Определение № 50024 от 21.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1847/2022 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молби с вх. № 500401/19.02.2024 г. и вх. № 500403/20.02.2024 г. на ЕТ „А.-7-А. Б.“, двете с идентично съдържание, подадени чрез адв. И. М., с искане за изменение на решение № 50132 от 01.02.2024 г. по т.д. № 1847/2022 г. на ВКС в частта му за разноските, като вместо присъдените 25694,83 лв. се присъдят 46145,44 лв. разноски за всички инстанции. Ответната страна – „Кей Би Си Банк България“ АД, [населено място] – депозира становище за недопустимост и в условията на евентуалност за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Същата обаче следва да се остави без разглеждане по следните съображения: Страната претендира изменение на касационното решение в частта му за разноските, като с оглед положителния за нея резултат моли да се присъдят допълнителни разноски за трите съдебни инстанции. Кореспондиращо на това нейно право е задължението й да представи пред касационната инстанция списък по чл. 80 ГПК, в който да се посочат видът и размерът на разноските, независимо дали те са направени в тази и/или предходни инстанции, какъвто в настоящия случай липсва. Съобразно задължителните постановки на т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима. Прието е, че разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда задължение за страната, която е поискала присъждане на разноски, да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което това искане е недопустимо. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение