Определение № 111 от 26.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7213/2013 г.

Постъпило е искане от постоянния синдик на [фирма]-в несътоятелност, касатор в производството по настоящето дело, за изменение на определение №137/04.03.2014г., в частта, с която дружеството е задължено да внесе посочената държавна такса в размер на 8991.51лв. като дружеството бъде освободено от предварителното й внасяне по аргумент на чл.620, ал.5 ТЗ. Поддържа, че по дело, което се води за попълване масата по несъстоятелността и по отменителен иск, съгласно чл.620, ал.5 ТЗ държавна такса не се внася предварително. Излага съображения, че при положителен изход на настоящето производство в спора относно правото на собственост върху процесните ж.п. релси и стрелки ще доведе до попълване масата по несъстоятелността, тъй като същите представляват имуществени права и евентуално биха останали в патримониума на дружеството-жалбоподател, а по отношение на иска за заплащане на обезщетение по чл.59 ЗЗД евентуалното положително за жалбоподателя решение би довело до запазване на имущественото му състояние. Искането е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно като съображенията за това са следните: Разпоредбата на чл.620, ал.5 ТЗ намира приложение само по отношение на точно определена от законодателя категория дела, а именно за делата, които се водят за попълване масата на несъстоятелността и делата по отменителния иск,т.е. по делата, свързани с посочените в Раздел І на Глава 41 ТЗ права на синдика, както и за други, предприети от синдика действия, имащи за цел възстановяване и съхраняване масата на несъстоятелността. Попълване масата по несъстоятелността предполага извършването на активни действия от страна на синдика, т.е. действието, по отношение на което е предвидено освобождаване от предварително внасяне на държавна такса, следва да бъде предприето от синдика. С оглед на това следва да се приеме, че разпоредбата на чл.620, ал.5 ТЗ е приложима само по делата, образувани по иск на синдика, респ. на търговеца-длъжник, но не и по делата, по които дружеството е ответник по предявени искове. Осъществяваната от дружеството в несъстоятелност защита по предявени срещу него искове, вкл. и чрез подаване на касационна жалба, не представлява действие по попълване масата на несъстоятелността по смисъла на чл.620, ал.5 ТЗ. В този смисъл е и константната практика на ВКС, която настоящият състав споделя /определение №301/22.03.2011г. на ВКС, ТО по ч.т.д.№107/2011г., ІІ ТО; определение №860/03.12.2010г. на ВКС, ТО по т.д.№863/2010г., ІІ ТО и посочените в същото съдебни актове/. Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение