Решение № 1188 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12794/2013 г.

Решение № 1188 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12794/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Кърджали, представлявана от директора Костадин Василев Стратиев, против решение № 87/1.08.2013 г., постановено по адм. дело № 67/2013 г. по описа на Административен съд гр. Кърджали, с което са отменени принудителните административни мерки по чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, наложени със задължителните предписания по т. 2, 3 и 4 от протокол с изх. № 468/23.04.2012 г. за извършена проверка от инспектори при Дирекция "Инспекция по труда" гр. Кърджали. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против принудителните административни мерки. Ответникът по касационната жалба - "Текстил груп" ЕООД - гр. Кърджали, представляван от управителя Пеша Пенкова Георгиева, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд гр. Кърджали са отменени принудителните административни мерки по чл. 404, ал. 1 КТ, наложени с дадените задължителни предписания по т. 2, 3 и 4 от протокол с изх. № 468/23.04.2012 г. за извършена проверка, съставен от главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" гр. Кърджали. За да постанови това решение съдът е приел, че оспорените предписания са незаконосъобразно издадени, тъй като констатираните с протокола за проверка нарушения на трудовото законодателство, не са съществували. Относно предписанията по т. 2 - да се извърши оценка на ефективността от въвеждането на физиологичен режим на труд и почивка в предприятието, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 15/99 г., както и по т. 3 - да се изготви анализ по безопасност и здраве при работа на дейността и състоянието на безопасните и здравословни условия на труд, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 3/98 г., съдът е изложил, че в съответствие с дадените задължителни указания с решение № 6030/29.04.2013 г. по адм. дело № 2260/2013 г. на ВАС, шесто отделение, с което делото е върнато за ново разглеждане, е дал указания до административния орган да изрази становище дали представените с жалбата до съда писмени документи - оценка и анализ, изпълняват изискванията на закона, като според изразеното становище органите на Дирекция "Инспекция по труда" извършват проверка единствено относно това дали въпросните документи са издадени от компетентен орган и в необходимия срок, а не и относно съответствието им с изискванията на нормативните актове, за което нямали нито задължение, нито компетентност. Съдът е посочил, че според изразеното становище от ответника по жалбата, представените документи са съставени от съответно компетентни органи. Относно изискването за съставянето на документите в срок, съдът е приел, че твърдението на ответника, че такива документи са били изискани при извършената проверка и не са били представени, се опровергава от показанията на разпитаните при първото разглеждане на делото свидетели. Относно предписанието по т. 4 - работодателят да избере начина на определяне на размера на трудовото възнаграждение и той да бъде записан в трудовите договори на работещите в "Текстил груп" ЕООД, съгласно изискванията на чл. 247, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 КТ, съдът е приел, че не е било налице посоченото в протокола нарушение, тъй като от съдържанието на единствения посочен трудов договор - този на Галина Кафелова, се установява, че в него е посочено месечно трудово възнаграждение в установения за страната минимален размер и наред с това е предвидена възможност за допълнително възнаграждение. Посочил е също, че според приетите Вътрешни правила за работната заплата в "Текстил груп" ЕООД в предприятието се използват и двете системи за заплащане на положения труд - според времетраенето на работата и според изработеното, като чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от тези правила ясно е регламентирано по какви системи на заплащане се формира размерът на работната заплата на отделните работни места и длъжности. В цитирания в предписанието трудов договор трудовото възнаграждение на работника е определено чрез съчетание между двете системи на заплащане - основно възнаграждение в размер на 270 лв., което е дължимо за месеца, както и допълнително възнаграждение, което се изплаща според изработеното. Съдът е изложил, че в предписанието не е посочен друг трудов договор, освен обсъдения, такива не са представени и в съдебното производство, поради което не може да се направи извод за допуснати нарушения от предприятието във връзка с вписване в трудовите договори на начина на определяне на размера на трудовите възнаграждения на работещите в предприятието. