Определение № 12581 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10744/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от М. Д. Г., чрез процесуалния й представител адв. Т. Стоичкова, и е против определение № 7313 от 15 юли 2024 г., постановено по адм. д. № 798/2024 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК не са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, е допълнено определение № 6168 от 17 юни 2024 г., постановено по адм. д. № 798/2024 г. на Административен съд Варна, като Й. И. Г. и М. Д. Г. са осъдени да заплатят на В. Х. К. сума в размер на 400 лева, представляваща съдебно - деловодни разноски. В частната жалба се навеждат доводи за нарушаване на процесуалните правила. За да постанови акта си, съдът е приел, че съгласно нормата на чл. 143, ал. 4 АПК заинтересуваните страни, за които актът е благоприятен имат право на разноски когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството. Счел е, че в случая В. Х. К. е заинтересувана страна, за която оспорваният административен акт е благоприятен, поради което и има право на разноски. Същите са били претендирани от К. още с депозираната молба с.д. № 8006/04.06.2024г., като с депозираното искане за допълване на определението от страна на заинтересуваната страна са представени и списък по чл. 80 ГПК, както и договор за правна защита и съдействие от 10 юни 2024 г., съгласно който договореното възнаграждение в размер на 400 лева е платено в брой. Поради прекратяването на производството след оттеглянето на жалбата в закрито заседание, К. е бил лишен от възможност да представи посочените доказателства, което е сторил с молба. Така постановеното определение е законосъобразно. При постановяване на същото, първоинстанционният съд правилно е отчел и съобразил приложимите законови норми. Правото на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право на разноски имат и заинтересуваните страни, за които актът е благоприятен. Налага се изводът, че при прекратяване на производството, какъвто е настоящият случай, без значение на какво основание, право на разноски имат заинтересуваните страни. В случая разноските на заинтересуваната страна В. Х. К. са правилно присъдени с оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Последният текст следва да се приложи, тъй като е специален по отношение на общата разпоредба на чл. 78, ал. 10 ГПК. Ето защо доводите на частния жалбоподател, че разноски на К. не се дължат, са неоснователни. Разноските са поискани своевременно и са представени доказателства за реалното им извършване, чрез заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева в брой, но не са присъдени с крайния съдебен акт, поради което същият правилно е допълнен с процесното определение. Предвид, че обжалваното определение на Административен съд Варна е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав