Определение № 60470 от 15.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2269/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от гпк. „Маверик груп“ АД, чрез изп.директор К. К. обжалва определение № 1842 от 13.07.2021 г. по ч.гр.д. № 3856/21 г. по описа на Апелативен съд – София, ТО, 9 състав, с което съдът е оставил без уважение искането му за освобождаване от заплащането на държавна такса в размер на 15 лв във връзка с подадена от него, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, частна жалба срещу определение № 648 от 03.03.2021 г. по т.д. 3856/20 г., САС, ТО, 9 състав, вх. № 7417/05.05.2021 г. от „Маверик груп“ АД В частната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на определението, изразяващо се в нарушение на чл. 83, ал. 2 от ГПК. Сочи се, че основанието за освобождаване от държавна такса е липсата на парични средства на „Полисан“ АД, дружество, от чието име и на основание чл. 134 от ЗЗД вр. чл. 225 от ГПК, било направено искането за главно встъпване в процеса пред първоинстанционния съд от частния жалбоподател. Излага подробни съображения за правната същност на иска с правно основание чл. 134 от ЗЗД. В петитума на исковата молба се искало осъждане на „Уникредит факторинг“ ЕАД да заплати на „Полисан“ АД (лицето, чийто права частният жалбоподател упражнява) сума в размер на 236 629,21 лв, като неплатени авансови плащания по неплатена цена на цесия на вземания срещу „Маверик груп“ АД по договор за продажба и изкупуване на вземания по търговски фактури/факторинг. Изтъква, че лицето, чийто права упражнява не притежава парични средства. Моли да се отмени определението, с което е оставено без уважение искането на „Маверик груп“ АД за освобождаване от държавна такса поради обстоятелството, че „Полисан“ АД не разполага с парични средства, за да заплати дължимата държавна такса. „Бардгруп“ ЕООД чрез управителя К. К. обжалва определение № 1842 от 13.07.2021 г. по ч.гр.д. № 3856/21 г. по описа на Апелативен съд – София, ТО, 9 състав, с което съдът е оставил без уважение искането му за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса, дължима поради подаване на частна жалба, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, вх. № 7417/05.05.2021 г. срещу определение № 648 от 03.03.2021 г. по ч.т.д. 3856/20 г. Излага съображения за наличие на неправилност, изразяващи се в постановяване на обжалваното определение в противоречие с чл. 83, ал. 2 от ГПК. Основание за освобождаване от държавна такса било, че „Полисан“ АД (лицето, чийто права упражнявало в процеса) нямало парични средства. С молба на основание чл. 134 от ЗЗД, вр. чл. 225 от ГПК било направено искане за главно встъпване в процеса на „Бардгруп“ ЕООД, упражняващо правата на своя длъжник “Полисан“ АД по т.д. 70/19 г., СГС, VI-7 състав. „Бардгруп“ ЕООД бил кредитор на „Полисан“ АД. Излага подробни съображения за правната уредба на непрекия иск по чл. 134 от ЗЗД. Сочи, че „Бардгруп“ ЕООД бил кредитор на „Полисан“ АД, което бездействало спрямо „Уникредит факторинг“ ЕАД и не било упражнявало имуществените си права и възражения по договор № FDR000507 от 05.10.2012 г. за продажба и изкупуване на вземания по търговски фактури (факторинг) и анекси към него, както и по договор за реверсен (обратен факторинг) от 05.10.2012 г., което от своя страна заплашвало удовлетворяването на „Бардгруп“ АД, т.е. с бездействието си длъжникът „Полисан“ АД рискувал да намали имуществото си. Моли да се отмени определението поради това, че „Полисан“ АД не разполага с парични средства да заплати дължимата държавна такса от 15 лв. Ответникът „Уникредит факторинг“ ЕАД в отговор и на двете частни жалби, оспорва същите. Счита, че са неоснователни. Обжалваното определение било правилно и законосъобразно. Нормата на чл. 83, ал.2 от ГПК не можела да се прилага разширително. Несъстоятелни били изложените в жалбата съображения, че основанието за освобождаване от държавна такса е липсата на парични средства за „Полисан“ АД. Всички такси, свързани с предявяването на иска по чл. 134 от ЗЗД, били за кредитора, упражняващ правата на бездействащия длъжник. Освен това таксата се дължала и защото в случая бездействащият длъжник не бил физическо лице. „Полисан“ АД, уведомен чрез синдика, не е подал отговор на частните жалби. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частните жалби са подадени в срок, срещу акт, подлежащ на обжалване, от легитимирани да обжалват акта лица. С обжалваното определение № 1842 от 13.07.2021 г. по ч.гр.д. 3856/20 г., Софийски апелативен съд се е произнесъл по искането на „Бардгруп“ ЕООД, чрез управителя К. К., да бъде освободен от дължимата държавна такса, по депозираната частна жалба срещу определение № 648 от 03.03.2021 г. по същото дело. Изложил е съображения, че е предявил правата на длъжника си и поради това, че длъжникът му няма парични средства да заплати дължимата държавна такса, то следвало да бъде освободен от внасянето й. Моли той, „Бардгруп“ ЕООД, като частен жалбоподател да бъде освободен от внасяне на дължимата държавна такса по частната жалба. С обжалваното определение № 1842 от 13.07.2021 г. по ч.