Определение № 947 от 03.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1397/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 990070 от 28.02.2023 г. на Ц. Н. С. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 120 от 27.09.2022 г. по в. гр. д. № 298/2022 г. на Варненския апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 260005 от 21.03.2022 г. по гр. д. № 229/2018 г. на Разградския окръжен съд в частта, с която Ц. Н. С. е осъден на основание чл. 45 ЗЗД да заплати на земеделски производител С. С. Д. сумата от 33 600 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на извършено престъпно деяние, за което молителят С. е признат за виновен с влязла в сила присъда № 17 от 11.09.2019 г. по н.о.х.д. № 238/2018 г. на Районен съд – Исперих, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2015 г. до окончателно изплащане на сумата. Молителят релевира като основание за отмяна на влязлото в сила решение чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като се позовава на наличие на нови писмени доказателства от съществено значение за изхода на спора – комисионен договор от 22.07.2013 г., сключен между „АГРОАКТИВ“ ЕООД и Д. В. Д., приемо-предавателен протокол от 11.11.2013 г. и РКО № 796 от 11.11.2013 г., с които не е могъл да се снабди при решаването му. С оглед на това иска отмяната на постановеното решение. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на молбата за отмяна от С. С. Д., в който се излагат съображения, че същата е недопустима, респ. неоснователна. Оспорва истинността /автентичността/ на положените подписи в представените с молбата писмени доказателства, а освен това поддържа, че ръкописният текст в приемо-предавателния протокол и РКО не е изписан от лицето Д. В. Д.. В тази връзка се прави искане молителят да бъде задължен да представи тези документи в оригинал. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, II г. о., констатира следното: С оглед твърдението на молителя, че се е снабдил с процесните писмени доказателства на 20.01.2023 г. и при липсата на твърдения и данни това да е станало по-рано, следва да се приеме, че молбата за отмяна е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице и срещу подлежащ на отмяна съдебен акт, поради което е допустима и са налице предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание. Направеното от молителя доказателствено искане са прилагане на справка от НБД „Население” относно датата на смъртта на лицето Г. С. Н., както и това, направено от ответницата по молбата за задължаване на молителя да представи приложените към молбата за отмяна документи в оригинал, са основателни и следва да бъдат уважени. По останалите доказателствени искания на страните съдът ще се произнесе в съдебно заседание. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,