Решение № 6046 от 03.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8493/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, чрез юрк. Кацарова, срещу решение № 1261 от 04.07.2025 г., постановено по адм. дело № 581/2024 г. по описа на Административен съд гр. Добрич (АС гр. Добрич), с което по жалба на Ж. Ц. Ж. от гр. Балчик е отменено, решение № 32-876972/ 03.06.2024 г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което му е определено за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 8 283,52 лв. и Агенция Митници е осъдена да му заплати сумата от 2 135 лв. разноски по делото. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че правилно с административния акт митническата стойност на автомобила е определена по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като са изложени съображения за неприложимостта на вторичните методи, противно на приетото от съда. Иска първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго – по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата против митническото решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение и направени по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна. Ответникът – Ж. Ц. Ж., чрез адв. Василева, в подаден писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък на л. 49 от делото. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е било решение № 32-876972/ 03.06.2024 г. на Директора на ТД Митница Бургас, с което му е определено за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС общо в размер на 8 283,52 лв. В хода на административното производство е установено, че на 21.01.2021 г. в МБ Свободна зона Бургас е приета МД с MRN 21BG001008030038R2 (л. 122) с вносител Ж. Ц. Ж., за режим допускане за свободно обръщение на стока с описание „употребяван пътнически автомобил- катастрофирал, марка: Mercedes-Benz модел: с43, тип: с43, първа рег: 1/01/2018, цвят: 0, р.обем: 3000, д-тел: няма данни, шаси: 55SWF6EB4JU248338. Държавата на изпращане е Канада, а посочената цена 9018 канадски долара/CAD/. Според декларираните за стоката елементи е определена митническа стойност за нея в лева от 11 255,01 лв. и мито 1 125,50 лв., ДДС в размер на 2 476,10 лв. В Агенция Митници по електронната поща е постъпило писмо с рег. № 32-441111/ 16.12.2022 г. (л. 206 и превод на български език на л. 204), изготвено от канадските митнически власти – Canada Border Services Agency във връзка с отправено запитване от българските митнически власти относно превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС, в това число и относно стоката, предмет на процесната декларация. В същото е посочено, че във връзка с искане № 32-343912 по отношение на износител „9396-9053 QUEBEC Inc.“ са приложени „CERS“, и търговската дейност на дружеството е „търговци на употребявани автомобили“. След осъществен последващ контрол е установено съответствие по отношение на декларираната стока, а именно: автомобил 2018 MERCEDES BENZ С43, номер на шаси 55SYVF6EB4JU248338 - колона Item_Description и VIN/HIN от таблица BG_ExportDeclaration-9396-9053 Quebec Inc.xlsx, sheet Commodities; контейнер № FFAU1378615 - колона - Container_ID от таблица BG_ExportDeclaration-9396-9053 Quebec Inc.xlsx, sheet Containers, c която е превозван автомобилът; получател, посочен в Consignee Name от таблица ВG_ExportDeсiaratiоn-9396-9053 Quebec Inc.xlsx, sheet ExportDeclaration е Miramar LTD, същият c вписан в приложената към МД морска товарителница № MEDUMC885156. където в описателната част е посочен Ж. Ц. Ж. вносител на стоката по МД с MRN 21BG001008030U38R2/ 21.01.2021 г.; номер на канадската износна декларация, а именно CАED: WN442920201204379337, посочен в морска товарителница № MEDUMC885156, представена oт декларатора, като същият номер е посочен в колона AM-Proof_of_Report oт таблица BG ExportDeclaration-9396-9053 Quebec Inc.xlsx, sheet ExportDeclaration. Установено е несъответствие на декларираната при износа и вноса цена относно описаната по – горе стока по процесната МД, декларирана при внос с цена 9 018 CAD, а при износ – 29 759 CAD. Въз основа на изложеното за митническите органи са възникнали съмнения относно действителната цена на стоката. На основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза до Ж. е изпратено Съобщение с рег. № 32-673443/ 13.12.2023 г. (л. 100), с което е уведомен, че предстои издаване на решение на Директора на ТД Митница Бургас за определяне на нов размер на митническа стойност за стоката по конкретната МД. С оспореното митническо решение, митническата стойност е определена по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, който метод се явява разумен способ съобразно полученият документ от митническата администрация на Канада, за който е прието, че представлява официален документ, поради което е годно доказателство за извършена проверка по линия на международно сътрудничество. За декларираната стока е определена нова митническа стойност в размер на 37 141,02 лв. На основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код, е определено ново митническо задължение в размер на 3 714.10 лв. На основание чл. 55, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 от ЗДДС за извършения внос е определена нова данъчна основа в размер на 40 855,12 лв., по отношение на която е прието, че на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 77, § 1, б. а) и чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на датата на възникване на митническото задължение възниква задължение за ДДС, като на основание чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на чл. 67, ал. 1 от ЗДДС е определено задължение за ДДС в размер на 8 171,02 лв. На основание чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, във връзка с чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 2 588,60 лв. и ДДС в общ размер от 5 694,92 лв. Общия размер за вземане под отчет и досъбиране е 8 283,52 лв. Първоинстанционният съд, при така