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. Същото е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция, след като с решение № 6030/29.04.2013 г. по адм. дело № 2260/2013 г. по описа на ВАС, шесто отделение е отменено решение № 185/27.12.2012 г. по адм. дело № 83/2012 г. на Административен съд - гр. Кърджали, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Текстил груп" ЕООД срещу задължителните предписания по т. 2, 3 и 4 на протокол изх. № 468 от 23.04.2012 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Кърджали и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В отменителното решение са дадени указания по тълкуването и прилагането на закона, като е посочено, че задължителните предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ по своята същност са принудителни административни мерки - превантивни, преустановителни или поправителни в зависимост от целта, която преследват, но бъде ли постигната тази цел, принудителните административни мерки вече не са необходими. Посочено е също, че обстоятелството, дали представените едва с жалбата документи са съществували при проверката, не е съществено, а такова е обстоятелството дали тези документи изпълняват изискванията на закона и Дирекция "Инспекция по труда" е трябвало да изрази становище по този въпрос, което да бъде преценено от съда. В решението съдът е посочил още, че ако представените документи изпълняват изискванията на закона, Дирекцията следва да оттегли предписанията си, а ако не го направи или не изрази становище, това означава, че нарушава основни принципи на административния процес и бездействието на органа в този случай би следвало да бъда поправено чрез отмяна на изгубилите своята актуалност задължителни предписания от съда; ако обаче представените от жалбоподателя - работодател документи не изпълняват изискванията на закона, дадените задължителни предписания за тяхното изготвяне продължават за бъдат актуални и подлежат на изпълнение под страх от административнонаказателна отговорност. В решението е посочено още, че е препоръчително съдът да съдейства на страните за споразумение по чл. 178 АПК. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е изпълнил стриктно указанията, дадени в отменителното решение на Върховния административен съд, които са задължителни за него съгласно чл. 224 АПК. Решението по адм. дело № 2260/2013 г. на ВАС е постановено в касационно производство, поради което е окончателно, съгласно чл. 223 АПК. Това решение не подлежи на последващ инстанционен контрол и правилността му не може да бъде преценявана в настоящото производство, което е повторно касационно производство по смисъла на чл. 225 АПК. Затова всички възражения, които са направени в касационната жалба относно правилността на решението по адм. дело № 2230/2013 г. на ВАС не могат да бъдат обсъждани от настоящия състав, който няма правомощията на контролна инстанция спрямо това решение. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че на 11.04.2012 г. от инспектори в Дирекция Инспекция по труда" гр. Кърджали е извършена проверка относно спазване на трудовото законодателство в търговското дружество "Текстил груп" ЕООД - гр. Кърджали, за която е съставен Протокол за извършена проверка с изх. № 468/23.04.2012 г. В протокола са отразени констатации за установени нарушения по четири точки и са дадени съответни предписания по четири точки. Предписанието по т. 1 от протокола е отменено с решение № 185/27.12.2012 г. по адм. дело № 83/2012 г. на Административен съд гр. Кърджали, което не е обжалвано в тази част и е влязло в сила, поради което не е било предмет на производството при новото разглеждане на делото от първата инстанция. В останалата част констатациите и дадените предписания са в следния смисъл: по т. 2 е прието, че не е извършена оценка на ефективността от въвеждането на физиологичен режим на труд и почивка в предприятието, което е нарушение на чл. 10 от Наредба № 15 за условията, реда и изискванията за разработване на физиологични режими на труд и почивка по време на работа /ДВ, бр. 54/99 г./, във връзка с което на дружеството е дадено предписанието по т. 2 - Да се извърши оценка на ефективността от въвеждането на физиологичен режим на труд и почивка в предприятието, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 15/99 г.; по т. 3 от протокола е направена констатация, че длъжностното лице по безопасност и здраве в обекта не е изготвило анализ по безопасност и здраве при работа на дейността и състоянието на безопасните и здравословни условия на труд за 2011 г. в предприятието, което е нарушение на чл. 10 от Наредба № 3 за функциите и задачите на длъжностните лица и на специализираните служби в предприятията за организиране изпълнението на дейностите, свързани със защитата и профилактиката на професионалните рискове /ДВ, бр. 91/98 г./, като във връзка с това е дадено предписанието по т. 3 - Длъжностното лице по безопасност и здраве в обекта да изготви анализ по безопасност и здраве при работа на дейността и състоянието на безопасните и здравословни условия на труд, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 3/98 г.; по т. 4 от протокола е изложено, че при извършената проверка е установено, че съгласно представените документи /трудови договори на работници и служители от предприятието/ търговското дружество, в качеството му на работодател е връчило на работниците трудови договори, например трудов договор № 81/5.10.2011 г. на Галина Тодорова Кафелова и други, в които не е определен начина на определяне на размера на трудовото възнаграждение - в трудовите договори са записани и двата начина на определяне на размера на трудовото възнаграждение, което е нарушение на чл. 247, ал. 1 КТ, вр. чл. 66, ал. 1 КТ, като във връзка с това е дадено предписанието по т. 4 - Работодателят да избере начина на определяне на размера на трудовото възнаграждение и той да бъде записан в трудовите договори на работещите в "Текстил груп" ЕООД - гр. Кърджали, съгласно изискванията на чл. 247, ал. 1 КТ, вр. с чл. 66, ал. 1 КТ. Не се спори също, че заедно с подадената от дружеството жалба от 8.05.2012 г. до съда против тези предписания, са представени писмени документи, като сред тях е документ, озаглавен "Оценка ефективността на въведения физиологичен режим на труд и почивка в "Текстил груп" ЕООД гр. Кърджали", съставен от Служба по трудова медицина, орган за контрол "ФРС" от вид "С" при "Медико" ЕООД, гр. Габрово, подписан от лекар СТМ, д-р Христов, подпечатан с печат на "Медико" ЕООД, с посочена дата на съставянето му 1.02.2012 г., както и документ, озаглавен "Анализ на дейността и състоянието на безопасните и здравословни условия на труд през 2011 г.", подписан за "утвърдил" от П. Георгиева и подпечатан с печата на дружеството, с посочена дата на съставянето му - 10.01.2012 г. Във връзка с дадените указания от съда при новото разглеждане на делото, от страна на Дирекция "Инспекция по труда" е изразено писмено становище, че тези документи са съставени от компетентни органи, а относно съответствието на съдържанието им с нормативните изисквания и по-конкретно с посочените в предписанията наредби, е изложено, че органите на "Инспекция по труда" нямат нито задължението, нито квалификацията да правят преценка за такова съответствие, поради което предписанията се отнасят за наличието на оценка, съответно - анализ, а не за тяхното съдържание. Според административния орган същественото в случая е, че към момента на извършената проверка тези документи не са били съставени /не са съществували в предприятието/, тъй като не са представени от съответните служители на дружеството, въпреки че са били изискани от проверяващите инспектори. Същото становище по същество се поддържа и в касационната жалба на Дирекция "Инспекция по труда". Предвид така изразеното становище на Дирекцията, както и с оглед дадените в отменителното решение на ВАС задължителни указания, първоинстанционният съд правилно е направил извода, че съответствието на представените документи - "Оценка ефективността на въведения физиологичен режим на труд и почивка в "Текстил груп" ЕООД гр. Кърджали" и "Анализ на дейността и състоянието на безопасните и здравословни условия на труд през 2011 г.", с изискванията на съответните нормативни актове, е без значение за законосъобразността на оспорените пред съда задължителни предписания по т. 2 и т. 3 от Протокол с изх. № 468/23.04.2012 г. на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Кърджали. Както се посочи, от страна административния орган се поддържа становището, че същественото основание за постановяване на задължителните предписания по т. 2 и т. 3 от протокола е обстоятелството, че към датата на извършената проверка в дружеството, посочените документи не са съществували и затова предписанията са издадени с оглед преустановяване на това нарушение. Настоящият касационен състав не споделя становището на касационния състав, изразено в решение № 6030/29.04.2013 г. по адм. дело № 2260/2013 г. на ВАС за това, че е без значение дали представените едва с жалбата документи /оценка и анализ/ са съществували при проверката, както и че със съставянето им отпада необходимостта от принудителните административни мерки. По общо правило, когато е констатирано определено нарушение /в случая - на трудовото законодателство/ и се издават предписания за отстраняването им /в случая със съставянето на несъществуващите според проверяващите инспектори документи/, целта на тези предписания е да бъде преустановено нарушението. Ако действително документите, които е следвало да бъдат съставени от дружеството не са били съставени към датата на проверката, а са съставени след постановяване на задължителните предписания, това означава, че тези предписания са изпълнени, а не че са постановени незаконосъобразно. Според настоящия състав, за да се направи обоснован извод за това, че въпросните документи /за чието съставяне са дадени задължителните предписания по т. 2 и т. 3 от протокола/ не са съществували към датата на извършване на проверката в дружеството, следва да се установи, че тези документи действително са били поискани при проверката от дружеството и не