Определение № 2271 от 14.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1750/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 6734/12.08.2024г. на „Фокс Трейдинг“ ООД за спиране на изпълнението на решение № 266 от 24.06.2024г. по т.д. № 269/2024г. на Апелативен съд – Пловдив. С въззивното решение, като е отменено решение № 117 от 05.03.2024г. по т.д.н. № 508/2022г. на Окръжен съд - Пловдив, е обявена неплатежоспособността на „Фокс Трейдинг“ ООД (в ликвидация) с начална дата 17.09.2016г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, спряно е производството по ликвидация, постановен е общ запор и възбрана върху имуществото, дружеството е обявено в несъстоятелност и е назначен временен синдик, на основание чл. 630, ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 272а, ал. 1 от ТЗ. „Фокс Трейдинг“ ООД, представлявано от адв. Г. С. А., назначена за особен представител в производството по несъстоятелност, иска да бъде определено надлежно обезпечение във връзка със спирането, което да се внесе от „АПС Бета България“ ЕООД, по чиято молба е било открито производството. Излага, че съществува реална опасност „Фокс Трейдинг“ ООД да претърпи вреди в резултат на действията на нелегитимен кредитор с хипотетично, несъществуващо вземане, поставил в ход процедурата по несъстоятелност, както и такива вреди да претърпят лицата, учредили обезпечения в полза на дружеството. Настоящият състав на Върховния касационния съд намира, че искането за спиране на изпълнението на въззивното решение е неоснователно. Съдът се произнася по молби по чл. 282 от ГПК за спиране на изпълнението на невлезли в сила осъдителни въззивни решения по чл. 404, т. 1, пр. 2 от ГПК, подлежащи на индивидуалното принудително изпълнение. Решението на Апелативен съд – Пловдив няма характер на такова решение, а е решение по чл. 630, ал. 2 от ТЗ, вр. чл. 272а, ал. 1 от ТЗ, постановено в производство по несъстоятелност. По силата на изричната разпоредба на чл. 634 от ТЗ това решение подлежи на незабавно изпълнение. Спиране срещу внасяне на обезпечение не може да бъде постановявано. В този смисъл е и постоянната практика на Върховния касационен съд, обективирана в определение № 196 от 08.03.2010г. по ч.т.д. № 168/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение № 104 от 07.02.2012г. по ч.т.д. № 75/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 438 от 13.09.2017г. по ч.т.д. № 2117/2017г. на ВКС, ТК, І т.о. и др. Воден от горното Върховният касационен съд