Определение № 61 от 27.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 17/2011 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определението на Софийския апелативен съд от 08.11.2010 г. по гр.д. № 1238/2010, с което е отхвърлена молба за освобождаване от държавна такса. Недоволен от определението е жалбоподателят Г. Т. А., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че макар и в добро здраве и в трудоспособна възраст той няма възможност да заплати дължима по закон такса по частна жалба в размер на 15,00 лева. Ответникът по жалбата Б. национална телевизия не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно и е постановено от въззивен съд, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок, редовна е и подлежи на разглеждане от състав Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. За да постанови обжалването определение, въззивният съд е приел, че макар да не разполага с имущество и да е безработен жалбоподателят е в добро здраве и в работоспособна възраст, поради което има възможност да заплати дължимата по закон такса по частна жалба в размер на 15,00 лева. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че не са налице основания за освобождаване от такса за разглеждане на частна жалба. Правилно съдът е приел, че при освобождаването на такса правно значение имат не само притежаваното имущество и доходи, но също и здравословното състояние на молителя, способността му да полага труд и реализира доходи, размерът на дължимата по закон такса, както и други обстоятелства, които имат значение за основателността на отправеното искане. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение