Определение № 3922 от 06.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1442/2023 г.

Производство по делото е образувано по касационна жалба на ответника Е. Д. Й. срещу решение № 260039/29.12.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 323/2020 г. на Кюстендилския окръжен съд. Насрещната страна – ищецът „Р.-трейд“ ЕООД, в отговора на касационната жалба излага становище и съображения за процесуална недопустимост на жалбата, евентуално – че не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване, също при условията на евентуалност – че жалбата е неоснователна. При извършената служебна проверка съдът намира, че касационната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 102/12.02.2020 г. по гр. дело № 1321/2019 г. на Дупнишкия районен съд, е признато за установено, че касаторът-ответник дължи на дружеството-ищец сумите по издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а именно: сумата 14 142 лв. – главница и сумата 4 306.36 лв. – мораторна лихва, както и законната лихва върху главницата от 08.03.2019 г.; в тежест на касатора са възложени и разноските по делото. Във въззивното решение е прието, че предявените по делото искове са установителни такива по чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 284, ал. 2, с чл. 79, ал. 1 и с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Прието е също, че процесната главница в размер 14 142 лв. представлява неотчетено изпълнение по сключен между страните договор за правна защита и съдействие, който е разновидност на договора за поръчка, и пълномощно към него, по силата на които ответникът, в качеството си на адвокат и на процесуален пълномощник на дружеството-ищец, е получил от името на последното суми в общ размер на главницата, постъпили по образувано изпълнително дело, по което дружеството-ищец е било взискател; прието е, че другата процесна сума 4 306.36 лв. представлява мораторна лихва върху главницата. Цената на всеки един от така уважените по делото, обективно кумулативно съединени установителни парични искове, определена съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК и както е посочена в исковата молба, възлиза съответно – на 14 142 лв. и на 4 306.36 лв. Процесният договор за правна защита и съдействие е търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ, тъй като едната страна по него е търговско дружество и по делото не е оборена законовата презумпция, че договорът е свързан с упражняваното от дружеството-ищец занятие. Следователно, спорът по делото е търговски по смисъла на чл. 365, т. 1, пр. 4 и пр. 5 от ГПК, тъй като с предявените от ищеца-търговец установителни парични искове се претендира изпълнение по търговската сделка между страните, както и обезщетение за забавата. За този извод е без значение, че делото е образувано като гражданско, а не като търговско, както и че ответникът е физическо лице, което не е търговец. Съгласно чл. 287 от ТЗ разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни по търговската сделка, а и касаторът-ответник Й. е сключил процесния договор за правна защита и съдействие в качеството си на адвокат, т.е. договорът е свързан с извършваната от него професионална дейност, като той не ползва, а обратното – предоставя услуги по договора, което изключва възможността ответникът да има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Следователно в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 113, изр. 2 от ГПК, а е приложима разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК, съгласно която въззивното решение по делото не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по търговско дело с цена на исковете до 20 000 лв. и е влязло в сила на датата на обявяването му, съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК. В смисъла на гореизложеното са и разясненията, дадени в мотивите към тълкувателно решение № 3/2019 г. от 23.02.2022 г. на ОСГТК на ВКС. По така изложените съображения, касационната жалба следва да се остави без разглеждане и образуваното по нея касационно производство следва да се прекрати. Независимо от изхода на делото, в полза на дружеството-ищец не следва да се присъждат претендираните от него разноски, тъй като не се установява то да е направило такива за производството пред настоящата инстанция, нито е представило списък на разноските. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение