Определение № 13256 от 05.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10638/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Т. А. от град София, против Определение № 19794/ 14.10. 2024 година, постановено по административно дело № 8361/ 2024 година по описа на Административен съд- София- град, с което е върната неговата искова молба и е прекратено производството по същото дело. От частния жалбоподател са развити доводи, че обжалваното определение е неправилно. Иска отмяна на определението. Върховният административен съд, счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба (наименована жалба) на Г. Т. А., като е било прието, че от нейното съдържание не става ясно от какво са причинени вредите, в какво се изразяват и какъв е техния период. В резултат с Разпореждане № 17255/ 18.09. 2024 г., постановено по административно дело № 8361/ 2024 година на АССГ исковата молба е оставена без движение с указания за отстраняване на нередовностите, подробно посочени в разпореждането. С постъпилата в отговор Молба от 01.10.2024 година на лицето, не са отстранени нередовностите на исковата молба в указания за това срок. Поради неконкретизиран предмет на спора и неотстранена нередовност на исковата молба, същата е върната от съда, като образуваното производство е било прекратено. Така постановеното определение е ПРАВИЛНО. След сезиране адм. съд е извършил предвидените в АПК и ГПК процесуално правни действия. Дадените указания, за отстраняване на недостатъците в претенцията, са били съобразени с характера на производството. Изводът на решаващия съд за това, че не е налице редовно подадена искова молба е бил обоснован и постановен в съответствие със закона (чл.127, ал.1, т.2 и т.4 ГПК, във вр. с & 1 ЗОДОВ). Правото на иск е процесуална възможност за защита от категорията на публичните субективни права. Неговата реализация зависи от изискванията за надлежното му упражняване, при наличието на всички процесуални предпоставки, включително редовността на исковата молба. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба, за която правилно от адм. съд е прието, че не отговаря на законовите изисквания, поради непълна, като съдържание и неясно изразена претенция. Подадената допълнителна молба, не изпълнява това изискване, като не носи ясен смисъл и конкретно съдържание. Ищецът не е изпълнил указанията в срок. Освен това неясното съдържание на исковата молба дава индиция за фактическа обстановка, която се доказва не в производство по АПК, а по друг процесуален ред. Установяването на факти свързани с престъпления по НК- отвличане, изтезание и побой става по процесуалния ред на НПК. Правилно адм. съд е посочил, че от страна на ищеца не е описано незаконосъобразното действие или бездействие, както и характера и размера на претендираните вреди. Това неизпълнение на указанията в срок води до невъзможност да бъде проведено съдебно производство. Редовността на исковата молба е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, а отсъствието й изключва допустимостта на образуваното по нея съдебно производство. След като не е отстранена нередовността на исковата молба правилно от адм. съд са предприети санкциониращите процесуални действия, като обосновано производството по делото е прекратено. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение