Определение № 249 от 12.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1147/2017 г.

Производството е по реда на чл. 248, вр. с чл. 288 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 1628 от 15.02.208 г. от Д. А. М. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. Т. от АК – Б., в която се иска допълване на постановеното определение № 86 от 01.02.2018 г. по гр.д. № 1147/2017 г. на Върховния касационен съд по описа на Четвърто гражданско отделение, постановено в производство по чл. 288 ГПК, в частта за разноските. Ответниците по молбата Х. Иванов Х., П. А. Х. и С. Х. Х., всички от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Т. Б. от АК – С., са изразили становище по нея в писмен отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК, като са възразили, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно завишено. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, следното: С посоченото определение № 86 от 01.02.2018 г. по настоящото дело, постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 126 от 08.12.2015 г., постановено по в.гр.д. № 164/2015 г. по описа на Бургаския апелативен съд, по касационна жалба с вх. № 938 от 27.01.2016 г. от Х. Иванов Х., П. А. Х. и С. Х. Х., всички от [населено място]. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество, молбата се явява частично основателна. Съдът намира, че са налице условията на чл. 248 ГПК за допълване на постановеното определение в частта му за разноските. Молителят - ответник по касационната жалба е депозирал писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, към който е приложил договор за правна защита и съдействие за адвокат М. Т. /л. 81 от гр.д. № 1147/2017 г. по описа на ВКС/, имащ характер на разписка, в който е договорено адвокатско възнаграждение и е удостоверено извършено плащане в размер на 7000 лева. След осъществяване на процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна е направила възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е поискала да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, поради прекомерност. В случая заплатеното възнаграждение за един адвокат в размер на 7 000 лева, действително се явява прекомерно високо, предвид фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да бъде намалено, съобразно размер, съответстващ на чл. 9, ал. 3, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на сумата от 3 500 лева, доколкото оказаната защита се е състояла само в изготвяне на писмен отговор на касационната жалба, без явяване в съдебно заседание и извършване на други процесуални действия. При тези данни, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, счита, че е налице основание за допълване на определението по чл. 288 ГПК, в частта за разноските и подадената молба като частично основателна, следва да бъде уважена за сумата от 3 500 лева, съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,