Определение № 784 от 29.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6442/2013 г.

Д. И. от [населено място] е подала частна жалба срещу определението на Софийския градски съд, постановено на 07. 05. 2013 г. по ч. гр. д. № 16995/2012 г. След проверка, касационният съд установи следното: Софийският районен съд, с разпореждане от 21. 06. 2012 г. по ч. гр. д. № 12117/2012 г. е издал заповед за изпълнение на парично задължение, като разпоредил длъжникът Д. И. да заплати на кредитора [фирма] сумата 994,79 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия, мораторна лихва в размер на 114,86 лв. и 125 лв. разноски по делото. И. е подала възражение пред въззивния съд в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдението, че заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно. Софийският градски съд, с обжалваното определение, е оставил възражението на И. без уважение поради недоказаност на заявеното от нея основание – ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. Съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, определения, постановени от въззивна инстанция подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС. Правилото се отнася само за определенията, посочени в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК - когато определението прегражда развитието на делото или в случаите, изрично посочени в закона. Определението на въззивния съд, с което се оставя без уважение възражението по чл. 423 ГПК, не прегражда развитието на делото и обжалването му не е изрично предвидено. Произнасянето на въззивния съд по това възражение е по реда на извъинстанционно производство и не представлява разрешаване по същество на друго производство- чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. В този смисъл е съдебната практика – определение по ч. т. д. № 102/2010 г., І т. о.; определение по ч. т. д. № 275/2010 г. ІІ т. о.. По изложените съображения върховният касационен съд