Решение № 13033 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9234/2014 г.

Решение № 13033 от 3.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9234/2014 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1235 от 15.05.2014 г., постановено по адм. д. № 454/14 г. Административен съд Пловдив, първо отделение, IV-ти състав, е отхвърлил жалбата на Костадин Тодоров Ватралев от гр. Пловдив против ревизионен акт № 161302491 от 04.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1213 от 21.11.20013 г. на директора Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив, като е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОДОП"-гр. Пловдив юрисконсулско възнаграждение в размер на 4 3030 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Костадин Тодоров Ватралев от гр. Пловдив. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - гр. Пловдив и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспореният РА. Ответният по касационната жалба директор на Д"ОДОП"-гр. Пловдив чрез своя процесуален представител юрк. Антония Рашева взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд - гр. Пловдив е отхвърлил жалбата на Костадин Тодоров Ватралев от гр. Пловдив против ревизионен акт № 161302491 от 04.09.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1213 от 21.11.20013 г. на директора Дирекция"Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Пловдив, с който на лицето са определени данъчни задължения както следва: данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм. за 2006 г. в размер на 43 756,88 лв. и лихви за забава в размер на 33 008,86 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ: за 2007 г. в размер на 2 139,04 лв. и лихви в размер на 1 344,34 лв.; за 2008 г. в размер на 33 956,67 лв. и лихви за забава в размер на 15 545,56 лв.; за 2009 г. в размер на 7 092,81 лв. и лихви за забава в размер на 2 445,15 лв.; за 2010 г. в размер на 8 464,26 лв. и лихви за забава в размер на 2 044,27 лв.; вноска за ДОО за периода 2007 - 2010 г. в размер на 9 277,20 лв. и лихва за забава в размер на 7 115,21 лв.; вноска за ЗО за периода 2007 - 2010 г. в размер на 4 154,06 лв. и лихва забава в размер на 1 559,15 лв. и вноски за ДЗПО за УПФ за периода 2007 - 2010 г. в размер на 3 157,47 лв. и лихви за забава в размер на 2 290,71 лв. Първоинстанционният съд е описал много подробно установената фактическа обстановка по спора, както и основанията на органа по приходите да се приеме, че е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, поради което ревизията е проведена по особения ред. Прието е, че по време на ревизията са спазени процесуалните правила, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и предвидената за това форма. След тълкуване на разпоредбите на ДОПК относно особения ред на провеждане на ревизиите, е прието, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен, а неговите констатации не са оборени от данъчно-задълженото лице. Посочено е, че основният спор между страните е свързан с определяне на данъчната основа и основата за облагане със задължителни осигурителни вноски, като е отбелязано, че както в ревизионното производство, така и в съдебно заседание от страна на ревизираното лице не са ангажирани никакви доказателства относно доходите му и техният произход. След това на отделен ред са разгледани отделните оплаквания на жалбоподателя по констатациите на РА. На първо място като неоснователна е квалифицирано оплакването на страната, че неправилно е била отразена в паричния поток сумата общо вразмер на 37 000 лв., преведена по банков път от Мирослав Емилов Кендов. Изложени са мотиви, че по отношение на тази сума е установено, че тя е внесена в брой по банковата сметка на ревизираното лице, с нея не е извършвано плащане по банков път, като не са ангажирани доказателства, че тя е била възстановена от Мирослав Емилов Кендов по силата на някакви договорни отношения, а доколкото жалбоподателят твърди един положителен факт - връщане на една парична сума, негова е тежестта да докаже настъпването на този факт, поради което при липса на такива доказателства органът по приходите правилно не е включил тази сума в приходната част на паричния поток на жалбоподетеля. Като неоснователно е било квалифицирано и възражението относно невключване в приходната част на паричния поток на сумата от 4 150,13 лв., върната от Радка Лулчева по силата на предоставен заем. Предвид установената фактическа обстановка по предоставяне и връщане на заема, е прието, че след като няма данни възстановената сума да е теглена от банковата сметка, то същата правилно не е включена в приходната част на паричния поток. По идентични мотиви е прието за неоснователно и възражението на жалбоподателя за сумата от 17 602,47 лв., преведена от Петя Кисьова. Като неоснователно е квалифицирано и оплакването относно квалификацията в РА на сумите, постъпили в банковата сметка на лицето в банка "Пиреос Банк"-АД, с които са извършвани плащания от името на дружество""Виомих"-ЕООД, тъй като основанието за извършеното плащане не се отразява на обстоятелството, че това са пари по личната сметка на жалбоподателя и плащанията правилно са опредени като разход. По отношение на възраженията относно определяне на разходите на средства за закупуване на електроника и електротехника административният съд е приел, че същите правилно са включени изцяло в паричния поток на жалбоподателя, тъй като е съобразен принципа, залегнал в ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ, за индивидуално подоходно облагане, като се поделят сама разходите за издръжка на семейството и тези, за които няма данни от кой чл. на семейството са извършени. Като допълнителен мотив за неоснователност на всички възражения на жалбоподателя е посочена разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК относно доказателствената сила на съставения ревизионен акт, като е маркирано, че жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства за опровергаване на констатациите на РА. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - гр. Пловдив в обжалваната му отхвърлителна част е правилно и законосъобразно. По същество касационната жалба на Костадин Тодоров Ватралев повтаря оплаквания, които са развити при административното и първоинстанционното съдебно обжалване/и трите жалба са идентични по съдържание и подредба/, а съгласно чл. 208 от АПК предмет на касационно оспорване са първоинстанционното решение изцяло или отделни негови части. Доколкото при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция е длъжна да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на оспореното първоинстанционно решение, по направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Неоснователни на първо място са оплакванията, че сумата от 4 150,13л. е отразена само в разходната част на паричния поток, но не и в приходната такава, и възраженията в тази насока не са били възприети от първоинстанционния съд. В хода на ревизионното производство е установено, че на 26.11.2010 г. по банкомата сметка на ревизираното лице в банка ДСК - АД е получена сумата от 4 150,13 лв., преведена от Радка Лулчева Атанасова. В резултат на събраните доказателства в хода на ревизията е прието, че тази сума е преведена за погасяване на предоставен от Костадин Ватралев паричен заем през м. 08/2010 г., поради което и при липса на данни, че тази сума е теглена след привеждане по банковата сметка, е прието, че тя следва да се включи само в разходната част на паричния поток за 2010 г. Тези констатации на ревизиращия орган не са опровергани от задълженото лице и правилно първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен в тази си част. Неоснователни са и оплакванията на касатора по т. 2 от жалбата. В хода на ревизията е установено, че ревизираното лице е извършило през 2007 г. чрез четири банкови превода общо на сумата 37 000евро в полза на Мирослав Емилов Кендов. В хода на ревизията последният е дал обяснения, че не познава Костадин Ватралев и не се занимава с търговия с леки автомобили, каквито обяснения са били дадени от ревизирания като основание за превод на сумите. При липса на ангажирани доказателства за възстановяване на сумите било в брой, било по банков път, правилно е прието, че ревизиращият екип е отнесъл същите само в разходната част на паричния поток за периода, но е в приходния такъв. В касационната жалба не се сочи кои точно доказателства неправилно са били интерпретирани от първоинстанционния съд. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора по т. 3 от касационната жалба относно определяне на пазарната оценка на обектите в жилищна сграда в с. Равда, обш. Несебър. С оглед на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в тежест на задълженото лице е да обори констатациите на РА чрез допустими доказателствени средства. Видно от данните по делото, жалбоподателят не е поискал да бъде извършено друга оценъчна експертиза в рамките на съдебното производство, поради което оплакванията му относно начина на определяне на пазарната цена си явяват голословни и неоснователни. Не намират подкрепа в доказателствата по делото и оплакванията по т. 4 от касационната жалба относно сумата от 17 602,47 лв., внесена от физическото лице Петя Кисьова. Ревизираното лице не е ангажирало никакви доказателства в подкрепа на обясненията си, че тази сумата представлява аванс по предварителен договор, който не е бил финализиран и сумата е била възстановена на купувача, поради което първоинстанционният съд правилно е счел, че ревизиращият екип обосновано е включил тази сума в приходната част на паричното салдо за 2009 г. Неоснователни са и оплакванията на касатора по т. 5 от жалбата относно квалифицирането на паричните суми по личната му банкова сметка в "Банка Пиреос" и отхвърляне на жалбата му от административния съд в тази й част. В хода на ревизията и на административното и съдебното оспорване Костадин Витралев не е ангажирал доказателства, че внасяните от него суми по въпросната банкова сметка действително са били на дружество "Виомих"-ЕООД и са служили да погасяване на банков кредит на това дружество, поради което твърденията му в тази насока са приети за недоказани. Оплакванията по т. 6 от касационната също са неоснователни. В жалбата не се посочва конкретно за кои разходи е бил използван различен подход, нито пък са били ангажирани доказателства в тази насока, поради което претенцията в тази й част правилно е била отхвърлена като неоснователна. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Пловдив не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на Костадин Тодоров Ватралев и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,