Решение № 1500 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11198/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Й., гражданин на Република Турция, чрез адвокат А. Попова, срещу решение № 26189 от 01.08.2025 г., постановено по адм. дело № 6357/2025 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Заповед № 513з-6416/29.05.2025 г., издадена от началника на отдел „Миграция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която, на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), във връзка с чл. 10, ал.1, т.23 от ЗЧРБ на Н. Й. е отказано предоставяне право на продължително пребиваване в Република България. С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна, както и отмяна на административния акт. Ответникът – началникът на отдел „Миграция“ при СДВР, действащ чрез процесуален представител юрисконсулт А. Алипиева, оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана. Изразява искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е била Заповед № 513з-6416/29.05.2025 г., издадена от началника на отдел „Миграция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, с която, на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), във връзка с чл. 10, ал.1, т.23 от ЗЧРБ на Н. Й. е отказано предоставяне право на продължително пребиваване в Република България. Административният съд е отхвърлил подадената срещу горепосочения акт жалба като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Съдът е приел, че целта на ЗЧРБ е спазена, както и че не са оборени констатациите на административния орган за наличието на материалноправните предпоставки за издаване на административния акт. Прието е за установено от фактическа страна, че производството е започнало по заявление вх. № 100178/17.01.2025 г. за предоставяне право на продължително пребиваване в Република България от Н. Й., гражданин на Република Турция, на основание чл. 24, ал.1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България (представители на чуждестранно търговско дружество, регистрирано от Българската търговско-промишлена палата, търговско представителство в Република България). В отговор на заявлението е била издадена заповед № 513з- 2943/18.03.2025 г. на началник отдел „Миграция“ – СДВР, с която на основание чл.14, ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗЧРБ, във връзка с чл. 19, т. 1 от ППЗЧРБ е прекратено административното производство, поради обстоятелството, че чужденецът е бил уведомен за задължението да представи сертификат за актуална регистрация на търговското представителство в Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и не го е представил в законоустановения срок. Заповедта е била оспорена от Н. Й. пред Административен съд София – град, като към същата е било приложено копие на сертификат, издаден от БТПП с № 1085 на 17.03.2025 г. за търговско представителство с наименование „Розмера ЛТД“, в което като представител по пълномощия в Република България е вписан и Н. Й.. С Определение № 14283 от 25.04.2025 г., по адм. д. № 3811/2025 г. на АССГ заповед № 513з-2943/18.03.2025 г. на началника на отдел „Миграция“ – СДВР е била отменена и административната преписка е върната на административния орган за произнасяне по същество по заявление № 100178/17.01.2025 г. за предоставяне право на продължително пребиваване в Република България от Н. Й.. В хода на разглеждане на заявлението е установено, че адресът на търговското представителство, на което Н. Й. е представител, е: гр. София, [жк], [адрес]. С цел установяване достоверността на декларирания в сертификата oт БТПП адрес на търговското представителство, на 21.05.2025 г. е била извършена проверка от служители на отдел „Миграция“ - СДВР. Проверката е отразена в докладна записка № 513р-54160/22.05.2025 г. На място не е било установено присъствие на лице за контакт. Проведен е бил разговор със съседи, живущи в [адрес] и с домоуправителя, които са заявили категорично, че в [адрес] не живее никой от около две години и нямат информация там да е седалището на търговското представителство на „Розмера ЛТД“, както и че никога не са виждали на адреса да идва Н. Й.. Предвид на това, че по подадено заявление № 100178/17.01.2025 г. за предоставяне право на продължително пребиваване в Република България Н. Й. е представил документ с адрес на търговско представителство: гр. София, [жк], [адрес], но при извършена проверка на място е установено, че апартаментът е необитаем, е направен извод, че турският гражданин е представил документ с невярно съдържание в частта с декларирания адрес на търговско представителство „Розмера ЛТД“. На основание чл. 26, ал. 1 от ЗЧРБ, във връзка с чл. 10, ал.1, т. 23 от ЗЧРБ е издадена Заповед № 513з-6416/29.05.2025 г., от началника на отдел „Миграция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, с която на Н. Й. е отказано предоставяне право на продължително пребиваване в Република България. Административен съд София-град е отхвърлил подадената срещу този акт жалба от Н. Й., като е приел, че е установено наличие на регламентираните в ЗЧРБ предпоставки, обуславящи издаването на отказ за разрешение за пребиваване или продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец, за когото не са представени доказателства, че разполага с осигурено жилище и че извършва търговска дейност чрез търговско представителство. Решението е правилно. В постановения акт вярно е установена фактическата обстановка, като подробно са анализирани и обсъдени всички твърдения и възражения на страните и представените по делото доказателства. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти като настоящата инстанция напълно ги споделя, поради което не следва да ги преповтаря. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради обстоятелството, че Н. Й. не владее български език, а оспорената заповед на началника на отдел „Миграция“ – СДВР не е била представена в превод при нейното връчване. Връчването на индивидуалния административен акт е действие, следващо неговото издаване, поради което не оказва влияние по отношение на законосъобразността на акта, а следва да бъде обсъдено при преценката на допустимостта на подадената жалба. В разглеждания случай Н. Й. е упражнил в срок правото си да оспори Заповед № 513з-6416/29.05.2025 г., от началника на дирекция „Миграция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, упълномощил е адвокат да го представлява, в хода на съдебното производство, бил е надлежно представляван и е имал възможност да посочи всички свои възражения. С оглед изложеното, неоснователен е доводът на касатора за допуснато от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила и за неправилност на съдебното решение поради необсъждане на това нарушение. Търговското представителство е свързано с реално осъществяване на дейност, независимо че нейният обем не е от съществено значение, като това е едно от основанията за предоставяне на право на продължително пребиваване на територията на Република България по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. Целта на пребиваването на чужд гражданин-търговски представител в страната е да спомага активно в осъществяване на дейност от дружеството, което представлява. При осъществяване на функциите си, представителят следва да има реално установена връзка с Република България, какъвто не е настоящият случай. От страна на Н. Й. формално е представен сертификат, издаден от БТПП с № 1085 на 17.03.2025 г. за търговско представителство с наименование „Розмера ЛТД“ и адрес: гр. София, [жк], [адрес]. Заявеното обстоятелство е опровергано от събраните данни при извършената на 21.05.2025 г. проверка от служители на отдел „Миграция“ при СДВР, за което е съставена докладна записка № 513р-54160/22.05.2025 г. Видно от съдържанието на същата, проверката на адреса, посочен за пребиваване и за извършване на търговска дейност от търговското представителство не потвърждават заявената от чужденеца информация, а установяват липса на данни за реално обитаване и за осъществяване на дейност от страна на търговското представителство на адреса по регистрация в БТПП. Предвид така установеното, обосновано съдът е приел, че заявените от чужденеца обстоятелства относно пребиваване и упражняване на търговска дейност не се потвърждават от събраните по делото доказателства. Заявените от кандидата за разрешение за продължително пребиваване данни не отговарят на фактическите установявания по делото. Фиктивното изпълнение на въведените от законодателя изисквания посредством декларирането на неверни данни не съставлява изпълнение на материалноправните предпоставки на закона, изискуеми за издаването на разрешение за продължително пребиваване. Административен съд София-град правилно е установил приложимия закон и е направил извод, че отказът на административния орган е законосъобразен, поради което решението му, с което жалбата на Н. Й. е отхвърлена, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102 евро (сто и две евро). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,