Решение № 1996 от 20.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12295/2025 г.

Образувано е по искане на Р. Ж. Д. от гр.Бургас, приподписано от адв. Д. Стойков, за отмяна на влязло в сила решение № 9760 от 14.10.2025 г., постановено по адм. дело № 4486/2025 г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/, тричленен състав, Второ отделение, с което е оставено в сила решение № 1403 от 13.02.2025 г., постановено по адм.д. № 1341/2024 г. по описа на Административен съд-Бургас /АС-Бургас/, с правно основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. Искателката сочи, че за производствата пред АС-Бургас и ВАС е бил уведомяван единствено упълномощения от нея процесуален представител адв.Д. Стойков, като лично тя не е била призовавана и не е участвала. Твърди че, ако е участвала лично, каквото желание е имала, е щяла да представи доказателства, че разпоредения за премахване строеж съставлява нейно единствено жилище. Счита, че като не й е била дадена възможност да участва лично и да ангажира писмени доказателства от съществено значение за делото, й е накърнено правото на защита. Посочва, че за с.з. пред ВАС, на 29.09.2025 г., е била във временна неработоспособност, след претърпяна оперативна интервенция, и не е успяла да представи договор за наем от 29.08.2025 г. със собственика на поземления имот върху който е изградена постройката й, предмет на заповедта за премахване на незаконен строеж, като за горното не е успяла да уведоми своевременно и адвоката си. Не е успяла да предаде на адвоката си и изготвено от нея становище във връзка с неправилността на решението на АС-Бургас. В подкрепа на изложеното представя договор за наем на земя /200/72648 кв. м. от [ПИ]/ с „Ем Джи Пропъртис“ ЕООД от 29.08.2025 г. за срок от 5 години, копие на пълномощно за ползване на разрешително за мощност № 520/14.05.2001 г., болничен лист, епикриза и копие на трудов договор. Иска да се отмени решение № 9760 от 14.10.2025 г., постановено по адм. дело № 4486/2025 г. по описа на ВАС, тричленен състав и делото да се върне на друг състав за ново разглеждане. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в заплатена Д.Т. и разноските за процесуално представителство и експертиза. Ответникът по искането за отмяна – Заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, чрез процесуален представител гл.юрк. Й. Динева, с писмено възражение оспорва искането за отмяна като неоснователно. Излага съображения за липсата на правните основания за отмяна, визирани в чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК, като във връзка с основанието по чл.239, т. 1 от АПК оспорва датата и съдържанието на представения договор за наем, сключен между Р.Д. и „Ем Джи Пропъртис“ ЕООД. Иска да бъде отхвърлено искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди доводите на страните и данните, относими към допустимостта на искането за отмяна, намира следното: С решение № 9760 от 14.10.2025 г., постановено по адм. дело № 4486/2025 г. по описа на ВАС, тричленен състав, Второ отделение е оставено в сила решение № 1403 от 13.02.2025 г., постановено по адм.д. № 1341/2024 г. по описа на АС-Бургас, с което е отхвърлена жалбата на Р.Д. против Заповед № 1417/30.04.2024 г. на Заместник-кмет по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, с която на Д. е наредено да премахне собствения си незаконен строеж „Масивна сграда с едноскатен покрив“ с прибл. площ 47 кв.м., находящ се в ПИ с [идентификатор] по КК на гр.Бургас и попадащ частично в ПИ с [идентификатор] по КК на гр.Бургас, [местност ], землище [жк], гр.Бургас. Жалбата до АС-Бургас срещу Заповедта № 1417/30.04.2024 г. на Заместник-кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас е подадена от адв. Д. Стойков, като процесуален представител на Р.Д., с приложено пълномощно и посочен съдебен адрес, на който е призована жалбоподателката. Процесуалният представител адв. Д. Стойков е присъствал на всички съдебни заседания пред АС-Бургас, правил е искания, представил е писмена защита. За решението на АС-Бургас лицето е било уведомено чрез процесуалния си представител на посочения съдебен адрес. Касационната жалба е подадена от надлежно упълномощения процесуален представител, като за единственото открито съдебно заседание пред ВАС, проведено на 29.09.2025 г., Р.Д. е била редовно призована на посочения в касационната жалба съдебен адрес. В проведеното открито съдебно заседание пред ВАС упълномощения процесуален представител не е присъствал, но с изрична молба е поискал да се даде ход на делото, поискал е присъждане на направените по делото разноски, за което е представил договор за правна защита и съдействие и списък на разноските, представил е и писмена защита. Предвид установеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира искането за отмяна за допустимо, като подадено от лице по чл. 238, ал. 1 АПК и в рамките на преклузивния срок по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. По правната си същност отмяната на порочни, влезли в сила, съдебни решения по чл. 237 АПК е извънинстанционен способ, допустим само, когато е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 239 АПК отменителни основания. Основанията за отмяна не могат да бъдат прилагани разширително или по аналогия. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. От изложеното следва, че разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК включва три самостоятелни основания за отмяна на влязло в сила съдебно решение, като общото между тях е невъзможността на страната да вземе участие във воденото дело лично или чрез надлежен представител, в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. В искането за отмяна на Р. Ж. Д. не се съдържат оплаквания, които да бъдат подведени под нито една от трите хипотези, които са посочени в чл. 239, т. 5 АПК в смисъла, вложен в законовата норма както от законодателя, така и утвърден в константната съдебна практика на съда. Искателката не твърди, не се и установява по делото да е лишена от право на участие в съдебното производство, както пред първоинстанционния, така и пред касационния съд. Не се твърди, не се и установява страната да не е надлежно представлявана. В производството пред Върховния административен съд искателката е била редовно призована за единственото открито съдебно заседание, проведено на 29.09.2025 г., на посочения в касационната жалба и в първоинстанционното производство съдебен адрес и е била надлежно представлявана от упълномощения от нея процесуален представител – адв.Д.Стойков, които писмено е взел становище по хода на делото, не е представил писмени доказателства и не е формулирал доказателствени искания, представил е писмена защита. Следователно правото й на участие в делото е упражнено по реда, предвиден в закона. Предвид надлежното призоваване и представляване на Р.Д., чрез процесуалният й представител в производството пред ВАС, не може да се приеме, че същата е била лишена от възможността да участва в делото поради болничното й лечение. Видно от представената епикриза Д. е постъпила за оперативно лечение на 24.09.2025 г. и е изписана на 26.09.2025 г. Доколкото правата следва да се упражняват добросъвестно, същата е разполагала с достатъчно време да уведоми процесуалния си представител за сключения от нея договор за наем от 29.08.2025 г. със собственика на поземления имот, върху който е изградена постройката й, предмет на заповедта за премахване на незаконен строеж и да му предаде изготвеното от нея становище във връзка с неправилността на решението на АС-Бургас. Предвид изложеното, искането за отмяна на влязло в сила решение № 9760 от 14.10.2025 г., постановено по адм. дело № 4486/2025 г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/, тричленен състав, Второ отделение, на основание чл. 239, т. 5 АПК като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Неоснователно е и искането за отмяна на посоченото решение на основание чл. 239, т. 1 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, съдебното решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, тоест такива доказателства или обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната и то при положена грижа и процесуална активност в процеса. Представените: договор за наем на земя /200/72648 кв. м. от [ПИ]/ с „Ем Джи Пропъртис“ ЕООД от 29.08.2025 г. за срок от 5 години /без достоверна дата/ и копие на пълномощно за ползване на разрешително за мощност № 520/14.05.2001 г. не са „нови“ доказателства по смисъла на посочената разпоредба и не установяват нови обстоятелства от съществено значение за спора, който е законосъобразност на заповед за премахване на незаконен стоеж. Предвид изложените съображения, искането за отмяна на влязло в сила решение № 9760 от 14.10.2025 г., постановено по адм. дело № 4486/2025 г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/, тричленен състав, Второ отделение, на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,