Определение № 392 от 20.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2337/2013 г.

Подадена е частна жалба от М. З. от [населено място], в качеството му на управител на Е. с.на [улица], [населено място] срещу определение от 24. 01. 2013 г. по гр. д. № 17280/2012 г. на Софийския градски съд. Ответникът по жалбата Г. П. моли да бъде оставена без уважение частната жалба като неоснователна. След проверка, касационният съд установи следното: Софийският районен съд, с определение от 10. 10. 2012 г. по гр. д. № 45680/2012 г. е спрял изпълнението на решенията на проведеното на 17. 07. 2012 г., Общо събрание на собствениците на обекти в жилищната сграда на [улица], [населено място], на основание чл. 40, ал. 3 от Закона за управление на етажната собственост, по искане на Г. П., който е предявил иск за отмяна на тези решения като незаконосъобразни. Срещу определението е подадена частна жалба от управителя на Е. с., която е оставена без разглеждане като недопустима от Софийския градски съд с обжалваното определени от 24. 01. 2013 г.. Градският съд е приел, че определението на първоинстанционния съд не подлежи на частно въззивно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК – то не прегражда развитието на делото и не е изрично посочено в закона като подлежащо на обжалване. Изводите на Софийския градски съд са правилни. Точна е констатацията за естеството на постановеното определение, което материализира действието на първоинстанционния съд, предвидено като възможност в чл. 40, ал. 3 ЗУЕС - спиране изпълнението на решенията на Общото събрание на етажната собственост, т. е., не се прегражда развитието на производството по обжалване на тези решения. В закона не е изрично предвидена и възможност за обжалване на определението. Съдът се е позовал и на практиката на ВКС, като е посочил определение на друг състав на касационния съд по същия въпрос. Не са налице основания за отмяна на определението на градския съд като неправилно, поради което Върховният касационен съд