Определение № 179 от 08.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5106/2014 г.

Производството е по чл.248 ГПК по молбата на адв.К. като процесуален представител на Л. Т. Х. от [населено място] за допълване на постановеното от ВКС по настоящото дело решение от 06.І.2016г. в частта за разноските, тъй като не било взето предвид цялото й заявено искане в тази насока съобразно представения от нея в с.з. на 05.Х.2015г. списък на разноските. Ответникът по молбата В. С. Г. в отговора си по чл.248 ал.2 ГПК чрез адвокат Т.Р. е заел становище за нейната недопустимост, защото съдът вече се бил произнесъл относно разноските, като молителката се домогвала до обжалване на решението в тази му част, което било недопустимо. Изложени са и съображения за неоснователност на молбата, прави се и възражение за прекомерност на разноските. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК и е допустима. Неоснователно е възражението в тази насока на ответника Г. – с посочената разпоредба изрично е предвидена възможност за допълване или изменяване на постановения съдебен акт в частта за разноските, което няма характер на обжалване. Разгледана по същество, молбата е и основателна, съображенията за което са следните: С решението си № 321/06.І.2016г. по настоящото дело ВКС е отменил въззивното решение на В..ОС по гр.д. № 3680/2013г. и вместо него е постановил друго, с което е прекратил брака между страните поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина и на двамата съпрузи по предявения от молителката иск, постановил е след прекратяването на брака жената да носи предбрачното си фамилно име, предоставил е упражняването на родителските права по отношение на детето А. на майката, определил е режим на лични отношения на детето с бащата, предоставил е на молителката ползването на семейното жилище, присъдил е в тежест на ответника 200лв. месечна издръжка за детето, както и 2894.70лв. направени от ищцата разноски по делото. В проведеното пред ВКС на 05.Х.2015г. открито съдебно заседание молителката е представила списък на разноските за производството по делото в общ размер 4527.50лв. Представени са и доказателства за заплащането им. С оглед предмета на делото – брачен и небрачни искове – и установената вина и на двамата съпрузи за разстройството на брака, на Х. се дължат общо 3622.00лв. разноски съобразно разпоредбите на чл.329 ал.1 и ал.2 и чл.78 ал.1 ГПК, тъй като по брачния иск разноските остават в тежест на всяка от страните, както са ги направили. При тези обстоятелства молбата за изменение на постановеното решение в частта за разноските е основателна за сумата 727.30лв., представляващи разликата над присъдения до дължимия им размер. Не са налице предвидените в чл.78 ал.5 ГПК предпоставки за уважаване на възражението на ответника по молбата – заплатените от Х. възнаграждения за осъщественото й от един адвокат процесуално представителство по небрачните искове не са прекомерни съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, а са в размери, почти равни на предвидените по чл.7 ал.1 т.4, по чл.7 ал.2 и по чл.9 от Наредба № 1/2004г. минимални размери. Неоснователни са и останалите възражения на ответника по молбата. В списъка за разноски са конкретизирани разноските по размери и по дела, по които са направени. Обстоятелството, че по ч.гр.д. № 7087/2013г. на ВКС е уважена частната жалба на Г., като е възстановен срокът за обжалване от него на първоинстанционното решение, не обуславя само по себе си извод за недължимост на разноските на насрещната страна по частното производство, а се преценява с оглед крайният изход по спора съобразно правилата по чл.78 и чл.329 ГПК. Не е в съответствие със закона и възражението, че разноските за първоинстанционното и въззивното производства би могло да бъдат присъдени само в случай на отмяна на въззивното решение и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане на спора. По изложените съображения молбата за изменение ще бъде уважена частично. Не се следват разноски на молителката за настоящото производство /заплатено адвокатско възнаграждение/, тъй като представителната власт на адвокат К. по основното касационно производство, респективно заплатеното му за него възнаграждение, обхващат и това по чл.248 ГПК поради функционалната им свързаност. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,