Определение № 6043 от 16.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4736/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на П. Н. Х. и Й. К. А., подадена чрез пълномощника адв. Францов, срещу определение № 418 от 02.04.2024 г., постановено по адм. дело № 552/2023 г. по описа на Административен съд – София област, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу заповед № 66-00-67/01.02.2023 г. на кмета на Община Сливница и е прекратено производството по делото, както и са осъдени да заплатят разноски по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението, като постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се доводи, че именно процесната заповед подлежи на съдебен контрол по отношение на определения размер на обезщетението, а не решението и протокола на комисията. Претендира се отмяната му и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът – кмета на Община Сливница, в срока по чл. 232 от АПК изразява становище за неоснователност на частната жалба. Ответникът – „Булгартрансгаз“ ЕАД, чрез процесуалния представител юрк. Димитрова, в приложен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна. Производството пред Административен съд – София област е образувано по жалба на Й. К. А. и П. Н. Х. срещу заповед № № 66-00-67/01.02.2023 г. на кмета на Община Сливница с доводи за незаконосъобразност в частта относно размера на обезщетението, определен с решение по протокол от 07.09.2021 г. на Комисията по чл. 210 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ при Община Сливница. За да постанови оспореното определение Административен съд – София област е приел, че оспорването е недопустимо на основание чл. 159, т. 4 от АПК, тъй като жалбата на жалбоподателките не е срещу надлежен и годен за обжалване акт, а именно протокол от 07.09.2021 г. на Комисията, назначена от кмета на Община Сливница, с който е взето решение за определяне размера на пазарната стойност на обезщетението за право на прокарване на възникнали сервитути при изграждане на обект „Междусистемна газова връзка България – Сърбия на българска територия“, през имот, собственост на жалбоподателките. Според административния съд жалбоподателките нямат пряк, личен и непосредствен интерес от оспорване на заповедта, тъй като същата няма пряк правопроменящ, правопрекратяващ и/или правопогасяващ ефект по отношение на техните лични права и законни интереси. Така постановеното определение е неправилно. Изводите на първоинстанционния съд, че за частните жалбоподателки не е налице правен интерес да оспорват заповедта на кмета на община Сливница, както и че тази заповед не е надлежен и годен за обжалване акт, не се споделят от настоящата касационна инстанция. Задължително условие, обуславящо правния интерес и възникването на право на жалба за едно лице, е наличието на „засягане“ на негови права и/или защитени от правото интереси от акта, който се оспорва /чл. 147, ал.1 от АПК/. Правото на жалба принадлежи на това лице, спрямо което разпоредените с акта материалноправни последици са неблагоприятни и засягат негативно неговата правна сфера. В този смисъл неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта, състояща се в прекратяване, ограничаване или застрашаване на съществуващи субективни права или създаване на нови, респ. разширяване на съществуващи правни задължения. В случая от данните по делото се установява, че с оспорената заповед на кмета на община Сливница, на основание чл. 193, ал. 3 от ЗУТ, се учредява в полза на „Булгартрансгаз“ ЕАД право на прокарване на възникнали сервитути през няколко имота, между които и имот, собственост на жалбоподателките, със засегната площ от 1 312 кв. м., за което се дължи обезщетение в размер на 1 240.24 лева. Противно на приетото от административния съд, учредяването на право на прокарване /което по своята правна същност представлява законен сервитут/ през имот, който е собственост на жалбоподателките, безспорно поражда правни последици за последните и засяга негативно тяхната правна сфера. В тази връзка следва да се има предвид, че правният интерес от оспорването на заповедта по чл. 193, ал. 3 от ЗУТ не може да бъде отречен с излагането от страна на жалбоподателките единствено на доводи относно неправилно определен размер на обезщетението с решението на Комисията по чл. 210 от ЗУТ по протокола от 07.09.2021 г. и искането им за отмяна на заповедта в частта на соченото обезщетение. Въпросите относно определения размер на обезщетението и дали актът, с който е определен, е съобщен по надлежния ред на заинтересованите лица и е влязъл в сила преди издаване на заповедта, са свързани с основателността на жалбата, в частност – с проверката от страна на съда осъществен ли е фактическият състав на упражненото правомощие на кмета на Общината Сливница по чл. 193, ал. 3 от ЗУТ, задължителен елемент от който безспорно е наличието на влязла в сила оценка и определен размер на обезщетение по чл. 210 от ЗУТ. Предвид изложеното определението следва да се отмени като неправилно, делото да се върне на Административен съд – София област за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на П. Н. Х. и Й. К. А.. По отношение разноските, претендирани в настоящото производство, приложима е разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 236 АПК, поради което разноски не следва да се присъждат от този съд и на този етап от съдебното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,