Определение № 8446 от 12.08.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5989/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на директора на ТД на НАП София срещу определение № 14049/24.04.2025 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 12836/2024 г. Частният жалбоподател отрича връзката на преюдициалност на спора по конкретното дело с този по адм.д. № 1509/2025 г. по описа на АССГ, като основание за спиране на производството по обусловеното дело № 12836/2024 г. на АССГ. Навежда доводи и за действието на оспорването на ревизионния акт, който е изпълнително основание за изпълнителното производство, в което са наложени обезпечителните мерки, чието оспорване е отхвърлено с обжалвания пред АССГ акт по адм.д. № 12836/2024 г. Търсената защита е за отмяна на обжалваното определение. Насрещната страна по частната жалба – В. М. Т. отрича основателността ѝ. Производството по адм.д. № 12836/2024 г. по описа на АССГ е образувано по жалба на В. М. Т. против решение № ПИ-351/26.11.2024г на Директора на ТД на НАП София, с което е оставена без уважение жалбата му срещу наложени обезпечителни мерки по изпълнително дело № 24599360/2024г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София. С обжалваното определение е спряно производството по делото до постановяване на съдебен акт по адм.д. № 1509/2025 г. по описа на АССГ. Съдът и приел, че предмет на обуславящото дело е допустимостта на жалбата срещу ревизионен акт № Р-22221723004092-091-001/25.04.2024 г., респективно дали РА е влязъл в сила и разрешаването на спорът по това дело било с преюдициален характер за решаването на спора по настоящото дело. Определението е неправилно. Не съществува възприетата от първостепенния съд връзка на преюдициалност между адм.д. № 12836/2024 г. на АССГ и адм.д. № 1509/2025 г. на АССГ. По първото дело, което се провежда по реда на чл. 197 ДОПК, е обжалвано решение на директора на компетентната териториална дирекция, с което е отхвърлена жалбата срещу наложени от публичния изпълнител обезпечителни мерки по изп.д. № 24599360/2024 г. по описа на ТД на НАП София. Изпълнителното дело е образувано за събирането на публично държавна вземане, установено с ревизионен акт № Р-22221723004092-091-001/25.04.2024 г. Този ревизионен акт е оспорен в производството по адм.д. № 1509/2025 г. Стабилизирането на РА е ирелевантно за качеството му на изпълнително основание (вж. чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК), а обхватът на съдебния контрол по чл. 197, ал. 3 ДОПК за защита срещу допуснатото обезпечение е ограничен до преценката за съществуването на изпълнителното основание. Без да съществува процесуална пречка за упражняването на правото на съдебно производство на Т. срещу решение № ПИ-351/26.11.2024 г., което да засяга временно допустимостта на производството по адм.д. № 12836/2024 г., спирането на съдебното производство е недължимо, а определението за спиране - неправилно. Порок на определението е и формулираното в определението условие за продължаване на съдопроизводството – до постановяване на съдебен акт по адм.д. 1509/2025 г. (т.е произволен съдебен акт), а не на краен акт по обуславящото дело. Дължима е отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,