Определение № 8552 от 21.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8325/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Администратимвнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на "Хоспис Миладиноски"ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Черноморец, обл. Бургас, против определение № 6851/31.07.2025г., постановено по адм.д. № 1243/2025г. по описа на Административен съд - Бургас. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което бъде допуснато спиране на незабавното/предварително/ изпълнение на обжалвания административен акт. Ответникът - Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция " "Медицински надзор" чрез процесуален представител, оспорва часнтната жалба като неоснователна. Не претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд Бургас е оставил без уваженоие искането от 08.07.2025 г. на "Хоспис Миладиноски"ЕООД, за спиране на незабавното /предварително/ изпълнение на Заповед № РД - 22 - 5/30.06.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" /ИАМН/, с която се заличава от Регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите в ИАМН лечебното заведение "Хоспис Миладиноски"ЕООД, с което се обезсилва удостоверение за регистрация с № 1660/23.12.2015 г., издадено на основание чл. 40, ал. 10 от Закона за лечебните заведения от РЗИ гр. Бургас. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са налице предпоставките за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото п редварително изпълнение на административния акт по силата на отделен закон /чл. 45, ал. 5 ЗЛЗ/, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба съдът може да спре предварителното идзпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт. С искането са представени декларации от пациенти на заведението, в които се твърди, че същите биха претърпели вреди от предварителното изпълнение на административния акт. Съдът е приел за неотносими доводите за "Негативните последици" за "Хоспис Миладиноски"ЕООД, персонала на заведението и лично за д-р. Д. Миладиноски, тъй като същите не са адресати на обжалваната заповед. Освен това евентуалните вреди не са конкретизирани по вид и размер. Крайният извод на съда е, че законодателят е съобразил последиците от предварителното изпълнение на административния акт при приемането на разпоредбата на чл.п 45, ал. 5 ЗЛЗ. Определението е правилно. С допускането по силата на закона предварително изпълнение на заповедта по чл. 45, ал. 5 от ЗЛЗ от законодателя е направена преценка относно наличието на една или няколко от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК – да се защитят живота или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, или че е налице опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или че от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. При допуснато по силата на закона предварително изпълнение административният орган не следва да доказва или да мотивира административния акт с посочените в чл. 60, ал. 1 от АПК основания, тъй като те се презюмират, докато при преценката на основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, следва да се държи сметка именно за тези обстоятелства. Както в искането за спиране, направено пред първоинстанционният съд, така и в частната жалба са изложени съображения само досежно застрашаване живота и здравето на пациентите, които се лекуват в лечебното заведение, като частният жалбоподател е добавил и "Негативните последици" за "Хоспис Миладиноски"ЕООД, персонала на заведението и лично за д-р. Д. Миладиноски. В действителност здравословното състояние на лекуващите се в "Хоспис Миладиноски"ЕООД, представлява интерес, който е свързан с осигуряването живота и здравето на пациентите, но този интерес не може да се противопостави на презюмираната от законодателя защита на същия този интерес по отношение обаче на по-широк кръг от лица, които биха били потенциални пациенти на дружеството частен жалбоподател. В случая интересът, който дружеството представя, като основание за спиране не е по-значим и от важния обществен интерес от поддържане на регистрация на лечебните заведения, които отговарят на предвидените в съответните нормативни актове изисквания за осъществяване на съответната дейност, както и да осъществяват тази дейност при спазване на регламентираните медицински стандарти. Нито пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата инстанция дружеството е посочило нови обстоятелства, каквото е изискването на чл. 166, ал. 2 от АПК, към което препраща чл. 166, ал. 4 от АПК, за да бъде направена такава преценка, а от друга страна вредата, която се твърди, че може да бъде причинена на оспорващия, не може да бъде определена, като значителна или трудно поправима, на базата на извършената от законодателя преценка от опасност за живота и здравето на хората и накърняване на значим обществен интерес при забавяне на изпълнението на заповедта по чл. 45, ал. 3 от ЗЛЗ, което от своя страна е обусловило допускането по закон на производството по чл. 166, ал. 4 от АПК. Евентуалните финансовите загуби на лечебното заведение,/ доказателства в тази насока не са представени/, което е посочено, като основание за спиране на предварителното изпълнение също не се явява по-значимо от посочената по-горе защита на живота и здравето гражданите и обществения интерес. По изложените съображения, като е оставил без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на заповед Заповед № РД - 22 - 5/30.06.2025 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор", първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,