Решение № 3347 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 781/2026 г.

6207 final от 05.09.2014 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК във вр. с чл. 165 и чл. 166 ДОПК, по отношение на „Маунт форест“ ЕООД (сега „СЛД Холдингс“ ЕООД) е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване в размер на 142 337.17 лв., от които главница: 81 941 лева и лихва в размер на 60 396,17 лева. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че АУПДВ е издаден по повод изпълнението на влязло в сила Решение на Европейската Комисия С

6207 final от 05.09.2014 г., относно схема за помощ № SA. 26212 (2011/C) и № SA. 26217 (2011/C), приведена в действие от Република България при замените на горска земя. Решението на ЕК е постановено с оглед на констатирано нарушение на чл. 108, § 3 ДФЕС, а именно – неизпълнение на задължението на Република България като държава членка да уведоми ЕК (неспазване на процедурата по нотификация) при предоставянето на държавна помощ във връзка с определени двустранни сделки по замяна на земи горска територия, между държавата, като техен собственик, и частноправни субекти в периода от 1 януари 2007 г. – 27 януари 2009 г. По силата на Заповед № РД 49-83/02.03.2007 г. на Министъра на земеделието и горите на 14.03.2007 г. между Национално управление по горите и „СЛД Холдингс“ ЕООД (с предишно наименование „Маунт Форест“ ЕООД) е сключен договор за замяна на недвижим имот № 168/14.03.2007 г.  По силата на сключения договор „СЛД Холдингс“ ЕООД (с предишно наименование „Маунт Форест“ ЕООД), заменя три имота с обща площ 185.723 дка (имот № 142022, с площ 19.999 дка в землището на с. Смоляновци, община Монтана; имот № 289011, с площ 14.999 дка в землището на с. Подгоре, община Макреш и имот № 159092 с площ 48.000 дка в землището на с. Подгоре, община Макреш, като въз основа на сключения договор за замяна получава поземлен имот № 000011, държавен горски фонд, находящ се в с. Белащица, общ. Родопи с площ от 185.723 дка. След проведена обществена поръчка за избор на правоспособен оценител „Агролеспроект“ ЕООД изготвя оценителски доклади относно пазарната стойност на имотите по сключения договор, според които реалната пазарна цена на държавния имот е 112 920 лева, а тази на имотите на дружеството – 32 723 лева. С оглед задължителните указания на ВАС по делото е изготвена и приета съдебно-оценителна експертиза. От правна страна административният съд е приел, че оспореният АУПДВ е валиден индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган при спазване на изискванията за писмена форма и на процедурата по чл. 38, ал. 3 и чл. 39 ЗДП. Според решаващия съд правилно издателят на АУПДВ третира оспорващото дружество като предприятие. При преценката по приложението на правилата „de minimis” съгласно Регламент (ЕС) № 1407/2013 г. на Комисията от 18.12.2013 г. относно прилагането на чл. 107 и чл. 108 ДФЕС към помощта, съдът е стигнал до извод, че установеният размер с процесния акт е под прага от 200 000 евро. Накрая съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на жалбоподателя за изтичането на давностния срок по ДОПК, позовавайки се на мотивите в решението на СЕС по дело С-627/18. Така постановеното решение от Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно. Обсъдените факти и предпоставки от административния съд във връзка с твърденията, че процесната сума в АУПДВ № РД05-33/13.03.2020 г., представлява несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване от „СЛД Холдингс“ ЕООД, са в съответствие с изискванията на нормативната рамка. Релевантна за преценката на законосъобразността на АУПДВ е разпоредба на чл. 107 ДФЕС в цялост и всички кумулативни елементи на понятието държавна помощ, включително уредените хипотези, при които законодателят на Съюза е предвидил изключения от основното правило. Изрично в съображения 154 и 155 от Решение на ЕК

final/05.09.2014 г. се отбелязва, че в случаите, когато отделният бенефициер на сделката за замяна е получил предимство, което не превишава праговете, посочени в Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18.12.2013 г. относно прилагането на чл. 107 и чл. 108 ДФЕС към помощта „de minimis“, това предимство не се счита за държавна помощ и поради това не попада в рамките на забраната по чл. 107, § 1 от Договора, ако са изпълнени всички други условия, определени в този регламент. Решаващият съд е достигнал до обосновано заключение във връзка с отрицателната материална предпоставка, обсъдена в съображения 154-156 от решението на ЕК – дали отделният бенефициер на сделката за замяна е получил предимство, което не превишава праговете, посочени в Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията, тъй като това предимство не се счита за държавна помощ и поради това не попада в рамките на забраната по чл. 107, § 1 ДФЕС, ако са изпълнени всички други условия, определени в този регламент. Резултатите от използваната оценка на имотите, изготвена от „Агролеспроект“ ЕООД и от СОЕ, не разколебават приетото от съда. Изричен е експертният извод на вещото лице по допуснатата СОЕ, че полученото предимство от бенефициера в резултат на коментираната сделка е в размер на 267 939,30 лева. Така се налага изводът, че размерът на предполагаемата и твърдяната от МЗХГ помощ е по-нисък от прага „de minimis“ от 200 000 EUR, посочен в Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията. Не се спори, че са изпълнени и останалите предпоставки, визирани в последноцитирания общностен акт с пряко приложение. Всъщност каквито и да било аргументи против така сторения извод от състава на АССГ не са и изложени в касационната жалба. Възраженията на касатора, насочени към обосноваността на дадените експертни изводи по СОЕ, са неоснователни, по съществото си съставляват оспорване заключението на вещото лице, което е следвало да бъде сторено пред първата съдебна инстанция. Следва да се посочи, че изводите на състава на АССГ по повод кредитиране заключението по СОЕ са сторени при съблюдаване правилото на чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и приложимата правна уредба, мотивите за което се споделят изцяло с препращане към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Същественото е, че категорично е възприето в т. 156 от Решението на Европейската комисия, че сделките за замяна, осъществени от Република България по време на разглеждания период, представляват държавна помощ по смисъла на чл. 107, параграф 1 от Договора в случаите, в които другата страна по сделката е предприятие по смисъла на тази разпоредба, административните цени, използвани за тази сделка, не са отразявали пазарните цени и не са изпълнени условията за помощта de minimis, определени в Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията. В случая именно посочената отрицателна материално предпоставка е изпълнена, поради което и така предоставеното в случая предимство не се счита за държавна помощ и поради това не попада в рамките на забраната по член 107, параграф 1 от Договора, при съобразяване и приетото в т. 154 на Решението на Европейската комисия. С оглед гореизложеното настоящият състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК. При този изход на делото претенцията за присъждане на разноски от ответника по касация е основателна. Министерство на земеделието и храните следва да бъде осъдено да заплати на „СЛД Холдингс“ ЕООД направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 250 евро (488,95 лева). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,