възприетата фактическа обстановка е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е формиран извод за материална незаконосъобразност на оспореното митническо решение и е прието, че е налице основание за отмяна на решението по чл. 146, т. 4 от АПК. За да отмени акта, АС гр. Добрич е приел, че съмненията в договорната стойност на стоката са доказани и се основават на доказателствата, събрани в административното производство по линия на международното сътрудничество с митническите власти на Канада, но е приел, че декларираната митническа стойност при износа, без наличието на други доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на стоката, не може да послужи за митническо остойностяване по общото правило на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Направен е извод, че обстоятелството, че канадските митнически власти определят декларираната в система CERS митническа стойност като официална, не е достатъчно да се приеме, че тази стойност съответства на действително платената цена за стоката. Според съда митническите органи са отхвърлили декларираната договорна стойност на процесната стока, без да са установили предпоставките за прилагане на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Изложени са съображения, според които незаконосъобразно митническият орган е приложил методът по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, тъй като са посочени общи мотиви, съдържащи само твърдения, които не са доказани за неприложимостта на методите, предвидени в чл. 74, § 2, б. „а“ до „г“ от Регламента. Според съда незаконосъобразно от митническите органи е определена митническа стойност въз основа на данни от предоставена от канадските митнически власти информация за декларираната износна стойност на автомобила, които не представляват „налични данни на митническата територия на Съюза“ по смисъла на чл. 74, § 3 от Митническия кодекс. АС гр. Добрич е приел, че митническият орган не е изпълнил задължението си да проучи всички източници на информация и базите данни, с които разполага, за да определи митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността в какъвто смисъл е налице произнасяне на СЕС с Решение от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU: C: 2017: 839, т. 56 и Решение от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU: C: 2019: 519, т. 27. Решението е неправилно. Макар съдът да е установил пълно и точно относимата фактическа обстановка, е извел необосновани и неправилни правни изводи. Спорът между страните е изцяло правен и се свежда до това дали митническата стойност на автомобила законосъобразно е определена по реда на чл. 74, § 3 от Регламент № 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия регламент. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74, при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви „а“ до „г“, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, б. „а“ или „б“ от Регламент (ЕС) 952/2013 се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, сочещи, че „идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. „Сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Независимо че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е на митническите органи. АС гр. Добрич правилно е приел, че митническите органи са обосновали съмненията си по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение относно декларираната от вносителя договорна стойност на процесния автомобил, с оглед съществените разлики между декларираната стойност и тази според получените от канадските митнически власти данни. Неправилно обаче съдът е приел, че използваният за остойностяване на вноса за митнически цели метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 се явява незаконосъобразен. Във връзка с тълкуването и приложението на член 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 следва да бъде съобразено Решение по дело Т-296/25 от 25 март 2026 година на Общия съд, което припомня, че резервният метод (или методът „fall back“), предвиден в член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, представлява крайно средство за определяне на митническата стойност на съответната стока, в случай че деклараторът не предостави достатъчно точна или надеждна информация, която позволява да се определи тази стойност въз основа на основния метод, предвиден в член 70, параграф 1 от посочения кодекс, или на вторичните методи, предвидени в член 74 (т. 25). Следователно с оглед на целта и формулировката на член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза понятието „налични данни на митническата територия на Съюза“ трябва да се тълкува разширително като отнасящо се до фактическата наличност на данни в смисъл, че митническите органи на Съюза могат да разполагат с тях за целите на определянето на митническата стойност на дадена стока. От това следва, от една страна, че понятието „налични данни на територията на Съюза“ не може да се ограничи до данните, събрани в рамките на Съюза. В този смисъл фактът, че данните произхождат от трета държава, не изключва възможността те да представляват „налични данни на митническата територия на Съюза. Такъв е случаят по-специално, когато става въпрос за данни относно декларираната при износ цена на стока, които са предоставени от митническите органи на държавата на износа въз основа на международно споразумение, уреждащо митническото сътрудничество между Съюза и тази трета държава, каквото е Споразумението между Европейската общност и Канада относно митническо сътрудничество и взаимопомощ в митническата област. С оглед тези съображения на Съда, по поставения първи преюдициален въпрос по дело Т-296/25, главното производство по което е идентично от фактическа страна с процесния казус, е даден положителен отговор, а именно – член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Съюза, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да се квалифицира като налични данни на