гр.д. 3856/20 г., Софийски апелативен съд се е произнесъл и по искането на „Маверик груп“ АД чрез изпълнителния директор К. К. за освобождаване от дължимата държавна такса по частна жалба срещу определение № 648 от 03.03.2021 г по същото дело. Този частен жалбоподател също е изложил съображения, че в процеса защитава права на своя длъжник и поради липсата на парични средства за „Полисан“ АД, моли да бъде освободен от внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. За да остави без уважение исканията на двамата молители за освобождаване от държавна такса, въззивният съд е приел, че нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК се отнася само за физически лица. Нормата е императивна и не била приложима относно искането на юридическите лица. Така е прието, че молбите са неоснователни и са оставени без уважение. Настоящият съдебен състав констатира, че предмет на настоящето производство са отказите на въззивния съд да освободи двамата частни жалбоподатели, подали частни жалби, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, от внасяне на дължима държавна такса, определена в чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата, по реда на ГПК. В трайната си практика си, изразена в определение № 763 от 23.12.2019 г. по т.д. 2288/19 г., Върховният касационен съд е приел (с оглед задължителната сила на тълкуването, извършено от Съда на Европейския съюз в практиката му съгласно решение С-279/09), че принципно е допустимо съдът да разглежда искания на юридически лица, включително търговски дружества, за освобождаване от дължими държавни такси. В решението на СЕС е посочено, че при разглеждане на искане за освобождаване от внасяне на държавна такса на юридическо лице, следва да се вземе предвид предмета на защита, значимостта на интереса на молителя, сложността на производството и възможността на молителя ефективно да се защитава. Съдът следва да определи пропорционално размера на разноските и дали те представляват непреодолимо препятствие за достъп до правосъдие. Съответно, при юридическите лица да се вземе предвид правноорганизационната форма и да се преценят финансовите възможности на съдружниците или акционерите да се набавят необходимите средства за осъществяване на защита. В случая, въззивният съд, е изключил правото на юридическо лице да иска освобождаване от държавна такса, сочейки, че правната уредба на чл. 83, ал.2 от ГПК обхваща само физически лица. Следва да се посочи, че юридическите лица имат право на освобождаване от държавна такса. Това право произтича от принципа на ефективна права защита на лицата. Въпреки че въззивният съд е нарушил посочения принцип и по този начин е постановил незаконосъобразни мотиви, то крайният извод следва да се сподели по следните съображения. Данните в процеса са, че Софийски апелативен съд с определение № 648 от 03.03.2021 г. по ч.гр.д. 3856/20 г. се е произнесъл по частната жалба на „Бардгруп“ ЕООД против протоколно определение от 09.06.2020 г. по т.д. 70/19 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-7 състав, с което, на основание чл. 225 от ГПК вр. чл. 134 от ЗЗД е оставено без уважение искането му за главно встъпване в производството, образувано по искова молба на „Уникредит факторинг“ ЕАД срещу „Маверик груп“ АД по иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Прието е, че молбата на „Бардгруп“ ЕООД е срещу „Уникредит факторинг“ ЕАД и „Маверик груп“ АД, но не присъствал неговият длъжник „Полисан“ АД, както изисква разпоредбата на чл. 134, ал. 2 от ЗЗД. Възприет е изводът на първоинстанционния съд, че встъпващото лице следва да заявява самостоятелни права върху предмета на спора. А това условие в случая не било изпълнено. Освен това следвало да твърди претенции срещу ответника по първоначалния иск, които са тъждествени с предявените от ищеца „Уникредит факторинг“ ЕАД, т.е. да претендира за себе си самостоятелни права върху предмета на спора, каквито в случая не били заявени. Посоченото определение е обжалвано с частни жалби и от „Бард груп“ ЕООД, и от „Маверик груп“ АД, въпреки че с това определение № 648 от 03.03.2021 г. по ч.гр.д. 3856/20 г., Софийски апелативен съд се е произнесъл само по частната жалба на „Бардгруп“ ЕООД срещу определение, постановено от Софийски градски съд по т.д. 70/19 г., СГС, VI-7 състав, в открито съдебно заседание на 09.06.2020 г., като е потвърдил същото. Едновременно с това е налице искане на „Маверик груп“ АД за главно встъпване, отправено до Софийски градски съд по същото дело. Този съд с определение № 5148 от 20.10.2019 г. е оставил без уважение същото. В случая с обжалваното определение № 648 от 03.03.2021 г. по ч.гр.д. 3856/20 г., Софийски апелативен съд, както е посочено, се произнася само по частната жалба на „Бард груп“ ЕООД срещу определението от 09.06.2020 г. по т.д. 70/19 г. Частната жалба на „Маверик груп“ АД вх. № 141151 от 15.11.2018 г. срещу определението от 02.10.2019 г. г. по т.д. 70/19 г. на СГС е оттеглена с молба вх. №№ 15143 от 01.12.2020 г. С оглед предмета на защита, осъществяван от двете юридически лица, а именно срещу определение, с което е отказано да бъдат освободени от внасяне на държавна такса по частна жалба, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК срещу определение, с което е потвърдено определение от 09.06.2020 г. по т.д. 70/19 г., следва да се съпостави дължимата държавна такса, определена на основание чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, размерът на държавната такса е 15 лв. Освен това следва да се прецени и допустимостта на търсената защита. Настоящият съдебен състав намира, че частната жалба на „Маверик груп“ АД срещу определение № 648 от 03.03.2021 г. по ч.гр.д. 3856/20 г. САС, ТО, 9 състав (по която е искал освобождаване от държавна такса) е недопустима. Същият не е легитимиран да обжалва определение № 648 от 03.03.2021 г., доколкото не съдържа произнасяне по негова частна жалба. Въпреки че въззивният съд не е върнал частната жалба на „Маверик груп“ АД срещу определение № 648 от 03.03.2021 г., с оглед очертаните по-горе критерии за освобождаване от държавна такса, следва да се приеме, че липсва право на защита за това лице, „Маверик груп“ АД, което да бъде застрашено от удовлетворяване, ако не бъде освободен от държавна такса. Освен това, размерът на дължимата държавна такса, 15 лв, не е висок и не може да препятства правото на защита на юридическите лица-частни жалбоподатели. Тази сума не е невъзможно да бъде внесена от жалбоподателите. Няма да се накърни правото им на защита в процеса, ако частните жалбоподатели не бъдат освободени от дължимата от тях държавна такса. В случая, страни в процеса, като сезирали съда с искане за главно встъпване, на основание чл. 225 от ГПК, са „Бардгруп“ АД и „Маверик груп“ АД, частните жалбоподатели. Като „Маверик груп“ АД е и ответник по предявения иск от „Уникредит Факторинг“ ЕАД. Действително, пред първоинстанционния съд са предявили искания за встъпване, твърдейки, че като кредитори на „Полисан“ АД, поради бездействието на това лице упражняват правата му срещу ищеца „Уникредит факторинг“ ЕАД. Претенцията е да се изпълни задължението на „Уникредит факторинг“ ЕАД, като фактор да бъде осъден да плати на „Полисан“ 85 % от вземанията, търсени от „Маверик груп“ АД по силата на договора за факторинг, с който са прехвърлени вземанията на „Полисан“ АД към „Маверик груп“ АД на „Уникредит факторинг“ ЕАД. Иска осъждането на „Уникредит факторинг“ ЕАД да заплати на „Полисан“ АД сумата от 236 629,21 лв. „Бардгруп“ АД също с твърдение, че е кредитор на „Полисан“ АД е предявил искане за главно встъпване като сочи, че „Уникредит факторинг“ ЕАД не е изпълнил задълженията си към „Полисан“ АД да му заплати уговорената цена по договора за факторинг за прехвърлените вземания, а претендира от „Маверик груп“ АД стойността на вземанията, прехвърлени му от „Полисан“ АД. Иска осъждането на „Уникредит факторинг“ ЕАД да заплати на „Полисан“ Ад сумата от 236 629,21 лв. По силата на чл. 134 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 от ГПК е призована страната, чийто права упражняват, а именно с оглед заявените права от главностъпващите лица, лицето, чийто права упражняват „Полисан“ АД. Доколкото частните жалбоподатели твърдят, че имат право на иск, макар и да не са носители на правото, което е предмет на спора, а да са процесуални субституенти и твърдяното от тях право да принадлежи на друго лице, то те са страни в процеса, на основание чл. 26, ал. 1 от ГПК. А след като са страни в процеса и са отправили искане за освобождаване от внасяне на държавна такса, предпоставките за освобождаване от държавна такса, следва да се преценят спрямо тях, а не спрямо страната, конституирана на основание чл. 26, ал. 4 от ГПК, чийто права упражняват. Поради това не може да се преценяват предпоставките за освобождаване от държавна такса спрямо лицето, чийто права са упражнени на основание чл. 134 от ЗЗД в процеса. Искането на двамата жалбоподатели е неоснователно. Поради съвпадане на крайния извод на настоящия състав с извода на Софийски апелативен съд, определението следва да се потвърди. По отношение на дължимата държавна такса за настоящето производство, доколкото исканията на частните жалбоподатели за освобождаване от държавна такса за производството са неоснователни, частните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса за настоящето производство, на основание чл. 77 от ГПК, в размер на 15 лв всеки от тях. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България, Второ търговско отделение