са били представени. В конкретния случай не е доказано именно това обстоятелство - че обсъжданите документи са били поискани от проверяващите инспектори и че въпреки това не са били представени от дружеството. От данните по административната преписка е видно, че единственият писмен документ, който е съставен при проверката е Протокол с изх. № 468/23.04.2012 г., в който са описани констатираните нарушения по т. т. 1 - 4, след което са изписани дадените задължителни предписания по т. т. 1 - 4. Още при първото разглеждане на делото от административния съд с определение от 29.05.2012 г. са дадени указания до административния орган да представи цялата административна преписка, дадени са му също указания за доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 АПК, такива указания са дадени от съда и при повторното разглеждане на делото от административния съд - с определение от 10.05.2013 г. С нарочно определение от съдебно заседание на 18.06.2012 г. съдът е задължил Дирекция "Инспекция по труда" да представи доказателства дали са изискани доказателства от "Текстил груп" ЕООД, отнасящи се до извършената проверка, приключила със задължителните предписания, с призовка по предвидения в КТ ред. Във връзка с това определение, от страна на Дирекцията е подадена молба до съда, оформена като писмо с изх. № 0046.3565/26.06.2012 г. /заведена в съда с вх. № 1058/27.06.2012 г./, в която е посочено, че други, освен до момента представените писмени доказателства във връзка с проверката, няма. Следователно, не съществува писмен документ, от който да се установява, че от страна на проверяващите инспектори е поискано представяне на документи, представляващи оценка на ефективността от въвеждането на физиологичен режим на труд и почивка в предприятието, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 15/99 г. и анализ по безопасност и здраве при работа на дейността и състоянието на безопасните и здравословни условия на труд, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 3/98 г. Всъщност по делото не е направено изявление, съответно - няма твърдение на административния орган, че такъв писмен документ е съставен. В показанията на свидетелката Захарина Василева Синабова, която е единият от двамата инспектори, които са извършили проверката на "Текстил груп" ЕООД, разпитана при първото разглеждане на делото от административния съд, се твърди, че другият инспектор - Величко Стоянов Николов /според свидетелката този инспектор е бил проверяващият, а тя му е асистирала и е била свидетел/ е съставил призовка, с която е изискал въпросните документи от дружеството и тази призовка е била връчена на представител на дружеството. Тези показания обаче очевидно противоречат на становището на административния орган, изразено в посочената по-горе молба по делото, за това че липсват други документи, освен вече представените по делото, противоречат и на фактическото съдържание на преписката, в която, както се посочи, липсва писмен документ /призовка, протокол, писмо, покана или друг подобен/, с което от "Текстил груп" ЕООД да са изискани за проверка документи, представляващи оценка на ефективността от въвеждането на физиологичен режим на труд и почивка в предприятието, както и анализ по безопасност и здраве при работа на дейността и състоянието на безопасните и здравословни условия на труд. В показанията на свидетеля Величко Николов /инспекторът, който според свидетелката Захарина Синабова е съставил и връчил призовката/ не се твърди, че е била съставена и връчена призовка на дружеството за представяне на въпросните документи, а се поддържа, че документите са поискани устно. Такова обстоятелство - че документите са поискани устно, обаче не може да бъде прието за доказано, тъй като в показанията на разпитаните по делото свидетели Недялка Иванова Бозаджиева, Гюрга Рангелова Младенова и Славомир Георгиев Георгиев - служители в дружеството, които са присъствали при извършената на 11.04.2012 г. проверка, се твърди безпротиворечиво, че въпросните документи не са били поискани от инспекторите при извършената проверка. Вярно е, че предвид съществуващите правоотношения между тези свидетели и проверяваното дружество, е вероятно същите да са заинтересовани от изхода на спора и че показанията им следва да бъдат преценявани с оглед на тази заинтересованост, същото обаче се отнася и за показанията на двамата свидетели, които са разпитани по искане на Дирекция "Инспекция по труда" и които всъщност са инспекторите, съставили от името на Дирекцията оспорените пред съда предписания. Освен това, показанията на двамата инспектори са противоречиви по въпроса как са били поискани обсъжданите документи /единият твърди, че това е сторено устно, а другият - че е направено с писмена призовка, която е връчена на представител на дружеството/, а освен това показанията на свидетелката Синабова по същия въпрос противоречат на съдържанието на административната преписка, в която не се съдържа такава