митническата територия на Съюза по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока. Настоящият състав намира, че информацията за декларираната износна цена на автомобила, предоставена от канадските митнически власти, която значително надвишава цената, посочена от вносителя в МД и представената фактура, представлява „налични данни“ по смисъла на чл. 74, § 3 Регламента. Както вече бе посочено, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, б. „а“ – „г“, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. В конкретния случай, с оглед естеството на стоката – „употребяван автомобил – катастрофирал“, настоящият касационен състав намира, че правилно митническата стойност е определена по реда на чл. 74, § 3 Регламента, поради липсата на съществени данни, относими към определяне на стойността по реда на вторичните методи, както и поради липса на относима информация в митническата информационна система. Според т. 32 от Решение по дело Т-296/25, член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза трябва да се тълкува във връзка с член 144, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447, който предвижда, че при определянето на митническата стойност съгласно член 74, параграф 3 от посочения кодекс може да се прояви „разумна гъвкавост“ при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Митническия кодекс на Съюза (вж. в този смисъл решение от 29 януари 2026 г., Keladis-I и Keladis-II, С-72/24 и С-73/24, EU:C:2026:51, т. 104). Следователно, трябва да се признае, че органите разполагат със свобода на преценката при прилагане на резервния метод (или метода „fall back“), който трябва да се прилага при спазване на принципите и разпоредбите, изброени в член 74, параграф 3 от посочения кодекс. Всъщност член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза гласи, че митническата стойност се определя чрез разумни способи, съответстващи, първо, на Споразумението за митническото остойностяване, второ, на член VII от ГАТТ от 1994 г. и трето, на дял II, глава 3 от посочения кодекс относно стойността на стоките за митнически цели. Нито Споразумението за митническото остойностяване, нито правото на Съюза изключват възможността митническите органи на държава — членка на Съюза, да определят митническата стойност на дадена стока чрез прилагане на резервния метод (или метода „fall back“) въз основа на декларираната в трета държава цена при износ на същата стока с местоназначение в митническата територия на Съюза (т. 32). В случай като разглеждания в главното производство, използването на декларираната в трета държава цена при износ на същата стока като тази, чиято митническа стойност се определя на основание член 74, параграф 3 от Митническия кодекс на Съюза, не противоречи на забраната по член 7, параграф 2, буква б) от Споразумението за митническо остойностяване. Всъщност, макар тази разпоредба, възпроизведена в правото на Съюза в член 144, параграф 2, буква б) от Регламент за изпълнение 2015/2447, да забранява определянето на митническата стойност въз основа на „система, предвиждаща приемането за митнически цели на по-високата от две алтернативни стойности“, тя по никакъв начин не забранява използването на декларираната цена при износ на същата стока, ако това е единствената налична за митническите органи стойност, по-специално с оглед на наличието на основателни съмнения относно истинността на първоначално декларираната стойност съгласно член 70 от Митническия кодекс на Съюза. (т. 36) Накрая, следва също да се отбележи, че доколкото декларираната цена при износ, съобщена в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, по принцип съответства на реалната стойност на дадена стока, използването на тази цена не противоречи и на забраната за определяне на митническата стойност въз основа на произволно определени или фиктивни стойности, съдържаща се в член 7, параграф 2, буква ж) от Споразумението за митническо остойностяване, както и в член 144, параграф 2, буква ж) от Регламент за изпълнение 2015/2447, което запитващата юрисдикция следва да провери. В заключение Общият съд, по поставения втори въпрос, е приел, че член 74, параграф 3 от Регламент № 952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че позоваването на декларираната цена при износ на стока с местоназначение в митническата територия на Съюза, която митническите органи на държавата на износа са съобщили на митническите органи на държава членка в рамките на международно споразумение в областта на митническото сътрудничество, може да представлява разумен способ по смисъла на тази разпоредба за целите на определянето на митническата стойност на същата тази стока. При съобразяване даденото от Общия съд тълкуване, следва да се приеме, че митническият орган е мотивирал приложимостта на метода по чл. 74, § 3 Регламента, използвайки данните за декларираната цена при износа на процесния автомобил, предоставени от митническите власти на Канада. Тези данни представляват допустим източник на информация, попадат в обхвата на „наличните данни“ и тяхното използване съставлява признат от правото на Съюза разумен способ за остойностяване в хипотезата на резервния метод, което обуславя законосъобразност на издадения административен акт. С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира, че административният акт е издаден в съответствие с приложимия материален закон, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а вместо него – постановено друго, с което жалбата да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора и с оглед на заявената претенция от процесуалния представител на касатора, на Агенция Митници следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции - общо 200 евро или по 100 евро за всяка инстанция на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и внесената държавна такса за касационно обжалване в размер на 33,88 евро (60,26 лв.). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение