Определение № 3692 от 08.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3154/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Пикант“ ООД, гр. Варна, подадена чрез процесуалните представители адв. Р. Райчев и адв. В. Райчев, срещу определение № 1625 от 12.02.2025 г., постановено по адм. дело № 2268/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на кмета на Община Варна да се произнесе по заявление рег. № АГУП24000959ВН от 17.07.2024 г. за изменение на Общия устройствен план /ОУП/ на гр. Варна и е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за недопустимост, алтернативно за неправилност на обжалваното определение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Според частния жалбоподател изложените от първоинстанционния съд доводи за просрочие на жалбата на дружеството срещу мълчаливия отказ на кмета на Община Варна са неправилни. Претендира се отмяната на обжалваното определение, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът – кметът на Община Варна, чрез процесуалния си представител юрк. Стамова, в приложено по делото писмено възражение изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, Второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалба на „Пикант“ ООД срещу мълчалив отказ на кмета на Община Варна да се произнесе по заявление, отправено до него от дружеството на 17.07.2024 г., с което е поискано изменение на ОУП на гр. Варна, на основание чл. 134, ал. 2, т. 1, предл. второ от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, в частта по отношение на имот с идентификатор 10135.3513.468 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, като се отмени предвиденото озеленяване. С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че непроизнасянето на кмета на Община Варна в едномесечен срок от постъпване на заявлението е формирало мълчалив отказ, срокът за обжалване на който, съгласно чл. 215, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ, е изтекъл на 02.09.2024 г. По тези съображения съдът е приел подадената на 17.09.2024 г. жалба на дружеството за просрочена и на основание чл. 159, т. 5 от АПК е прекратил производството по делото. Така постановеното определението е правилно като краен резултат, но по различни от изложените от съда съображения. От административната преписка и представените в изпълнение на указанията на съда от 26.11.2024 г. доказателства се установява, че имотът на жалбоподателя не попада в територия от зона „А“ и зона „Б“ по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, съответно заявеното от „Пикант“ ООД изменение на ОУП не засяга имоти, попадащи в тези зони. С оглед на това и при съобразяване на чл. 124, ал. 1, изр. второ от ЗУТ в случая приложение намират общите норми на ЗУТ, а не специално разписаните в ЗУЧК. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗУТ, общинският съвет приема решение за изработване на проект за общ устройствен план или за изменение на действащ общ устройствен план по предложение на кмета на общината. В ал. 3 е разписано, че предложенията за даване на разрешение за изработване на проект за общ устройствен план или за изменение на действащ общ устройствен план се придружават от задание по чл. 125. С оглед така разписаните норми предложението за допускане изработването на изменение на ОУП се прави от кмета на общината, а в правомощията на общинския съвет на съответната община е вменено задължението да допусне или да откаже да се работи по изменението на този вид устройствени планове. Следователно компетентен да издаде заявения в административното производство административен акт е общинският съвет на Община Варна. Фактът, че решението за допускане изменението на ОУП се приема по предложение на кмета на общината, не обосновава извод, че бездействието да се направи предложението формира мълчалив отказ на този орган, доколкото издаването на разрешение за изработване на проект за изменение на ОУП е в компетентността на общинския съвет. Следователно жалбата на дружеството до първоинстанционния съд е подадената срещу мълчалив отказ на некомпетентен орган, за който не съществува законово задължение за произнасяне, което задължение от своя страна е абсолютна предпоставка, за да настъпи като последица в установения срок формирането на мълчалив отказ. Мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт е налице, само когато правна норма обвързва административния орган да се произнесе в съответен срок и при настъпването на определени факти, включително на основание заявено искане. По тези съображения в настоящия случай годен за съдебно оспорване мълчалив отказ на кмета на Община Варна не е формиран, а подадената срещу него жалба е недопустима. Доводът в частната жалба за неспазване от съда на задължението за конституиране на страните по реда на чл. 153, ал. 1 от АПК е неоснователен, тъй като в случая не е налице годен за оспорване мълчалив отказ, т.е. липсва надлежен предмет на съдебния контрол за законосъобразност, което не може да бъде преодоляно в хода на производството чрез конституиране на различен ответник от органа, до който е отправено искането за издаване на административния акт. По тези съображения оплакванията за недопустимост на съдебния акт са неоснователни. С оглед изложеното направения от първоинстанционния съд извод за недопустимост на оспорването е правилно като краен резултат, поради което обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане в полза на ответника по частната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,