призовка. Предвид тези противоречия, не може да бъде приет за доказан факта, че при проверката от дружеството са били поискани обсъжданите документи. Съвкупният анализ на доказателствата налага извода, че тези документи не са били поискани при проверката от проверяващите инспектори, поради което не може да се направи обоснован извод, че тези документи не са съществували при проверката и че са съставени за нуждите на процеса. По тези съображения, настоящият състав приема, че не е доказано наличието на нарушенията, описани в т. 2 и т. 3 от протокола, поради което не е доказано наличието на основание за издаване на задължителните предписания по т. 2 и т. 3 и същите правилно са отменени от първоинстанционния съд. В частта, с която е отменено предписанието по т. 4, обжалваното съдебно решение също е правилно. Изложените от съда мотиви са подробни и последователни, направените фактически изводи съответстват на събраните доказателства, а изведените правни изводи съответстват на приложимите правни норми, поради което се възприемат от настоящия състав и не следва да бъдат повтаряни. Задължителното предписание в тази част не е било обсъждано от Върховния административен съд при първото касационно разглеждане и съответно не са давани задължителни указания по тази точка от предписанията. Неправилно се поддържа в касационната жалба, че в трудовия договор № 81/5.10.2011 г., сключен с Галина Тодорова Кафелова, не е посочен ясно начина на определяне на размера на трудовото възнаграждение. В т. 5 от този договор дословно е записано следното: "За основно месечно трудово възнаграждение - 270.00 лв., изплащано окончателно всеки месец". В т. 6 от договора е записано следното: "За допълнителните възнаграждения - Трудовото възнаграждение се изчислява по норми и нормативи". Правилно съдът е приел, че в т. 5 ясно е определен начинът на формиране на основното трудово възнаграждение - като месечна заплата, т. е посочено е, че размерът на основното трудово възнаграждение се определя според времетраенето на работата, като е посочен и конкретния размер на това възнаграждение. Същевременно, за допълнителните възнаграждения е посочено, че се определят по другия предвиден в чл. 247, ал. 1 КТ способ - според изработеното. Както правилно е приел първоинстанционният съд, възможността за съчетаване на двата способа за определяне на размера на възнаграждението не е изключена от разпоредбата на чл. 247, ал. 1 КТ. В този смисъл, описаното в протокола за извършена проверка нарушение не е налице, поради което и дадените предписания са при липса на фактическо основание. Правилно съдът е приел, че предписанието по т. 4 е обосновано единствено с констатирано нарушение относно съдържанието на трудовия договор с Галина Кафелова. Макар в констатациите по т. 4 от протокола да е посочено, че дружеството е връчило на работниците трудови договори, в които не е определило начина на определяне на размера на трудовото възнаграждение, като е посочен за пример договор № 81/5.10.2011 г. на Галина Тодорова Кафелова, то от представените по делото доказателства не може да се направи обоснован извод, че посоченото нарушение е допуснато по отношение на трудови договори, сключени с други лица. По делото не е представен нито един друг договор, поради което изводът за допуснати нарушение при други трудови договори, освен този на Галина Кафелова, е необоснован, както правилно е приел и първоинстанционният съд. В касационната жалба неправилно се поддържа, че съдът е бил длъжен да изиска представянето на такива договори. Както вече се посочи, съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, административният орган носи доказателствената тежест да установи изпълнението на фактическите основания, посочени в акта. Следва да са отбележи, че задължителното предписание по т. 4 се изразява само в това работодателят да избере начина на определя на размера на трудовото възнаграждение и той да бъде записан в трудовите договори на работещите в "Текстил груп" ЕООД. Предписанието не е свързано с констатирано нарушение относно начина на действителното изчисляване на трудовите възнаграждения в дружеството, нито относно размера на действително изплащаните и/или начисляваните във ведомости за заплати трудови възнаграждения. Затова, относно преценката за законосъобразността на предписанието по т. 4 е без значение какво трудово възнаграждение действително е било изплащано и/или начислявано на Галина Кафелова, тъй като неначисляването или неизплащането на дължимото й трудово възнаграждение би представлявало отделно нарушение на трудовото законодателство, което обаче не е констатирано в случая /според съдържанието на протокола/ и съответно - не е послужило като основание за издаване на задължителното предписание по т. 4. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски пред настоящата инстанция не са претендирани, поради което съдът не се произнася по възлагането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,