Определение № 219 от 25.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6476/2013 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 10211 от 14.05.2014 г. на Е. К. Б., чрез процесуалният му представител адвокат Г. Д. с искане за допълване на решение № 354 от 14.01.2014 г. по гр.дело № 6476/2013 г. на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение /ІІІ г.о./ в частта за разноските. Ответникът по молбата Д. С. М. изразява становище за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат. Ответницата по молбата В. И. М. не е взела становище. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, след като обсъди доводите на молителя и прецени данните по делото, прие следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна. Производството по настоящето дело е образувано по молба на Д. С. М. за отмяна на решение № 813/05.12.2012 г. по гр.дело № 1948/2011 г. на Кюстендилски районен съд. С отговора на молбата за отмяна, подадена от Е. К. Б., чрез процесуалният му представител адвокат Г. Д. е направено искане за присъждане на разноските за производството по чл. 307 ГПК. Към отговора има приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие. От договора е видно, че за процесуално представителство пред ВКС е договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. С решение № 354 от 14.01.2014 г. е оставена без разглеждане молбата на Д. С. М. за отмяна на решение № 813 от 05.12.2012 г. по гр. дело № 1948/2011 г. на Кюстендилски районен съд, потвърдено с решение от 25.04.2013 г. по гр. дело № 96/2013 г. на Кюстендилски окръжен съд във връзка с „намаляване на иска по чл. 45 от ЗЗД от 1000 лв. на 450 лв.”, както и в частта, с която е уважен искът, предявен от В. И. М. и Д. С. М. против Е. К. Б. по чл. 50 ЗЗД в размер на сумата 450 лв. ведно със законната лихва от 12.07.2011 г. до окончателното изплащане, като е оставена без уважение и молбата на Д. С. М. за отмяна на същото решение в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от В. И. М. и Д. С. М. против Е. К. Б. по чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника да извърши ремонт на съществуващите неизправности във В и К инсталацията в апартамента си, като отстрани същите. Решението е влязло в сила в частта, с която е оставена без разглеждане молбата за отмяна на 17.04.2014 г., след потвърждаването му с определение № 139 от 17.04.2014 г. по ч. гр. дело № 2003/2014 г. на състав на ВКС, ІІ г.о. При този изход на делото ответникът по молбата за отмяна има право на направените по делото разноски, които съставляват адвокатско възнаграждение и в случая са в размер на 300 лв. Направеното от ответника по молбата по чл. 248 ГПК възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. ВКС намира, че реализираната от процесуалния представител на ответника по молбата за отмяна защита в производството по чл. 307 ГПК е предоставена по правен спор, който се характерезира с фактическа и правна сложност. Фактическата сложност е обусловена от широкия кръг обстоятелства, които са предмет на обсъждане в извънинстанционното производство, а правната сложност произтича от преценката за допустимост и основателност на молбата за отмяна. Становището по чл. 306, ал. 3 ГПК съдържа разглеждане и отговор на поставените в молбата за отмяна въпроси и съображения на молителя. При липсата на предпоставки по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът присъжда разноските с оглед изхода на делото в техния действителен размер /арг. чл. 78, ал. 3 ГПК/. Поради това ответникът по молбата по чл. 248 ГПК и молител в производството по чл. 307 ГПК – Д. С. М. следва да заплати на молителя по чл. 248 ГПК Е. Б. разноските за извънинстанционното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 300 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение