнаграждение възлизат на 450 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение