Определение № 8152 от 17.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6915/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Я. Б. Х. от гр. София, чрез адв. Петров против определение № 20005/21.05.2026г., постановено по адм. д. № 5962/2026г. по описа на Административен съд - София град, с което е оставено без разглеждане искането за спиране на предварителното изпълнение на решение № ВА-59/ПР/2026г. от 24.04.2026 г. на директора на РИОСВ-Варна, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 и т. 2, ал. 3 и ал. 6 ЗООС, чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за въздействието върху околната среда (Наредба за ОВОС), чл. 31, ал. 4 и ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), чл. 40, ал. 4 вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредба за ОС) е решено да не се извършава ОВОС на инвестиционно предложение, свързано с изменение на инвестиционен проект по чл. 154 от Закона за устройството на територията (ЗУТ) на Повишаваща подстанция "ВяЕЦ "Г. " (ПП СрН/110 kV) в ПИ 18160.106.86, населено място, собственост на "Енерджи Инвест" ЕАД, изграждане на нова въздушна линия (ВЛ) 110 kV, свързваща ПП СрН/110 kV на "ВяЕЦ "Г. " и възлова станция /ВС/ 110 kV в ПИ 10183.17.17, с. Василево, общ. Генерал Тошево, и изграждане на ново поле във възловата станция (ВС) 110 kV, реализацията на което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. Иска се отмяната му като незаконосъобразно. Ответникът-директорът на Региоинална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) –Варна, чрез юрк. Няголов представя писмен отговор на частната жалба, в който са изложени съображения за нейната неоснователност. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Обжалваното определение е мотивирано със суспензивен ефект на жалбата срещу решението по ОВОС, поради което искането се явява безпредметно. Определението е правилно. С жалбата срещу решение № ВА-59/ПР/2026г. от 24.04.2026 г. на директора на РИОСВ-Варна, е направено особено искане: "да се спрат всички изпълнителни и строителни действия на инвестиционното намерение, докато не бъде извършена законосъобразна преценка за необходимост от ОВОС и евентуално самата ОВОС, поради реална опасност от непоправими вреди за околната среда"; "да се спре и/или да бъде обявено за неизпълнимо до приключване на обжалването на настоящото решение действието на Заповед № РКД-20-46/15.04.2025 г. за разрешаване изработването на Комплексен проект за инвестицонна инициатива, издадена от областен управител област Д., и да се забрани предприемането на всякакви последващи проектнии подготвителни действия по основание посочената заповед". В ЗООС не е предвидено изрично предварително изпълнение на решенията по чл. 93, в административния акт също липсва изрично разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение. Съгласно чл. 166, ал. 1 от АПК оспорването на административния акт спира изпълнението му. Следователно, след като по силата на законова разпоредба жалбата има суспензивен ефект, искането до съда е недопустимо и като е оставил молбата без разглеждане, първоинстанционният съд постановява законосъобразно определение. Предвид изложеното изводът за липса на предмет на искането за спиране на предварителното изпълнение е законосъобразен, което води до недопустимост на искането, което правилно е оставено без разглеждане. С оглед на това обжалваното определение следва да се остави в сила, а частната жалба - без уважение като неоснователна.