Определение № 794 от 12.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2545/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Т. С. И. срещу решение № 478 от 23.04.2024г. по в.гр.д. № 1571/2023г. на Апелативен съд София. С последното е потвърдено решението по т.д.№ 103/2021г. на ОС Благоевград за отхвърляне на отрицателния установителен иск за недължимост на сумата 33 101.73 евро - главница (в жалбата сумата е посочена като претендирана в лева), ведно със законната лихва, считано от 04.09.2019г., по изпълнителен лист в полза на „Юробанк България“АД от 20.03.2013г., издаден по ч.гр.д.№ 675/2013г. на РС Благоевград по заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката за задължения по договор за потребителски кредит № HL50081/11.11.2010 г. и Допълнително споразумение от 28.11.2010г. Решението в частта, с която предявените искове са уважени и е прието за установено, че извършените от ищцата плащания по кредита имат погасителен ефект по отношение на: 19 559 евро законна лихва за забава на главницата за периода от 15.03.2012г. до 03.09.2019г.; 2 609,67 евро - договорна лихва за периода 10.06.2012г. до 14.03.2013г.; 2 795,05 лева присъдени съдебни разноски; и 319,51 евро такса, поради което Т. И. не дължи на банката по издадения изпълнителен лист тези суми, е влязло в сила като необжалвано с въззивна жалба. В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. На първо място се оспорва изводът на въззивната инстанция, че погасяването на задълженията в резултат на доброволните плащания в размер на 19 926.26 евро и 9 469.84лв., следва да бъде определено при приложение на разпоредбата на чл.76,ал.2 ЗЗД, а не съгласно счетоводните записвания на банката-кредитор. Касаторът възразява, че приетата и неоспорена счетоводна експертиза установява, че с извършените частични плащания в размер на 19 926,26 евро и 9 469,84 лв., банката в своите счетоводни записвания е приела за погасена главница в размер на 12 967,34 евро; дължимите разноски по изпълнителния лист в размер на 2 795,05 лв.; дължимите такси по договора в размер на 319,51 евро, договорна лихва за периода 10.06.2012 г. - 14.03.2013г. в размер на 2382,80 евро и законна лихва върху главницата в размер на 6 671,71 евро. Акцентира, че плащанията са доброволни, а не в резултат от извършването на изпълнителни действия по образуваното изпълнително производство. Излага правните аргументи, че счетоводното отразяване на плащанията е действие на кредитора, което не зависи от волята на длъжника, а прилагането в отношенията между страните по договора на друг ред, различен от установения в нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, може да бъде извършено както чрез изричен писмен договор, така и чрез конклудентни действия. Счита, че при прието от кредитора погасяване на вземанията му чрез счетоводно отписване както на задълженията за лихви и разноски, така и на тези за главница, представлява действие, с което същият е демонстрирал волята си за промяна на законоустановените условия и поредност на погасяване на задължението в резултат на извършените частични плащания. Излага подробни съображения срещу извода на съда за неоснователност на отрицателния установителен иск за недължимост на сумите поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение след издаването на изпълнителния лист. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване във връзка със заявения в касационната жалба довод относно неправилното тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл.76 ЗЗД. Отново са изложени съображенията, че плащанията са извършени не по сметка на съдебния изпълнител, а директно в полза на банката-кредитор, т.е. не се касае до частично погасяване на задължението в изпълнителния процес, а до доброволно извънсъдебно плащане; че начинът на погасяване на задължението не е посочен в платежните нареждания, изходящи от длъжника, а е определен от кредитора чрез извършените в резултат на плащанията счетоводни операции, поради което необоснован и неправилен е изводът на въззивната инстанция, че длъжникът едностранно е избрал реда за погасяване на задължението. Твърди се, че обжалваното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС - ТР № 3/2017 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС и с практиката, установена с решението по т. д. № 2022/2017 г. на 2 т.о. на ВКС по въпросите: „ При частично плащане, недостатъчно за пълно изпълнение на парично задължение каква е поредността на погасяване на отделните негови елементи /разноски, лихва, главница/, ако кредиторът е отнесъл плащането към погасяване първо на главницата? Необходимо ли е изрично изявление на двете страни за дерогиране на реда за погасяването на дълга уреден в нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД или това съгласие може да бъде изразено чрез конклудентни действия ?“ Касаторът посочва, че правните изводи на Апелативен съд – София са обусловени от въпросите относно формата на съгласието между кредитора и длъжника за определяне на начина на погасяване на задължението при частично плащане и следва ли това съгласие да бъде облечено в изрични изявления на страните или формираната воля може да бъде изразена чрез предприетите от тях правни и фактически действия. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: В исковата молба ищцата се е позовала на: Издадена на 20.03.2013г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за сумите: 33 101.73 евро - главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № HL50081/11.11.2010г. и Допълнително споразумение от 28.11.2010г. към него, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2012г. до окончателното изплащане на задължението; 2 609.67 евро - лихва за периода от 10.06.2012г. - 14.03.2013г.; 319.51 евро дължими такси по договора за периода 12.03.2012г. - 14.03.2013г.; 1 409.41 лева разноски за внесена държавна такса; 1 385. 64 лева разноски за адвокатско възнаграждение, срещу която заповед възражение от длъжника не е подадено. Посочила е, че за периода 16.06.2014г. - 03.00.2019г. е внесла по сметката за погасяване на кредита в „Юробанк“ АД суми (безспорно установени като размер в хода на производството от съдебната експертиза: 9 469.84 лева и 19 92.26 евро). Твърдяла е, че с тези плащания е погасила част от задължението по издадения изпълнителен лист, а останалата част от дълга е недължима поради погасено по давност след издаване на изпълнителния лист право на принудително изпълнение. Подробно е изложила аргументите си за настъпила по изпълнителното дело № 468/2020г. на ЧСИ рег.№ 702 перемпция на 18.06.2015г., предхождана от последно валидно изпълнително действие от 17.06.2013г., и изтекла погасителна давност на 13.06.2019г., считано от влизане в сила на заповедта за изпълнение. Петитума на исковата молба е за установяване недължимост на сумите, посочени в издадения изпълнителен лист и предмет на образувано изпълнително дело № 468/2020г. на ЧСИ рег.№ 702 поради плащане, а при условията на евентуалност - поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение. В допълнителната искова молба е поискано назначаване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи: 1/Като бъдат съобразени правилата на чл.76 ЗЗД, каква част от процесните вземания за разноски, лихви и главница е погасила ищцата с извършените плащания през периода 16.06.2214г. - 03.09.2019г.; 2/ С преведените от ищцата суми кои вземания по изпълнителния лист са погасявани съгласно счетоводните записвания в „Юробанк България“АД. Назначената експертиза е установила, че с внесените от ищцата през периода 16.06.2014г. - 03.09.2019г. по сметката за погасяване на кредита в „Юробанк“ АД суми 9 469.84 лева и 19 92.26 евро, при отразяване на извършените плащания в поредността на чл.76,ал.2 ЗЗД са погасени изцяло: разноските (2 795,05 лв.), таксите (319,51 евро) и договорните лихви (2 609.67 евро за периода от 10.06.2012г. - 14.03.2013г.); част от законните лихви върху главницата за периода 15.03.2012г. до 03.09.2019г. - до размер на 19 559,00 евро. При тази поредност няма погасяване на главницата. При втория вариант съобразно приложения от банката ред на погасявания, главницата е погасена частично със сумата 12 967.34 евро, договорната лихва е погасена до размер 2 382.80 евро, частично е погасена до размер на 6 671.71 евро законна лихва. Изцяло са погасени разноски и такси (2 795,05 лв. и 319,51 евро). При безспорно установения факт, че ищцата е извършвала частични плащания без да посочи кое свое задължение по изпълнителния лист погасява, първоинстанционният съд е приложил редът по чл.76,ал.2 ЗЗД, ползвайки първия вариант от изчисленията на съдебно счетоводната експертиза и е приел за установено, че ищцата не дължи на банката поради погасяване чрез плащане сумите: 2 795,05 лева - съдебни разноски; 19 559 евро - законна лихва за забава на главницата, считано за периода от 15.03.2012г. до 03.09.2019г.; 2 609,67 евро - лихва за периода 10.06.2012г. до 14.03.2013г. и 319,51 евро - такса. Отхвърлен е искът за разликата до посочените в изпълнителния лист суми, предявен на основание плащане и поради погасяване по давност на принудителното изпълнение. С въззивната жалба ищцата е обжалвала решението за отхвърляне на иска за признаване за установено, че не дължи на банката удостовереното с изпълнителния лист вземане за сумата от 33 101,73 евро главница и законната лихва върху тази сума, считано от 04.09.2019г. като погасено чрез плащане, респ. поради погасяване по давност на възможността за принудително изпълнение. Въззивната инстанция е приела, че в случая отсъства изрична уговорка между страните частичните и недостатъчни за погасяване на целия дълг плащания да бъдат отнесени за погасяване в различна поредност от диспозитивното правило на чл.76,ал.2 ЗЗД, поради което е споделила изводите на първоинстанционния съд за задълженията, които са погасени чрез плащанията към банката. Изложени са и мотиви за неоснователност на твърдението за погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла давност. Както се посочи, пред първата инстанция в предмета на делото ищцата не е въвела твърдения за възприет (макар и не изрично уговорен) в отношенията между кредитора и длъжника различен ред за поредност на погасяване на задълженията от законовоустановения в чл.76 ЗЗД. Така, при отсъствие на твърдения за уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението, изключваща поредността по чл.76 ЗЗД, първоинстанционният съд е разпределил извършените плащания за погасяване на конкретните задължения в приложение на разпоредбата на чл.76,ал.2 ЗЗД. Едва във въззивната жалба страната е изтъкнала довода, че разпоредбата на чл.76,ал.2 ЗЗД е уговорена в полза на кредитора, а от извършените записи в счетоводните книги на ответника е видно, че банката е приела друг начин на изпълнение и ред за погасяване, различен от предписания в закона, който е в полза на длъжника и се приема от него. Този довод обаче е заявен към момент, в който решението на първоинстанционния съд и възприетият с него ред на погасяване на конкретни задължения с извършените частични плащания, е влязло в сила. Апелативният съд не е подложил на обсъждане този правен проблем, а от него произтича невъзможността за пререшаване на спора пред втората инстанция. По същите съображения не може да бъде допуснато и касационно обжалване по поставения въпрос, посредством който обжалващата страна цели да постигне друга поредност на погасяване чрез плащане, което да обхване и задължението за главница. Частичните плащания с влязлото в сила първоинстанционно решение вече са прихванати за погасяване на договорните лихви, частично за законна лихва и изцяло за разноски, така че внесената сума е изчерпана и няма остатък, който да бъде отнесен за погасяване на главницата. След като решението, с което внесените суми вече са разпределени по правилото на чл.76,ал.2 ЗЗД е влязло в сила, недопустима е преценката дали погасителният ефект на недостатъчното плащане може да настъпи в поредността, възприета в счетоводните записвания на банката - за погасяване първо на главницата. Това предпоставя изцяло ново преразпределение на внесените суми за погасяване в различен ред на задълженията, т.е. предпоставя недопустимо незачитане на формираната с влязлото в сила решение сила на пресъдено нещо кои задължения по изпълнителния лист и в какъв размер са погасени чрез осъщественото плащане. Следва да се посочи, че дори исковата молба да е съдържала нередовност по чл. 127,ал.1,т.4 и т.5 ГПК поради непосочване от ищцата на реда и размера, в който тя твърди, че са погасени чрез плащане задълженията по изпълнителния лист, то с влизане в сила на решението, с което е уважен установителният иск и е признат погасителният ефект на плащанията по отношение на конкретно посочените парични задължения, проверка за евентуална недопустимост не може да бъде осъществена - въззивният съд дължи проверка за допустимостта на решението само в обжалваната му част - чл.269, изр. първо, предл. второ ГПК. По тези съображения искането за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос не може да бъде уважено. Същевременно касаторът не поставя изобщо правен въпрос, който да може да обуслови проверка на въззивното решение по въпроса за недължимост на главница и законна лихва поради погасено право на принудително изпълнение. Разноски по делото за настоящото производство не се присъждат, тъй като към отговора на касационната жалба не са представени доказателства за договарянето и заплащането им. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.