Решение № 1199 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10052/2025 г.

Образувано е по касационна жалба от Д. В. Г., юрисконсулт, впоследствие поддържана от адвокат Руйков в качеството им на процесуални представители на „СНС-РЕНТА-КАР“ ЕООД, с ЕИК148085812, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, [улица]против Решение № 8312 от 23.07.2025г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 1911/2024г. С него се отхвърля оспорването по жалба на дружеството против Разпореждане 5104-03-117/20.06.2024г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ – Варна, с което настъпилата на 25.05.2023г. злополука с Б. Д. Б., [ЕГН] е приета за трудова по чл. 55, ал. от КСО. Поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ- Варна, чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Ответницата, Б. Д. Б., чрез процесуален представител адвокат Георгиева, взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу решение на директора на ТП на НОИ – Варна и срещу Разпореждане № 5104-03-117/20.06.2024г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при ТП на НОИ- Варна, с което е призната за трудова, злополуката станала с Б. Б. на 25.05.2023г. Поддържат се възражения за незаконосъобразност на решението и разпореждането като се оспорват от фактическа страна изводите за момента на настъпване на злополуката както и квалификацията й като трудова. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна, като от доказателствата по приложената административна преписка е установил характера на увреждането, момента на настъпване, като в хипотезата на чл. 55 КСО приел, че злополуката е трудова, както е приел и административния орган. Така постановеното решение е неправилно като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съществено за установяване на злополука с работник или служител са юридическите факти от състава на трудовата злополука, описани в чл. 55 и сл. КСО. На първо място, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, като по отношение на този факт е постъпила декларация от Б. Д. Б. на 17.04.2024г., с която е декларирала злополука, станала с нея на 25.05.2023г. на работното място, изразяваща се в подхлъзване при изпълнение на трудовата й функция, при което [заличен текст], че подът е бил мокър. Впоследствие са издадени болнични листове, като първият от тях е от дата 05.06.2023г., други болнични листове – още 13 броя, други болнични листове за прегледи и назначени лечения, като при разследването на злополуката същата е приета за трудова от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, които констатации съдът е извел от обсъждането на представените по делото медицински писмени доказателства, които обсъдил и извел свои фактически и правни. Съдът в мотивите си е описал констатациите на назначената по делото експертиза, заключението на която е приел, без възражения от страните по делото. Обсъждането на заключението обаче не е свързано с оценка на установените от него факти и всъщност съдът не е посочил дали основава изводите си на него. Така допусната, назначена експертиза, определяне на експерт и поставяне на задачи, съдът е извършил след искане на страните и след съобразяване, че за поставените задачи относно установяване на факти от съществено значение за решаване на спора са необходими специални знания, които не притежава. При така приетото заключение на л. 302-310 от делото се установява, че установената диагноза на Б. с голяма вероятност може да се твърди, че същата е страдала от [заличен текст] преди 25.05.2023г., като липсват обективни данни за прясно настъпили увреждания. Посочено е, че много са факторите, които могат да доведат до ескалиране на симптоматиката, а от там и до временна неработоспособност и това са най-често повишена физическа активност, травми, хормонален дисбаланс, вирусни заболявания дори смяна на обувките, с които ежедневно се ходи. Също в експертизата е посочено, че г-жа Б. не страда от [заличен текст], няма данни за развиващ се синдром, който да е резултат от травма, като в хода на лечението някои колеги поставят диагноза „[заличен текст]“, без обективно да се аргументират за това. Посочено е също в експертизата, че не може по медицински критерии за се определи с точност оплакванията на пациента дали са в резултат на травма или обострено дегенеративно заболяване поради припокриване на голяма част от симптоматиката, нещо повече, при ненавременна потърсена медицинска помощ/първите два три дни/ датирането на травмена болест е изключително трудно. В тези случаи се приемат данните от анамнезата, които не винаги са достоверни. В нашият случай според субективните данни и тези, от обективния медицински преглед на 05.06.2023г. състоянието на г-жа Б. предполага временна неработоспособност, за което правомерно е издаден болничен лист, като не се установява временна неработоспособност, преди 05.06.2023г. Също така, от медицинските данни по делото не може да се определи датата на описаната травма или обостряне на дегенеративно заболяване. Що се отнася до симптоматиката при обективните прегледи на 1, 5 и 7 юни 2023г.няма пълна корелация с механизма на травмата, описана от г-жа Б.. В крайна сметка вещото лице дало заключение, че данните от прегледите от лекарите специалисти, ЯМР данните, оперативния протокол на артоскопската операция не са в съответствие с описаната травма от пациентката, а по скоро съответстват на [заличен текст] с много предполагаеми причини, включително и посттравматични. При така дадено заключение, прието от съда, следва фактически и правен извод, че описаната злополука не може да бъде квалифицирана като трудова злополука, тъй като не отговаря на елемент от характеристиката й да е внезапно настъпило увреждане. Изводите на съда, основани на обсъждане на представените медицински доказателства не кореспондират с изводите на вещото лице, поради което са необосновани и в разрез с установеното от експерта и в противоречие с материалния закон. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което решението и разпореждането бъдат отменени като незаконосъобразни. Разноски не се присъждат, тъй като не искани от касационния жалбоподател. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение