Определение № 5069 от 06.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2935/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Я. А. П., [населено място], срещу определение № 2532 от 23.05.2024 г. по гр.д. № 483/2024 г. на ВКС, IV г.о., с което по реда на чл.248 ГПК само частично е уважена молбата ѝ за изменение на определение № 1015 от 06.03.2024 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК по същото дело, в частта му за разноските, като е намален размерът на присъдените на А. Й. М. – Г. и Г. Х. Г. разноски на 2500 лв., вместо на дължимите 802.29 лв. Жалбоподателката излага доводи за прекомерност на така определеното възнаграждение на процесуалния представител на ответниците, като се иска отмяната на обжалваното определение и намаляване на адвокатското възнаграждение до 802.29 лв. Ответниците А. Й. М. – Г. и Г. Х. Г., двамата от [населено място], са представили отговор, с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Претендират присъждане на деловодни разноски. Частната жалба е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството е образувано по молба за отмяна на влязло в сила решение, подадена от Я. П., която е оставена без разглеждане с определение № 1015 от 06.03.2024 г. на ВКС по гр.д. № 483/2024 г. С оглед изхода на делото жалбоподателката е осъдена да заплати 3600 лв. разноски, представляващи заплатено от ответниците адвокатско възнаграждение. Производството по чл. 248 ГПК за изменение на посоченото определение в частта му за разноските е инициирано с твърдения за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна. С определение № 2532 от 23.05.2024 год., обжалвано в настоящото производство, съдът е уважил частично искането на Я. П. за намаляване на присъдените на ответниците разноски, като е посочил, че защитата им се състои в подаването на писмен отговор от процесуалния им представител, тъй като производството е прекратено поради недопустимост на молбата за отмяна. Взети са предвид и значителният обем и съдържанието на молбата за отмяна, множеството писмени доказателства, приложени към нея, обемът и съдържанието на отговора, депозиран от процесуалния представител на ответниците, както и наведеното от молителката основание за отмяна. Прието е, че развилото се производство по чл. 307, ал. 1 ГПК се отличава със значителна фактическа и правна сложност и предвид положените усилия и обема на работа при изготвянето на отговора, както и материалния интерес по делото, разноските, дължими на ответниците са редуцирани на 2500 лв. Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за правилно. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Видно от преписката по делото, същото е значително по обем, като се е развило с едно допуснато касационно обжалване и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, впоследствие отново обжалвано пред ВКС. Соченото в молбата за отмяна основание по чл. 304 ГПК изисква цялостно проучване на делото, като също така са изложени и множество твърдения по съществото на спора, както и доказателства, които са обсъдени в представения отговор. Както молбата, така и депозираният отговор, са със значителен обем и съдържат множество твърдения по фактите, както и по представените в хода на цялото производство доказателства. За намаляването на присъденото възнаграждение следва да се отчетат и материалния интерес по делото, както и че производството по отмяна е прекратено, поради недопустимост на подадената молба. Като взе предвид посочените обстоятелства, настоящият състав приема, че сумата от 2500 лв. отговаря за фактическата и правна сложност на делото и действително извършените от адвоката на ответниците действия по защитата на интересите им, поради което искането за намаляване правилно е уважено до този размер. Неоснователно е искането на ответнициге по частната жалба за присъждане на деловодни разноски за настоящото производство. Според практиката на Върховния касационен съд (определение № 216/ 17.07.2017 г. по гр.д.№ 3648/ 2016 г., ІІІ г.о.; определение № 97/ 25.03.2015 г. по т.д.№ 987/ 2014 г., I т.о., определение № 256/ 01.08.2017 г. по гр.д.№ 1355/ 2017 год., IV г.о., определение № 18/ 12.01.2017 г. по ч.гр.д.№ 5183/ 2016 г., IV г.о.), в производството по чл.248 ГПК не се дължат разноски на насрещната страна. Разпоредбата на чл.81 ГПК е неприложима в това производство, тъй като определението по чл.248 ГПК няма характер на акт по чл.81 ГПК - с него не се решава материалноправен или процесуалноправен въпрос по гражданско дело или свързано с него частно производство. След като не се дължат разноски в производството по чл.248 ГПК, няма основания за присъждане на разноски и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство акт. Мотивиран от гореизложеното, като намира жалбата за неоснователна, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение