Определение № 5841 от 29.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4578/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Д. Д. от [населено място], община Септември, област Пазарджик, срещу Определение №1800 от 16.04.2026 г. на Административен съд - Пазарджик по адм. дело №483/2026 г. С обжалваното определение е отхвърлено искането на Д. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №26-0340-00055 от 14.04.2026 г. издадена от началник група при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Пазарджик, Районно управление – Септември, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, подточка “гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. ПАМ е приложена, тъй като водачът е управлявал своето моторно превозно средство (МПС), което е със служебно прекратена регистрация, като последният не е изпълнил задължението си да прехвърли придобитото от него МПС в едномесечен срок в службите по регистрация. Частният жалбоподател – И. Д. Д., счита определението за неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен приложените към жалбата доказателства, въз основа на които е направено особеното искане. Твърди, че същността на вредата се изразява в невъзможността да използва автомобила си и да полага адекватна грижа за здравето на родителите си, които са в изключително тежко здравословно състояние. Твърди че [населено място] е на 20 километра от гр. Пазарджик и няма подходящ обществен транспорт, който да се използва. Горните обстоятелства, според него, обосновават настъпването на тежка и труднопоправима вреда за него и неговите родители. Прилага писмени документи, с които се доказва здравословното състояние на неговите родители. Прави искане определението да бъде отменено. Ответникът – началник група при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Пазарджик, Районно управление – Септември, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си, съдът е анализирал разпоредбите на чл. 172, ал. 1, ал. 6 ЗДвП и чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Изложил е, че приложените доказателства не обосновават извод, че за жалбоподателя могат да настъпят значителни или трудно поправими вреди. Предвид това е счел, че искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Определението е правилно. Приложената със Заповед №1773 от 09.10.2025 г. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, подточка “гг“ ЗДвП подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Безспорно всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. Това, че на Д. се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. Мярката има за цел премахване на конкретното фактическо състояние, представляващо непосредствена опасност, а не причината за нейното възникване. Именно заради високата степен на обществена опасност, законодателят е предвидил принудителните административни мерки, прилагани по ЗДвП да са с предварително изпълнение по силата на закона. В тежест на жалбоподателя е да е установи наличието на значителни или трудно поправими вреди от изпълнението на акта, както и на нови обстоятелства, обосноваващи спиране на изпълнението. В случая липсват както твърдения, така и ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя, за наличието на нови обстоятелства въз основа на които изпълнението може да се спре. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение